Открийте ни и в

Хайлайф

Камелия: Животът не е само попфолк

публикувано

на

сн.: Момчил Христов@Monokul Studio

 „Хората, които говорят с метафори, могат да ми сапунисват чатала.“
Джак Никълсън

Тя говори без метафори в напълно прав текст. Иронична, дръзка, красива и цинична. Дразнеща комбинация от качества, които винаги улавят вниманието. И постигат целта си по същия дразнещо елегантен начин, пише в летния си брой сп. „Жената днес“. Тази изваяна 40-годишна жена с име на цвете разстрелва с думи и тогава да не сте на пътя й.
Когато запее обаче, искате да е на ухо. Тя е като „Залеза и зората“, буря от крайности. Душата й може да е „Манастир“, а тялото й да е „Еротика“. Песни, в които текстът надделява над търговското послание и неуслужливо заобикаля агресивната вълна на попфолк сюжета. Камелия е вряла и кипяла в същия този жанр. От самото му начало преди 20 години, та досега. Минала е през суетата, скандалите и безпардонната конкуренция със завидно усещане за реалност. Земната й натура е подхранвана от дългогодишна любов, чиито корени нямат никаква връзка с измисления свят на шоубизнеса. Нека обаче добавим щипка полезна лудост към образа й. И ще получим характер, който се впуска във всяко предизвикателство с огнен ентусиазъм.

Музиката или телевизията, кое за теб е на първи план?
С тия две дини под всяка мишница пазя баланс, защото тежат еднакво. Обичам и телевизията, и музиката поравно, не мога да ги разделя. Едното е естествено продължение и развитие на другото С музиката съм свързана от толкова дълго време. Ако броя самото начало и непрофесионалните ми изяви, стават общо 20 години на сцена. В телевизията преди месец отпразнувахме първия рожден ден на предаването „Споделено с Камелия“. Това, че не се притеснявам от камерата, студиото и публиката, дължа на моя опит като изпълнител. В началото на музикалната си кариерата треперех, преди да изляза на сцената, сега обаче със самочувствие влизам в студиото като водеща. Но човек се учи, докато е жив. Ако говорим за самото начало, когато ми предложиха на водя „Голямата уста“, нищо не ми беше ясно. Направо се метнах в големия океан с акулите, без дори да мога да плувам. Смело се метнах обаче. И се тресях здраво, защото предаването беше на живо и често се налагаше да импровизирам в движение. Добре, че съм си налудничава, та ми се получаваха нещата. Не смея да твърдя, че плувам в дълбоките води на телевизията, но „Споделено с Камелия“ ме научи да не потъвам, да се задържам на повърхността. Умея да излизам от всяка ситуация. Дори когато ми падна полата в ефир. Какво друго… Имахме интересна тема за суровоядството. Изядох много черен пипер на зърна и здраво се потих. На мен лично той ми действа възбуждащо. Странна птица съм, луда глава и нищо не отказвам. Пак в предаването ме изследваха за свободни радикали. Съвсем скоро яхнах кон, пак по една тема. Като го видях, два метра животно, изплаших се много. После обаче се надушихме, събух си обувките и се метнах на гърба му.

Сред тези експерименти откри ли нещо, което не си предполагала, че може да ти се понрави?
Не вярвах, че затворена в огромното пространство на тв студиото, ще ми носи наслада. Все съм мислела, че ограничаващите неща ме спират. Аз съм си такава – обичам да има въздух, да дишам, образно казано. Студиото е ограничено пространство, но хората в него, всички теми, за които говорим, ми дават друго, различно усещане. Идват хора обикновени, със собствените си истории и проблеми. Хора, които имат надежда, че след това предаване нещо ще се промени, че ще им се помогне. Научавам кой ще ми гостува в деня на снимките. В началото се подготвях предварително и четях като ученичка, а в главата ми ставаше една голяма каша. Сега се подготвям по темата на предаването, но без да проучвам гостите в аванс.

Историята, която винаги ще помниш?
Никога няма да забравя първото си предаване. За майка, погребала своята дъщеря в двора на къщата си. Темата беше „Жива или мъртва“. Починалото момиче нямаше издаден смъртен акт и се водеше живо. Тогава се разплаках, защото чух и видях една огромна човешка трагедия и мъка. Няма да забравя никога и предаването за една образована дама, която колекционира книги с поезия, но се храни с плесенясал хляб. Обстоятелствата така я бяха притиснали, че живееше като клошарка, но дрехите й бяха безупречно чисти, тя миришеше на чисто. Няма да забравя и една друга жена, която беше решила да продаде единия си бъбрек, защото няма къде да живее и гладува от дни. Как бих могла да забравя тези лица, тези истории?

Всички тези истории теб самата промениха ли те?
Промениха ме. Не само тези истории, а и много други. Промениха погледа ми върху живота като цяло и мен самата. Макар това да се случи бавно, защото е процес, не става отведнъж. Първоначално ме накараха да се позамисля за много неща. Да се замисля, че нищо човешко не ми е чуждо, че това се случва до мен. А довчера не съм го виждала, защото не съм имала тази възможност. И тогава ми се роди фразата „Животът не е само попфолк“. Защото дотогава живеех в света на попфолка. И всичко, което ми се случваше, пречупвах през неговата призма. В един миг обаче това се промени. Предаването, което започнах да водя, и темите в него сякаш ме освободиха и пукнаха тази черупка около мен. И аз видях един друг свят, който е и мой свят. Но забързана да преследвам музикалната си кариера, не съм го виждала. Телевизията ми даде възможност да погледна чисто човешките неща. Успокоих се. Не на всяка цена държа да имам хит и да тропам с крак, за да участвам в турне или концерт. Миналата година пропуснах лятното турне на „Планета“, както и много концерти по собствено желание. Промених се. Станах по-спокойна, по-уравновесена. Имам своите избухливи моменти понякога. Но успях да се „събера“ по различен начин. Да открия в себе си много човешки емоции, които бях заключила. Защото те пречат в музикалния бизнес.

Какво научи за тия 20 години в т.нар. български шоубизнес?
Много неща научих. Имах големия шанс да сбъдна мечтата си и песните ми да стигнат до хората. Не съм мислела да стана звезда, тогава в България нямаше място за мечти в тая посока. При мен успехът дойде някак естествено. Аз израснах в семейство, което ме обграждаше с много любов. Когато впоследствие хорското внимание се насочи към мен като към успял човек, аз го приех нормално, не като нещо извънредно. Не се самозабравих, не се почувствах по-специална или изключителна. В музикалния бизнес е опасен моментът, в който решиш, че можеш да полетиш. И аз разбирам хората, на които им се случва. Много е трудно сам себе си да наблюдаваш, да се анализираш и контролираш. Има толкова изкушения на пътя към успеха. Всичко, свързано с този тип политания и забравяния, че си нормален човек и че имаш отговорности, не е по вкуса ми. Виждала съм крайните резултати от едно такова разрушително поведение и те никак не ми харесват.
И ако нямаш до себе си човек, който да те връща на земята и да ти отваря очите за реалността, наистина може да се изгубиш. Защото лизачи и хора, които да те ласкаят и превъзнасят – много. Така могат да те завихрят и отлепят от земята, че да се отнесеш и да не се върнеш изобщо в реалността.

Това означава ли, че приятелският ти кръг доста се е стеснил?
Да, много се промени и драстично намаля. В края на миналата година и началото на тази открих страшно много нови приятели и преживях предателства от стари добри приятели. Може би предателство е силна дума, нека го нарека разочарование. Така разбрах силата на приказката „Като губиш, не знаеш какво печелиш“. И това е така. Човек не бива да изпада в ситуацията да се вайка „Леле, какво ми се случи и защо на мен ми се случи“. А да види, че след тази случка пред него се отварят нови врати, да види хубавото на това преживяване. И че животът продължава, но с други хора около нас. На този етап в живота ми това ме прави щастлива.

На какъв етап в живота се намираш сега?
Май съм по средата някъде. Все си мисля, че ще догоня 100-те, ами да! Вярвам в това, че ще имам добри старини. Никога не съм крила възрастта си, на 40 години съм. Възрастта на равносметките, когато една жена винаги тегли чертата под преживяването досега. Ако преди това бях много по-неспокойна, сега е точно обратното. Преди години ме тормозеха страшно много въпроси, сега получавам твърде много отговори. Разбрах, че на човек му се случва онова, което е искал. Но то не се случва като с вълшебна пръчка веднага, а във времето. И наистина това, че съм искала да изживявам големи емоции на концерти, че съм мечтала да имам хитове, че съм искала да изглеждам добре, да правя песни, които да останат във времето, всичко това ми се е случило. Сега имам нови искания. С годините желанията се променят. Мечтая да имам вечерно шоу, по-освободено, по-разкрепостено. „Споделено с Камелия“ представя истинската, човешката ми страна, която хората доскоро не познаваха. Вечерното шоу би показало повече медийния ми образ, който, макар и по-различен, също е част от мен. Провокациите в поведението ми често са съвсем спонтанни, не режисирани. На един концерт през 2006-а излязох само по лепенки върху гърдите си не за да се говори за мен или да се харесам на публиката. Случи се, защото на мен самата ми беше кеф да го направя и избрах подходящия момент. Да, аз съм си скандална по природа. Това е лудостта, една дива емоция, която живее в мене. Знам обаче колко важно е човек да има граници. Не да се юрнеш и да се забравиш, а да знаеш кога, къде и защо. Всичко трябва да е премислено и премерено. Защото и в професията, и в личните отношения прескочиш ли една граница, всичко започва да нагарча.

Музиката, която харесваш?
Обичам да слушам мелодични, лирични песни, музика, която ме докосва емоционално. Попфолк почти не слушам, особено най-новия попфолк. Обичам старите песни, онези, романтичните, песните на Сашо Роман, Тони Дачева, Румяна, лека й пръст. В техните песни имаше душа, живот, любов. Тогава сякаш имаше чиста любов. Сега има предимно комерс. В този смисъл моите песни не са комерсиални. Те затова нямат и такъв успех. За разлика от песните, в които се римува „кафето“ с „дюшемето“, да речем. Но песните ми стигат до онези хора, които ги оценяват, и на участия всички пеят заедно с мен. Почитателите ми знаят песни като „Черна кръв“ и „Манастир“, въпреки че не се въртят в дискотеките. Когато всичко се прави с цел да се продава и да се натрапи на масовия вкус, а в него няма никакво чувство и мисъл, то е плоско и пошло. Това наричам аз комерс. В днешно време целта е да се покажеш. А преди години целта беше да чуят песента ти. Такава е разликата, която на мен лично не ми харесва.

Каква е вашата любов с Цветин?
Дълга любов, в края на 2011-а ще станат 14 години, откакто сме заедно. Имало е бурни моменти, приливи и отливи, големи вълни, моменти на кризи – както всяка връзка. Критичният момент би бил, ако не сме заедно. След като сме преодолели всичко досега, значи сме се справили. Разбира се, не всичко винаги е по мед и масло, не сме най-вълшебната двойка. С разговори решаваме всички проблеми помежду ни. Аз съм по-емоционален тип, Цветин е по-аналитичен. Така се допълваме. Човек сам не може да премисли всичко. Той ме накара да разбера, че не трябва да вървя към целта, мачкайки всичко пред себе си. Щастлива съм да живея с мъж, който ми помага да се променям като човек, като усещания и разбирания. Радвам се, че в нашите отношения има баланс. Разликата помежду ни е 7 години в моя полза. Но той е по-спокоен, по-уравновесен, по-мъдър. Аз съм по-дива, по-нервна. За нас е важно преди всичко да сме приятели. Затова и много разговаряме. От него се научих да гледам по-философски на нещата. Че когато искам нещо да се случи, не е важно да се случи на мига и точно така, както аз съм искала. Важно е да се случи както е добре и когато е добре.

Думите, които често си повтаряш?
„Помни, че трябва да помниш.“ Това често си повтарям. Забързани, забравяме за любими хора, скъпи моменти. Забравяме, че животът е хубав. Толкова бързаме, че искаме да грабнем всичко на мига, всичко да ни се случи бързо, веднага. И изпускаме удоволствието от самото преживяване. Трябва да помним и хубавите, и лошите мигове, дори разочарованията. Защото така ще се стараем да не ги повтаряме отново. Вярвам в любовта. И в чудеса вярвам. Днес си го помислиш, догодина се е случило.

Мария Тонева
сп. „Жената днес“

специално за BG VOICE

 

Камелия – Манастир

Камелия LIVE – Атланта 2007 г.

 

7 Comments

  1. wholesale cbd

    юли 20, 2020 at 2:50 am

    I’m the owner of JustCBD Store label (justcbdstore.com) and am looking to broaden my wholesale side of company. It would be great if someone at targetdomain is able to provide some guidance ! I considered that the very best way to do this would be to reach out to vape stores and cbd retailers. I was hoping if anybody could suggest a reputable website where I can get Vape Shop B2B Direct Mail List I am presently examining creativebeartech.com, theeliquidboutique.co.uk and wowitloveithaveit.com. Not exactly sure which one would be the most suitable choice and would appreciate any guidance on this. Or would it be simpler for me to scrape my own leads? Suggestions?

  2. Appliance Repair

    юли 28, 2020 at 10:43 am

    I needed to thank you for this very good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book marked to look at new stuff you post…

  3. Bomme Studio

    юли 28, 2020 at 6:39 pm

    Good post. I definitely love this site. Keep it up!

  4. make animated picture

    август 1, 2020 at 8:00 am

    You ought to take part in a contest for one of the greatest blogs on the net. I am going to highly recommend this web site!

  5. Girard Media

    август 1, 2020 at 12:14 pm

    Pretty! This has been an incredibly wonderful article. Many thanks for supplying this info.

  6. make picture animation

    август 1, 2020 at 1:10 pm

    Greetings! Very useful advice in this particular article! It’s the little changes that will make the greatest changes. Thanks a lot for sharing!

  7. Extreme Greenland Scaping

    август 2, 2020 at 10:34 pm

    I like it when folks come together and share thoughts. Great site, keep it up!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Хайлайф

Снимка на трупа на Майкъл Джексън шокира света

публикувано

на

от

Виж цялата статия

С появата на този кадър в съдебната зала делото даде заявка за най-скандализиращият процес в САЩ в последните месеци

Кадър на мъртвото тяло на Майкъл Джексън шокира присъстващите по време на процеса срещу личния му лекар д-р Конрад Мъри и обиколи за броени секунди целия свят. За началото на съдебното дело BG VOICE писа в миналия брой. Още в самото начало прокурорите предоставиха пред съдебните заседатели шокиращата снимка на трупа на Краля на попа върху носилка. Зрителите в залата в Лос Анджелис бяха принудени да чуят и не по-малко фрапиращ аудиозапис, в който Майкъл Джексън халюцинира за любовта на почитателите си.

„Искам, като ме чуят, хората да казват, че никога не са чували нещо подобно, че съм най-великият, че няма друг като мен“, шепне почти в несвяст звездата, като думите му са толкова завалени, че почти не се разбират.

На заседанието стана ясно и че количеството успокоителни лоразепам, които той е взел, e толкова сериозно, че по принцип се предписва не на един, а на цели 5 души. Именно комбинацията между него и предписания от д-р Мъри пропофол се е оказала фатална и буквално

за секунди е убила Майкъл

Джексън. Ако процесът, който се очаква да трае малко повече от месец, завърши с присъдата „виновен“, освен че ще изгуби лекарските си права, д-р Конрад Мъри ще влезе в затвора за срок от четири години, коментира радио „Гласът на Америка“.

Защитата на личния лекар на Майкъл Джексън твърди, че певецът сам е причинил смъртта си; обвинението обвинява лекаря в небрежност и неадекватни действия. Това са тезите, които бяха представени в първите заседания. Според прокурора лекарят е отговорен за смъртта на певеца, тъй като е допуснал той да използва потенциално смъртоносното лекарство, без да вземе необходимите предпазни мерки. Д-р Мъри е обвинен също, че не е действал ефикасно и не е направил необходимото за спасяването на Джексън, когато го е заварил в безсъзнание. „Позвъни ми незабавно!“ Това четирисекундно съобщение той е оставил на гласовата поща на личния асистент на Майкъл в минутите след като го е заварил бездиханен. Две минути по-късно асистентът Майкъл Уилямс върнал обаждането и разбрал, че докторът е в паника: „Той ме помоли да отида незабавно. Когато попитах какво се случва, той ми каза да взема със себе си всички, които намеря.“ Уилямс веднага позвънил на шефа на личната охрана на Майкъл Фахим Мохамед. „Аз видях до леглото д-р Мъри. Попитах го какво се е случило. Той ми каза: Лоши неща. Тогава се загледах в лицето на г-н Джексън. Очите и устата му бяха широко отворени“, разказа пред съда Мохамед. След това, за негов ужас чул, че в коридора плачат децата на Джексън – Парис и Принс: „Парис ридаеше, приклекнала на земята, а Принс изглеждаше потресен.“

Защитата твърди, че

Джексън сам е взел пропофол

опитвайки се да се пребори с хроничното си безсъние – при това след като докторът бил излязъл от стаята. Адвокатът на д-р Мъри заяви, че сутринта в деня на смъртта си Майкъл Джексън е взел няколко таблетки лоразепам, които били достатъчни да приспят шестима души. По-късно певецът сам приел и пропофола, който веднага го убил.

Медиците, опитали се да съживят Майкъл Джексън в болница в Лос Анджелис, заявиха, че Конрад Мъри не им е казал, че е дал на певеца пропофол като помощно средство за заспиване. Те свидетелстваха на заседанието този понеделник. Лекар от спешния екип заяви: „Джексън вече беше починал, когато бе докаран в медицински център в Лос Анджелис на 25 юни 2009 г. Въпреки това бяха направени продължителни опити за съживяването му, преди той да бъде обявен за мъртъв.“ Мъри им казал, че е дал на Джексън само успокоителното лоразепам.

Охранителните камери в болницата са фиксирали момента, в който д-р Мъри се опитва да съживи сърцето на единствения си пациент с помощта на електрошок. В един момент докторът се обърнал към асистента и настоял да го върне обратно в имението на Джексън, което изглеждало странно на фона на случващото се. „Той ми каза, че в една от стаите, май спалнята, бил оставил някакъв крем и не искал странични хора да го намират“, разказа при разпита асистент Уилямс. 

Както вече е известно, прокуратурата разполага с признания на д-р Мъри, направени пред полицаи два дни след смъртта на певеца, че му е дал 25 мг пропофол като помощ за заспиване в деня на смъртта му.

 

Бившата бавачка на трите деца на Майкъл Джексън Грейс Руарамба разказа в залата, че редовно правела промивки на стомаха на певеца

Шерилин Ли, бивша медицинска сестра, която се е грижела за Джексън

Д-р Мъри слуша обвинението в сградата на Върховния съд в Лос Анджелис

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Хайлайф

Apple – накъде без Стив?

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стив Джобс през годините

Светът все още е в шок след изненадващото оттегляне на главния изпълнителен директор на Apple Стив Джобс. Всички си задават въпроса какво ще се случи след ерата „Джобс“ и дали неговото оттегляне от поста е добро за компанията. Времето със сигурност ще покаже отговора, но поне засега акциите на Apple спаднаха с близо 7% няколко часа след голямата новина.

Стив Джобс е човекът, благодарение на когото има устройства като персонални компютри, айподи, айфони, айпади и 3D анимационни филми от рода на „Търсенето на Немо“ и „Играта на играчките“. „Винаги съм казвал, че когато дойде денят, в който няма да мога повече да изпълнявам задълженията си, вие първи ще научите. За съжаление този ден дойде“, това гласеше краткото съобщение, с което големият Джобс подаде оставка. Причини не са посочени, но най-вероятно решението му е свързано с неговите сериозни здравословни проблеми. Той страда от рак на панкреаса, а преди 2 години му бе присаден черен дроб.

Джобс напуска след 14-годишно управление и оставя компанията на върха, след като направи революция в технологиите. Овакантения пост пое дясната му ръка Тим Кук. Стив Джобс остава почетен председател на управителния съвет.
В писмото си за оставката Джобс успокоява феновете и бизнес средите, че пред компанията стои блестящо бъдеще, пълно с новаторства. Според „Ню Йорк таймс“ обаче без своя майстор на дизайна Apple ще бъде изправена пред много предизвикателства. Новината за оттеглянето му все пак няма да отложи появата на iPhone 5, планирана за средата на октомври, нито на третата версия на Ipod, планирана за началото на 2012 г.

Джобс основава Apple през 1976 г. заедно със Стив Возняк. Получава широко признание с редица революционни ходове като популяризирането на персоналните компютри през 80-те години, въвеждането на музикалните плеъри iPod и пробива на пазара със смартфона iPhone. Наследникът Том Кук не е така харизматичен като Стив, но е работохолик и изпитва истинска страст към Apple, пише „Дейли телеграф“. Кук започвал работа още в 4,30 ч. сутринта.

stif-kare1_400

stif-kare2_400

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено