Решението на Русия да се оттегли от сделка, която позволяваше безопасното изнасяне на зърнени култури по море от Украйна, поднови опасенията за доставките на храни и достъпа до тях в световен мащаб, се казва в анализ на „Блумбърг“.

Споразумението спомогна за понижаване на цените на пшеницата и растителното масло, които рязко се повишиха миналата година, когато конфликтът в Украйна откъсна украинските пристанища на Черно море от международните стокови пазари. Украинските култури все още ще достигат до пазара по други маршрути, но по-високите транспортни разходи могат да повлияят на засаждането на следващите култури, което трябва да започне само след няколко месеца. Това ще доведе до намаляване на световните доставки в дългосрочен план.

1. Защо Украйна оказва такова влияние върху световните пазари на храни?

Украйна е втората по големина държава в Европа по площ и нейните обширни равнини с плодородна почва са идеални за земеделие. Храните от Украйна помогнаха да се определи хода на европейската история, като осигуриха храна за населението на бързо развиващите се индустриални градове през XIX в. и подкрепиха Съветския съюз през десетилетията на изолация. Преди конфликта Украйна изнасяше повече зърно от целия Европейски съюз и доставяше около половината от продаваните в света слънчогледови семена и олио. Дори и през сезон 2022/23 г. - първата пълна година след началото на войната - Украйна остава шестият по големина доставчик на пшеница и третият по големина доставчик на царевица.

В края на сезона износът на зърно от Украйна възлиза на повече от 48 млн. тона, което е приблизително същото като през 2021/22 г.

2. Как работи споразумението за износ?

Споразумението за доставка на зърно, подписано през юли 2022 г., отвори отново три украински черноморски пристанища за превоз на зърнени култури. Всички кораби трябваше да преминат входящ и изходящ контрол в център, създаден в Истанбул, в който работят служители на Русия и Украйна, както и на Турция и ООН - двете страни, които посредничиха за споразумението. През годината на действие на споразумението бяха изпратени близо 33 милиона тона царевица, пшеница и слънчоглед. Месечните доставки през коридора достигнаха своя връх от 4,2 млн. тона през октомври, но от април насам останаха под 3 млн. тона, тъй като инспекциите ставаха все по-продължителни, а Русия блокира регистрацията на кораби в едно пристанище. По данни на украинското министерство на земеделието преди конфликта Украйна е изнасяла общо до пет милиона тона зърно месечно по всички маршрути.

3. Сделката ли беше единственият изход за украинското зърно?

Не е. Проблемите със споразумението доведоха до това, че по-голяма част от реколтата се транспортира до малки украински речни пристанища на река Дунав, както и до железопътен и автомобилен транзит през границата на ЕС. Тонажът, изпратен по този начин, всъщност надхвърли обемите, пренесени през черноморския коридор, поне от май. Въпреки това тези алтернативи са по-трудно осъществими и скъпи от превоза през украинските пристанища. Пристанищата по Дунав могат да приемат само по-малки кораби, което намалява обема, а износът на зърно с железопътен транспорт се забавя поради различни по размер релси на граничните пунктове. Доставките предизвикаха и напрежение в отношенията със съседните държави от ЕС, които твърдят, че излишъкът от входящо зърно вреди на техните земеделски производители, като понижава местните цени. ЕС разреши на пет източни държави-членки да наложат ограничения върху вътрешните покупки на украинско зърно (транзитните доставки могат да продължат). Срокът на забраната изтича през септември, но петте държави призоваха за удължаването ѝ.

4. Защо Русия се оттегли от сделката?

Русия заяви, че го е направила, защото не са били премахнати пречките пред износа на руски торове и храни. Това е така, въпреки че Москва доставя рекордни количества пшеница, а износът на торове се възстановява до нивата отпреди конфликта. Санкциите не засягат пряко храните, но ограниченията върху банките и международните компании като John Deere, които решиха да се оттеглят от руския пазар, създадоха проблеми на земеделските производители, тъй като те не могат да купуват някои резервни части или семена. Министерството на външните работи на Русия постави пет основни искания, за да остане в сделката, включително Росселхозбанк да бъде свързана с международната платежна система SWIFT, да бъдат решени проблемите с доставките на резервни части за селскостопанска техника и да бъде отворен отново тръбопроводът за амоняк. Москва заяви, че тези искания не са били изпълнени и че не вижда напредък по други въпроси, свързани с транспортната логистика, застраховането и размразяването на активи.

5. Кои страни купувачи вероятно ще бъдат най-засегнати?

Китай, Испания и Турция са най-големите купувачи на украински хранителни продукти, изпратени по безопасния коридор, но по-бедни страни като Египет и Бангладеш също са внесли по над един милион тона в рамките на програмата. ООН подчерта, че доставките по споразумението са допринесли за увеличаване на световните доставки и намаляване на цените, независимо от това къде е изпратено зърното. Световните цени на зърното скочиха рязко, след като Русия се оттегли от сделката.

6. Какво означава това за украинските фермери?

Украйна настоява да продължи износа на зърно от черноморските пристанища въпреки руските предупреждения. САЩ заявиха, че не се обмисля ескортиране на пратките, а застрахователният брокер Marsh спря програмата си за износ на зърно от Украйна, позовавайки се на съществуващи проблеми. В дългосрочен план, ако Украйна може да изнася само по алтернативни маршрути, разходите на земеделските производители ще се увеличат. Това ще ги подтикне да намалят реколтата си, което допълнително ще намали доставките от Украйна. Поради въоръжения конфликт площите, засети от земеделските стопани, вече са намалени.