Несъмнено на всеки един от нас се е случвало да чуе или да усети ,,щракване" от някои части на тялото в различни моменти - след ставане от сън, при загрявка преди тренировка, при раздвижване след дълго седене пред компютъра или съвсем случайно при извършване на някакво движение. Ето малко повече информация за това явление.

Точната причина за това прищракване на ставите все още не е установена. В науката има много теории защо това се случва. Повечето специалисти се спират на един хипотетичен механизъм, за да обяснят какво води до произвеждането на такъв звук и как протича този процес. Както знаем, ставите са покрити от ставни (синовиални) капсули. Синовиалната течност, която се съдържа в тези капсули, играе ролята на лубрикант и съдържа хранителни вещества, предназначени за съседните костни повърхности. В тази течност циркулират различни по вид и състав газови молекули (80% от тях CO2; всички те заемат около 15% от обема на ставата).

Когато раздвижим съответните мускули или се протягаме, последвалото разтягане и на ставната капсула води до намаляване на триенето вътре в самата става. Там се образува вакуум, който е изпълнен с газове, вече разтворени в синовиалната течност. Така в това празно пространство се образува газово мехурче, което се разпуква и се получава така познатото звучене. ,,Пукането" не може да се повтори веднага, защото газовете в ставната течност трябва да се разтворят отново, а това изисква време (около 20 мин.). Още през далечната 1971 година група учени са успели да заснемат такива промени при преднамерено разтягане на метакарпофалангеална става (снимки 1 и 2). На кадри 5-9 от фигура 2 отляво може ясно да се видят газовите мехурчета.

Други автори предполагат, че пукането се причинява от сухожилията по време на разтягането при контакта им с близки тъкани. Според трети става въпрос за процеси, свързани с налягането и енергията в тези зони. Амплитудата и степента на разтягане на ставите са от значение за появата или липсата на такъв звук. При някои индивиди прищракване не може да се постигне поради неспособност да се намали триенето в ставите им, да се отпуснат съседните мускули и заради къси ставни връзки.

В зависимост от честотата на появата на тези шумове може да се говори за различни състояния, които съпътстват този симптом. Когато имаме еднократни прищраквания, които не се повтарят отново скоро след това, може да става дума за някаква травма - навяхване/скъсване на лигаменти (ставни връзки) и сухожилия, счупване на кост или изместване (изкълчване) на някоя става. Тук говорим за патологична проява, която обикновено се съпровожда и с болка.

Многократното безболезнено пукане (например при упражнения за раздвижване на ставите) обикновено се счита за нормална проява и не е свързана с болестни изменения и процеси. Такава може да усетите при общите разгрявки. Често повтарящото се прищракване обаче е възможно да бъде и резултат от сериозни състояния като скъсан менискус, дегенерирали хрущяли при остеоартрит, хипермобилни стави и др.

До момента са извършвани немалко изследвания, които да потърсят връзка между умишлено предизвиканото щракане на стави (най-вече при стречинг на пръстите на ръцете) и различни типове дегенеративни ставни заболявания като остеоартрит. Повечето от тези проучвания не откриват такава връзка, но са докладвани редки единични случаи, при които са установени подобни зависимости.

Някои хора просто обичат да раздвижват по такъв начин крайниците си (най-вече пръстите на ръцете). При някои от тях това се превръща в порочен навик и може да доведе до различни травми, които обаче са податливи на консервативно лечение. При други прекомерното разтягане от този тип води до отслабване на съответните крайници.

В този смисъл може да се каже, че такова раздвижване не крие опасност от някакви заболявания, но е по-добре да се избягва твърде честото му прилагане, за да се предотвратят контузии.

От друга страна, след 35-40-годишна възраст колената ошипяват, а заболяването е известно с името си гонартрозата. Колянната става е сред най-силно натоварените, затова и шиповете там се развиват по-рано и дават сериозни оплаквания. Тези шипове се появяват, защото с течение на годините започваме да губим ставния хрущял, а той е амортисьорът, който поема натоварванията. За съжаление това е естествен процес. Точно както остарява кожата, побелява косата, променят се всички тъкани и органи, така и ставният хрущял се изхабява с годините. Има и доста рискови фактори, които задълбочават този процес. Това са напреднала възраст, наднормено тегло и затлъстяване, заседнал начин на живот, професия с тежък физически труд, травми на колената, системно лечение с кортикостероиди. Все пак не е задължително да са засегнати и двете колена. По-често процесът започва едностранно, а след това човекът, щадейки болната си става, натоварва другата и гонартрозата се развива и там.

Какви са ранните ппризнаци? Първоначално увреждането на хрущяла протича без симптоми, защото в него няма нервни окончания. Ако пациентът е наблюдателен, може да забележи пукане и хрущене в коляното при движение. Когато се появи болка, това вече е вторият стадий, при който на места хрущялът е силно износен и околните тъкани реагират с болка. В този стадий се явяват също оток и ограничение в движението на ставата.

При оплаквания - пукане и хрущене в ставите - трябва да се направи преглед при ревматолог. Ключови фактори за запазване на ставите са оптималното тегло, здравословното хранене, интелигентният двигателен режим. В хрущяла няма не само нерви, но и кръвоносни съдове. Той се храни чрез изстискване на съответните вещества от синовиалната мембрана - вътрешната част на ставната капсула, при активно движение. А ако през повечето време сме обездвижени, няма как да се храни хрущялът. И обратната ситуация не е полезна - при претоварване на ставите тази „хранителна" мембрана се изчерпва и хрущялът отново е недохранен.

През последните години много напредна ставната ехография, при която могат да се установят дори минимални изменения в ставите. При това този метод е напълно безвреден за организма. Могат да се използват и други образни методи по преценка на лекаря. Комплексното лечение, на първо място, е ликвидирането на възпалението и болката, което се постига в началото с нестероидни противовъзпалителни средства. Но те трябва да се вземат много кратко време заради възможни сериозни странични действия. Затова за продължително лечение са подходящи продуктите на природна основа. В комплексното лечение влиза и прилагането на хондропротектори - препарати, съдържащи глюкозамин, хондроитин, хиалуронова киселина.