Под понятието невралгия на троичния нерв, известно и като тригеминална невралгия (болезнен тик, възпаление на троичния нерв) и синдром на пароксизмална (пристъпна) лицева болка, се разбира специфичен лицев болков синдром, който се характеризира със силна пристъпна болка в областта на лицето, като заболяването може да рецидивира и хронифицира.

Невралгията на троичния нерв е описана като едно от най-болезнените състояния. Болката най-често е едностранна и се разпространява по един или повече клонове на V черепномозъчен нерв (троичния нерв). Типичната форма се характеризира с епизоди на много силна, внезапна и краткотрайна болка в едната страна на лицето, продължаваща от няколко секунди до няколко минути, а в редки случаи и до няколко часа. Атипичната форма се характеризира с постоянна пареща болка, която не е толкова силна. Болковите пристъпи могат да се задействат от всяко докосване на лицето.

Първите клиничните данни за невралгията на троичния нерв датират от над 300 години. Заболяването засяга 4-5 на всеки 100,000 души население, като по-новите данни сочат, че честотата му е приблизително 1.5 случая на 10,000 души, като всяка година се наблюдават около 15,000 нови случаи. Според проучване приблизително 1% от пациентите с множествена склероза (МС) развиват възпаление на троичния нервтригеминална невралгия, а около 2% от пациентите с тригеминална невралгия страдат от множествена склероза. При пациенти, засегнати и от двете състояния, обикновено е налице билатерална (двустранна) тригеминална невралгия. При невралгията на троичния нерв не се установяват географски или расови различия.

Жените са засягат 2 пъти по-често от мъжете - съотношение 3:2 до 2:1. При около 90% от случаите началото на заболяването е след 40-годишна възраст (най-често след 60-70-годишна възраст). Пациентите, при които заболяването започва между 20-ата и 40-ата година, са по-склонни да развият вторична демиелинизация на моста вследствие множествена склероза. Младите пациенти също са склонни да развият симптоматична или вторична тригеминална невралгия. Описани са и единични случаи за тригеминална невралгия при деца.

Друг рисков фактор за този синдром на пароксизмална лицева болка е хипертонията. Смята се, че етиологията на това заболяване е многофакторна, тоест съществуват разнообразни причини за нейното развитие. Повечето случаи са с неизвестна причина, но притискането на някой от клоновете на троичния нерв от тумори или съдови аномалии може да причини болка, подобна на тази, която се наблюдава при увреждане на нерва. Кратковременната компресия (притискане) на нерва в повечето случаи е безболезнена. Продължителното притискане обаче може да увреди защитната миелинова обвивка на нерва с последващо повишаване на чувствителността му. Това може да доведе до болкови атаки при минимално стимулиране на всяка област, която е инервирана от троичния нерв.

Класическата форма всъщност включва случаите, при които е налице контакт на нерва с артерия. Аневризми, тумори, хронично възпаление на менингите (мозъчните обвивки), както и други лезии могат да засегнат коренчетата на нерва в моста, като по този начин водят до симптоматична тригеминална невралгия. В редки случаи това заболяване може да е резултат от артериовенозни малформации или травма (например след автомобилна катастрофа). Като най-честа причина се посочва необичайният ход на горната малкомозъчна артерия. В редки случаи може да се наблюдава зона на демиелинизация вследствие на множествена склероза. Туморите, които най-често водят до невралгия на троичния нерв, включват: акустичен неврином; хордом; глиом; глиобластом; епидермоидна киста; лимфом; метастази. Други причини са тумор в областта на задната черепна ямка, както и увреждане на мозъчния ствол от инсулти. Описани са единични случаи на невралгия вследствие зъбни пломби от амалгама, както и след поставяне на пиърсинг на езика.

Липсата на ясни дефиниции за лицева болка възпрепятства разбирането на същността на възпаления троичен нерв, тъй като това състояние няма конкретна етиология, а и липсват дългосрочни проучвания, проследяващи неговата прогресия. Класификацията на възпалението се прави според критериите на Международната асоциация по главоболие:

А - Пристъпи на болка с продължителност от 1 секунда до 2 минути, засягащи един или повече клонове на троичния нерв и отговарящи на критериите В и С;

В - Болката е с най-малко една от следните характеристики: силна, остра, повърхностна или пронизваща или се появява при дразнене на дадена област или се провокира от определени фактори;

С - Болковите пристъпи са специфични за всеки пациент;

D - Няма клинични доказателства за неврологичен дефицит;

E - Болката не се дължи на друго заболяване.

Много важна информация, насочваща към диагностицирането на невралгията на троичния нерв, е поява на болка при извършване на определени дейности. Пациентите старателно избягват триене на кожата на лицето или бръснене за разлика от други лицеви болкови синдроми, при които пациентите масажират лицето си или прилагат топли или студени компреси. Голяма част от пациентите говорят с неподвижно лице, за да не провокират болкови пристъпи. Дъвчене, говорене, усмихване или пиенето на течности (независимо топли или студени) може да инициира (предизвика) появата на болка при тригеминална невралгия. Докосване, бръснене, миене на зъби, издухване на носа или полъхът на студен въздух от прозореца също може да предизвика болка.

Тъй като невралгия на тригеминалния нерв се развива предимно при пациенти над 60-годишна възраст, началното лечение е медикаментозно. Лекарствената терапия в повечето случаи е достатъчно ефективна, което налага хирургично лечение, само ако първоначалното лечение с лекарствени препарати е неуспешно. При около 75% от пациентите не се стига до хирургична интервенция.

След първоначалните прояви на заболяването възпалението на троичния нерв може да навлезе в период на ремисия за няколко месеца или дори години. След това пристъпите могат да станат по-чести, да се отключват по-лесно, с последващи функционални нарушения и може да се наложи продължително лечение. Обостряне на състоянието се наблюдава най-често през есента и пролетта.

Невралгията на троичния нерв може да прерасне в хроничен болков синдром, като при пациентите могат да възникнат депресия и нарушения в нормалната всекидневна дейност. За да избегнат болката, някои пациенти отказват да дъвчат и това води до намаляване на телесното теглото. В някои случаи болката е толкова силна, че може да доведе до мисли за самоубийство.