Открийте ни и в

Скандал

Какво източиха хакерите от пощата на Джон Бренън

Avatar

публикувано

на

сн. Архив на BG VOICE

Сайтът Уикилийкс миналата седмица обяви, че се е сдобил със съдържанието на личния имейл на директора на ЦРУ Джон Бренън и през следващите дни ще публикува документи от него. В момента там са качени няколко файла с Бренън като автор. Сред тях са „Главоблъсканицата около Иран“, в който директорът съветва следващия президент на САЩ (става въпрос за Обама – б.р.) как да преговаря със страната по най-добрия начин, и разузнавателни документи, които Бренън е писал през 2007 г.

Изтеклата информация включва писма, които топ разузнавачът е получил, включително от зам.-шефа на Комисията по разузнаване към Сената по отношение на методите на разпит с прилагане на побоища на специалните служби. В друг документ се включват номера за социално осигуряване на държавни служители.

Личният имейл на Бренън беше хакнат от младеж, който заявява, че се противопоставя на американската политика. Предполага се, че именно той е предоставил информацията на Уикилийкс. В момента ФБР води разследване на кибератаката. За младежа се знае, че живее във Великобритания и работи в комбина с още две момчета, които са от Америка. Тримата са почти връстници и все още нямат навършени 23 години.

В едно от писмата Бренън търси достъп до информация, докато е кандидатствал за работа като съветник за борбата с тероризма към Белия дом. Все още не е ясно дали е изтекла информация, свързана с националната сигурност.

В официално изявление ЦРУ нарече публикациите „престъпление“. „Семейството на Бренън е жертвата. Тази атака е нещо, което може да се случи на всеки и трябва да бъде осъдена, а не насърчавана. Няма индикации, че публикуваните до момента документи са секретни. В интерес на истината те изглеждат като документи, които би притежавало лице с интерес в сферата на националната сигурност“, се казва още в изявлението.

Всички документи са отпреди 2009 г., когато г-н Бренън се присъедини към администрацията на Белия дом. Тогава той все още е работил в частния сектор. Писмо от 2008 г. от тогавашния сенатор Кит Бонд към негови колеги описва предложение за намаляване на ограниченията в техниките за разпит на американските служби, които към онзи момент ползват правилата на армията. Законопроект за предложението на Бонд ограничава ЦРУ да използва техники, забранени във военния наръчник, вместо да наложи на агентите от Ленгли да използват само описаните в него средства за разпит.

Макар да подкрепи решението на президента Обама да забрани използването на изтезания, Бренън е дългогодишен защитник на екстремните техники за разпит, като по думите му те носят ценна информация за службите.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

СВЯТ

Отстраниха капитана на националния отбор по футбол на Русия заради мастурбиране

Артьом Дзюба го прави, докато гледа репортерка по телевизията

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: igol.pl

Капитанът на футболния национален отбор на Русия Артьом Дзюба бе изключен от състава на отбора си след изтичането на скандално видео, на което се вижда как мастурбира.

На видеото Дзюба онанира, докато слуша коментар по „МачТВ“ на водещата Мария Орзул. През 2016-та преди европейското тя бе снимана да се целува в колата му, след което се разведе.

Спортистът няма да помага на съотборниците си в предстоящите важни мачове с Молдова, Турция и Сърбия.

Лига Европа: "Лудогорец" с "Тотнъм", ЦСКА среща "Рома"

„Ситуация с Артьом Дзюба няма нищо общо с руския национален отбор от спортна гледна точка. Няма да коментираме случилото се. Треньорското ръководство обаче е наясно, че трябва да се подготви за следващите мачове с максимална концентрация и да не се разсейва със странични неща. Днес решихме да не повикаме Артьом Дзюба заради събрания негативизъм. Той ще има време да нормализира ситуацията и се надявам този въпрос да не бъде повдиган по време на работата на отбора“, каза националния селекционер Станислав Черчесов.

След появата на видеото Дзюба изтри профила си в социалната мрежа Instagram и още не е направил официален коментар.

Кадър от клипа

Руските медии съобщават, че видеото е заснето от самия играч преди година и не ясно как е изтекло в публичното пространство.

32-годишният централен нападател на Зенит е важна част от националния отбор и е неизменна част от титулярния състав. Русия води група 3 на Дивизия „B“ в Лигата на нациите, където са още отборите на Унгария, Турция и Сърбия.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Скандал

Къде са фашистите?

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

От книжка на Съюза на българските национални легиони, чийто наследник е Българският демократичен форум, който бе част от СДС, а после се подвизаваше и в Реформаторския блок

Марин Маринов

През последните дни започна трескаво триене на снимки и статуси от страна на бивши, настоящи и бъдещи държавни служители. Един се снимал в поза „Хайл Хитлер“ в музей в Париж, друг застанал в същата поза пред немски трофеен танк в двора на Военноисторическия музей, а самият вицепремиер Симеонов се изцепи, че като студент имал „майтапчийски“ снимки в концлагера „Бухенвалд“, превърнат в музей.

В резултат на това много хора се плеснаха по челата и си дадоха сметка, че това е нацизъм.

Хайде стига, бе? Вие последните 28 години да не сте били в кома? Не ги ли виждате по улиците? Не виждате ли надрасканите свастики по фасадите? Не виждате ли нацистките знамена по футболните стадиони? Не знаете ли какво се преподава в училище по „История на Третото българско царство“? Не сте чели нито една статия, възхваляваща политическите режими до 9 септември 1944-та? За да не ни питат един ден нашите деца: „А ти защо мълча, когато реабилитираха нацизма?“, съм длъжен да напиша следващите редове.

Преди над 20 години бях един от може би десетината ентусиасти, които учредихме в Шумен Младежкия съюз на демократичните сили. Бяхме изпълнени с демократични идеали, глупави младежи, но пък всички бяха много читави хора. В същото време вече бях студент в София, а председателят на местната ни структура беше току-що станал баща. Най-нормалното нещо беше да обръща внимание на семейството си, затова редовно ме упълномощаваше да присъствам, дискутирам и гласувам решения на текущите събрания на Младежкия СДС на „Раковски“ 134. Покрай тези ми задължения имах възможността да опозная доста хора от СДС.

По това време СДС беше съюз от всякакви партии, обединени от антикомунистическата им политическа платформа. Подобен механичен сбор от различни политически платформи (социалдемократи, консерватори и т.н.) няма как да оцелее във времето и ще се разпадне, което и се случи малко по-късно. Темата обаче е за това, какъв тип хора се подвизаваха под крилото на СДС. Най-общо ще ги разделя на две – положителна и отрицателна група. В групата на положителните хора бяхме ние – младите глупаци, също така потомците на наистина пострадалите от комунистическия режим, които бяха някакви най-обикновени хорица, някакви еколози имаше. В другата група бяха отчаяните кариеристи, искащи да се докопат до властта с меркантилна цел и…фашистите.

Фашистите!

Тази група от СДС беше не особено многобройна, но много креслива и нагла. Това бяха наследниците на фашистите, избити или не (да, има и пожалени) от комунистическата власт. Те много държаха да се представят като жертви на режима. Най-абсурдното беше, че истински жертви и/или техните потомци бяха доста умерени, някак помъдрели от тегобите си, но за разлика от тях фашистите бяха безобразно нагли. Гласно се възхищаваха на Борис Трети не заради друго, а защото е бил съюзник с Хитлер! Те се гордееха с кланетата на Александър Цанков. Възхищаваха се на отрязаните партизански глави. Избитите деца в Ястребино бяха просто статистика. Христо Смирненски се е бил отървал леко, Гео Милев е получил заслуженото си, Никола Вапцаров е предател, осъден според законите. Да, онези закони, които копират нацисткото законодателство. В тяхното съзнание земеделците (на Александър Стамболийски, сам той заклан от тях – наричаха ги леви земеделци), комунистите, социалистите, социалдемократи, анархисти, русофили, сърби, гърци или евреи (забележете, за турците нищо не се споменаваше) не бяха хора, те подлежаха на изтребление.

Днес се вайкат за западналия Северозапад, същия, който подложиха на кланета, за които Антон Страшимиров написа „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ и който се обезлюди с над 60 хиляди бежанци, голяма част от тях в посока Южна Америка, в периода след 1923 година. Съвсем открито се разпространяваха книгите на Александър Сталийски (дядо) „Фашисткото учение за държавата“ (1929 г.), „Фашизъм. Българско обяснение на фашисткото националистическо учение“ (1929 г.). Държал съм в ръцете си оригинал от първото издание на „Поява и развой на фашизма“ от 1934 г., пак написана от Александър Сталийски, раздаваше се на едно събрание на „Раковски“ 134. Неговият син Александър Сталийски (баща) имаше сериозно влияние в структурите на партията (бел. ред. – той стана военен министър през 1992 г., а като депутат при дебати в парламента каза от трибуната „Бивш комунист и бивш негър няма“. Сега Александър Сталийски-син е бизнесмен, приближен на Бойко Борисов, от т. нар. кръг „Котараците“). Тези хора крещяха, че са жертва на комунистическия режим, а от друга страна, изпъваха напред дясна ръка в нацистки поздрав и възхваляваха кланетата, сътворени от собствените им бащи или дядовци. На паметника на жертвите на комунистическия режим пред НДК наред с достойни хора бяха изписани имената на откровени касапи, за които не Народният, ами всеки друг съд по света би постановил най-тежко наказание.

След разпадането на СДС част от тези хора отново участваха в политиката в коалиция с демократични партии. ДСБ на изборите през 2013 г. влезе в коалиция с Българския демократичен форум. Тази партия открито обясняваше, че е наследник на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), който е ултранационалистическа пронацистка паравоенна организация, открито подкрепяща Хитлер в царска България. СБНЛ е забранен през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. През 1942 г. съюзът избира за свой лидер генерал Луков, в чест на когото се провежда т. нар. Луковмарш от 2003 г. насам. Сега от БДФ обясняват, че СБНЛ била младежка патриотична, а не фашистка организация. Най-мекото определение за нея от историци е ултранационалистическа. Нейни представители като Дянко Марков и в сегашно време пишат антисемитски статии и оправдават нацизма. С помощта на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев Дянко Марков беше дори поканен на форум в Европейския парламент да говори против комунизма. Досега партията е имала 11 депутати (1997-2001) и двама министри в правителството на Иван Костов. БДФ влезе и в Реформаторския блок на изборите през 2017 г., като председателката на партията г-жа Толева обясни, че целта била да спрат реставрацията на комунизма. Кой комунизъм? Какъв комунизъм? В държава, където няма пукната държавна собственост!?

 

Емблемата на Съюза на българските национални легиони (вляво) и на младежката му организация

Емблемата на Българския демократичен форум – наследника на легионите, е същата. Просто са си спестили свастиката, че е прекалено издайническа. Сега я носят дълбоко стаена в сърцата си

Това е Иво Антонов, чиято оставка като ръководител на дирекция в Министерството на отбраната беше поискана от премиера Бойко Борисов. Г-н Иванов нарече нацисткия поздрав „незряла, необмислена, немотивирана постъпка“

Зам.-министърът на регионалното развитие Павел Тенев вече изгоря от властта. Той, също като г-н Антонов, бе предложение на Националния фронт за спасение на България, чийто лидер е Валери Симеонов

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Скандал

Маршът на луковите глави

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Елена Кодинова

От цяло десетилетие – както сами се хвалят организаторите – всяка година на 13 февруари общинската управа на столица в Европейския съюз дава позволение да се чества един фашист – ген. Христо Луков. На това мероприятие се събират здрави, яки младежи – предимно момчета, които носят български флагове със знака на рода Дуло, факли и транспаранти с лика на генерала. Те мръзнат с часове по софийските улици в лютата зима, защото се възхищават на един от най-големите проводници на идеологията на Хитлер в България. Част от тях се появяват с бутафорни военни униформи като извадени от гардероба на филмова продукция за Втората световна война. Всяка година множество защитници на демократичните ценности, които и управниците на столицата уж признават, протестират срещу издаването на разрешително за това мероприятие, наречено Луковмарш. Но всяка година без особени трудности Софийската община позволява траурно шествие в памет на фашиста Луков – най-престижното легално сборище на българските неонацисти, гримирано като акт на патриотизъм и възхищение от национален герой.

Спомням си как чух за първи път от български националисти историята за ген. Луков. Разказа ми я едно такова младо, здраво, право българско момче. Генералът лично, сам, с голи ръце отбранявал Кюстендил по време на Първата световна война. Ако не бил титаничният му подвиг, сега този град да е сръбски. (Все едно по онова време участниците в битките са имали някакво значение, когато държавните глави са сядали на масата за преговори и са вадели картите и ножиците, с които да прекрояват Европа.) После този достоен патриот бил застрелян в гръб на прага на дома си пред очите на собствената му дъщеря Пенка от тези страхливци, анархокомунистите. Антична трагедия! Разказа ми това момчето и пусна една мъжка сълза. А за мен ген. Луков е просто основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони, поклонниците на Хитлер в България. Човек, за който се твърди, че се е опитал да организира държавен преврат с помощта на тайните служби на Третия райх. Военният министър, който е смятал, че сме много либерални към евреите си и който е искал да прокара антисемитски закони.

Генерал Христо Луков се е превърнал в една от емблемите на неонацисткото движение в България. Опитай се обаче да спориш с нацисти, че този човек е символ на ретроградност и проводник на отречена в цял свят идеология. Срам за нацията. Дори смело мога да кажа и национален предател, ако наистина е бил готов да смени митичния си патриотизъм за вярност към германските тайни служби. Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой. Луковмарш много добре илюстрира похватите, с които българските неонацисти се опитват да минат за патриоти. И дори успяват да излъжат с тях властите, които им дават разрешителни да си честват фалшивите херои.

Повечето родни неонацистки лидери на мнения имат много добри познания по история. Ровят се в събития от миналото, търсят битки и победи, с които да се идентифицират. Цитират тонове дати наизуст, разхождат се по събитията с лекота и са пълни с подробности. Само че тълкуват историята, както дяволът Евангелието. Когато разказват пред външни хора за ген. Луков например, винаги започват с Кюстендил и завършват с Пенка. Гъделичкат те по чувството за достойнство и за семейственост. Причастността му към фашистката организация си е за тяхна консумация и съм сигурна, че си я обсъждат помежду си с огромно удоволствие.

Когато описват идентичността си, българските неонацисти започват винаги с родолюбието. Премълчават омразата си към евреи, черни, хомосексуални. Те дълбоко в себе си не понасят дори инвалидите, старите и дебелите. Имат такъв плакат, с който показват, че и те ги дразнят. Обаче ако леко ги поразклатиш, веднага започват да ти обясняват, че бялата раса е голяма работа, а гейовете трябва да се избият. Но винаги се запознават с теб, като вдигат високо гордостта си, че са част от велика история. Ходи да спориш с това. Ако обаче им посочиш, че имат склонност да се възхищават само от главорези, а не от съзидатели, се напрягат и следват обидите. И странните обяснения, че воинът е по-важен от твореца, защото творецът не би съществувал, ако гордият воин не бил отвоювал живота му. Все едно пък воинът би съществувал, ако лекарят не бе акуширал раждането му и пазил здравето му, ако учителят не го бе ограмотил, за да прочете историята си и да поиска да умре за нея, и ако архитектът не му бе построил дом, в който да не умре от студ.

Не виждам нищо лошо в патриотизма. Аз също се гордея с някои неща от българската история, макар да нямам никаква заслуга за тях. Горда съм, че съм потомка на народ, който си е спасил евреите по време на Втората световна война, когато всички са ги предавали и мразели. Светът ни се поклони за това. Гордея се и с българския пробив на нормата да се проповядва в църквите само на догматичните езици. С богомилството, с Боянската църква, с Джон Атанасов, Елиас Канети, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, дори с Христо Стоичков и Бербатов. С всеки един български акт на независимо мислене, творчество, толерантност, съзидание. Българските неонацисти, които искат да минат за патриоти, не се гордеят с тези неща, а с ген. Луков. И така сами си признават, че не са родолюбци, а обикновени лукови глави. Защото, ако бяха истински патриоти, щяха да организират марш в памет на Димитър Пешев, а не на ръководителя на Българските национални легиони.

Българските неонацисти искат да минат за дисциплинирани, възпитани, пример за подражание, елитни човешки екземпляри. Лидерите им изискват почти военна дисциплина от тях. Истината е, че зад това се крие океан от агресия, породена от лична неудовлетвореност. Повечето от тях нямат никакви успехи като индивиди. Дълбоко в себе си се чувстват бурмички в машината и за да преодолеят усещането си за безсилие, се гордеят все с агресивни неща, за които нямат никаква заслуга. Като например победите на хан Крум, генерали, воини, превземания, кръвопролития. Владетели, които кротко са градили, не са сред любимите им икони. Друго си е да пиеш вино от череп. Ето това е мъжко, патриотично и достойно. Свободният човек, съзидателят, доволен от собствените си успехи, е склонен да приема и да се движи с лекота в хаоса и не изпитва никакво желание за пълен контрол над действителността. Той върши всичко по убеждение, а не поради наложени правила. И признава същото на останалите около себе си. Недоволният и потиснатият, човекът без лично самочувствие затиска гнева и агресията си и се опитва да овладее реалността със свръхдисциплина.

Такива хора има във всички европейски страни. Има ги и в България. Само че защо с подобни разрешителни за неонацистки маршове под благовидни предлози българските власти им позволяват да се легитимират? Аз съм чувала и видни наши политици да твърдят, че няма нищо лошо в национализма, и сами да се титулуват националисти. Когато политици одобряват национализма, само насърчават младите нацистчета да стават агресивни и гръмогласни. Те вече дори си позволяват да твърдят, че в наименованието „антифашист“ има елемент на нетолерантност заради частта „анти“. Че им се нарушават правата, като не им се позволява да се заявяват публично и да си организират събитията. Днес носят само униформи и веят трибагреници. Но ако още пет години ги пускат да правят Луковмарш, като нищо ще си пуснат мустачки като на Хитлер, ще се срешат на път и ще си сложат по един пречупен кръст на ръкава. И в този вид ще отидат на следващия гей парад да пребиват шарени весели хора, които искат просто свободно да се обичат. Ако общината се разгневи на подобни размирици по време на по-демократични събития, да си спомни какви разрешения е издавала за честването на един фашист. И да се почувства виновна, че е легитимирала неонацисти. А към здравите прави момчета, които леят мъжки сълзи за ген. Луков, имам само едно питане – не ви ли писна разни идиоти да се възползват от комплексите ви, които, като влязат в парламента, става ясно, че обичат парите и облагите повече от родината си?

 

Генерал Луков се радва на цар Борис III

Начело на шествието винаги има портрет на генерала, а маршируващите се представят за големи патриоти

Факлите са запазената им марка

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
ОТ РЕДАКТОРА: Електронно или дяволско гласуване

Почти напълно окастреният референдум, който бе замислен да преобърне из основи политическата система в България, все пак роди своя скандал....

Затвори