Открийте ни и в

Канадка от Чехия откри брат в София и сестра в Бостън

публикувано

на

СНИМКИ: АВТОРКАТА И ЛИЧЕН АРХИВ

44-годишната канадка Наташа Идън, родена в чешкия град Острава, откри неочаквано български брат и сестра, които не познава. За нейна радост те, макар и стъписани, са не по-малко щастливи от откритието. “На Коледа наистина стават чудеса – Господ има свой начин да ги прави. Не мога да ви опиша какво чувствам. Очите ми са пълни със сълзи от щастие. Това е нещо, за което съм мечтала от 18-ата си година. Радвам се, че идва точно сега, преди Коледа. Това е най-хубавият подарък, който съм получавала”, казва жената, която живее в Калгари.

Не по-малко щастлив е мъжът й Боб, който започна издирването. “Аз съм пенсиониран полицейски служител с 28-годишен стаж, имам опит в разследванията, включително на организираната престъпност, но вие ме изумихте. За няколко седмици направихте това, което съпругата ми и аз опитваме от години”, казва мъжът. Той и Наташа с тъга научават, че човекът, когото тя смята за свой баща – Васил Стоянов от София, е починал преди близо 20 години и е отнесъл голяма част от тайната със себе си. За детето, което оставил в чешкия град, знаела само българската му съпруга, с която се развел преди 25 години. След време тя споделила тайната със сина Бойко и дъщерята Мануела.

“Бях чувал от майка ми, но не знаех подробности. Когато се обадихте да ми кажете, че някой ме търси от чужбина, това бе последното, което ми хрумна. А ето че тъкмо то се оказа истина”, казва 50-годишният Бойко Стоянов, когото откриваме в София.

Той даже не знаел дали има брат или сестра от кратката връзка на баща си преди 44 години в Чехия. “Всичко е като филм. Разликата е, че се случва на мен”, усмихва се Бойко. После допълва, че с радост ще пише на новата си сестра и ще й прати снимка на общия им баща.

Не по-малко стъписана е сестра му Мануела, която от 20 години живее в Бостън. Когато й съобщил, че го е потърсила сестра им, първата й реакция била: “Сигурен ли си?” “Поемам малко въздух, за да продължа. Още съм в шок от новината, но в добър шок”, казва 47-годишната Мануела. Двете със сестра й Наташа си разменят имейли и не могат да повярват, че това се случва на тях. “Всичко ми е малко като на сън. Колко хора получават такива вести, когато са на повече от 40 години”, казва Мануела. Едно от първите неща, които направила, било да намери профила на новата си сестра във Facebook. “Снимки, снимки,

целият й живот мина пред погледа ми

– трите й деца, майка й, мъжът й. Опитвам се да си представя как се е чувствала, без да познава баща си, и как нещо винаги й е липсвало. Чета, че спонсорира деца от Бангладеш и Етиопия, сигурно не е случайно”, казва Мануела. Тя не упреква баща си. “Нещата съществуват независимо от нашите желания. Как можем да кажем, че е направил грешка? Тази грешка е наша сестра. Тя ни е търсила 15 години, знаела е за нас от 26 години, а ние разбираме чак сега. Ами нашите майки?”, разсъждава Мануела.

В същата посока мисли и сестра й Наташа. “Надявам се децата на баща ми да не се чувстват предадени от него. Всеки прави грешки в живота, не можем да върнем времето назад, трябва да гледаме напред”, казва Наташа. Тя научила кой е истинският й баща на 18-ия си рожден ден. “Това бе подаръкът ми от мама. Бе шок за мен, но също и обяснение защо съм толкова различна от другите ми 2 сестри”, казва Наташа.

Оттогава започнала да пита разни хора дали имат контакт с България, за да й помогнат. “Уви, не стигнах доникъде”, казва Наташа. Преди 13 години се свързала с Червения кръст. След 3 месеца оттам й отговорили, че не могат да й дадат информация, защото Васил е женен и има семейство. Опитала да обясни, че не иска да се втурва в живота му, а само да се запознае с него и децата му, пък ако те не желаят контакт, ще го приеме. Напразно. “Това бе краят за известно време. После опитах в разни форуми в интернет, но пак ударих на камък”, казва Наташа. Майка й казала, че българинът пристигнал от металургичен завод край София да работи като електроинженер в Острава. Живеел в общежитие във Витковице. Жената управлявала мотриса. Тя разбрала, че Васил има семейство и деца в София, едва след като научила, че е бременна. Българинът настоял да махне детето, но жената отказала. Така на бял свят се появила Наташа. Скоро след раждането майка й се омъжила за друг, който приел момичето като свое.

Преди повече от 20 години Наташа решила да замине за Канада. Избягала през Югославия с тогавашния си съпруг и 8-месечния им син. По пътя за австрийската граница

живеели в старата си кола

която се счупила ден преди да се доберат до Австрия. Останали на пътя без храна и пари, но късметът им се усмихнал. Приютило ги непознато семейство, което им помогнало да стигнат границата. Минути след бягството ги застигнал дъжд от граничарски куршуми. 13 месеца Наташа и мъжът й живели в емигрантски лагер в Австрия. После заминали за Канада, където жената родила 2 момиченца, но скоро се разделили. За да има гъвкаво работно време, през 1999 г. жената се впуснала в бизнеса с недвижими имоти.

Трудният й живот бил едно от първите неща, които впечатлили новата й сестра Мануела. “Четох как е бягала през австрийската граница с 8-месечния си син, как патрулите са стреляли по тях, но за щастие не са могли да ги улучат. Нямам представа кое я е накарало да вземе такова решение. Било е през 1989 г., не съм я познавала. И аз бях решила същото, но лагерите ме плашеха. Затова изчаках да ме приемат в университет в САЩ и тръгнах през 1991 г. И сега по неведомите пътища божи, 20 години по-късно се намираме с един човек, създаден от нашия баща и пазен в тайна през тези години. Колкото и да се питаме “защо сега”, няма да разберем, просто трябва да го приемем”, споделя Мануела. Сега всички се чудят как ще продължи животът им оттук нататък: “Дали ще бъде все едно, че нищо не се е случило, или ще има промяна? Откакто разбрах, че имам сестра, върша всичко уж като друг път, но нещо е различно. Вече зная тайна, свързана с мен”, казва Мануела.

Когато Наташа решила да търси баща си, тя започнала да събира информация от майка си. За съжаление жената си спомняла твърде малко. “Минали са почти 45 години оттогава, а и едва ли някога е мислила, че ще тръгна да го търся и че ще мога да го намеря”, казва Наташа.

Въпреки това не се отказала. “Мога да чета малко на български, но очевидно това не бе достатъчно, за да намеря това, което търся”, казва жената. С тъга установила, че заводът край Острава в Чехия, където работел Васил, бил закрит малко след падането на комунизма. Така и последната надежда, че ще открие човека, чиито гени носи, се изпарила. Когато през 2009 г. се омъжила за Боб, споделила с него болката си. Той опитал да й помогне. Като начало открил човек с подобно име и година на раждане в щата Вашингтон.

“Окуражавах Наташа да му се обади, но при всеки опит тя ставаше напрегната. През октомври тази година си казах: “Ще се обадя вместо нея. Имам този номер от 2 години, трябва да направя нещо, за да разбера това ли е човекът, или да продължавам по друг път”, казва Боб. След кратък разговор по телефона станало ясно, че има съвпадение на имената, но това не е човекът, когото търсят. Така Боб почнал отново.

“Толкова много обичам Наташа, че исках да й помогна да открие истината за миналото си”, казва съпругът. Той прекарал още много седмици в търсене по интернет без успех. “Понеже не исках да предавам надеждите й, започнах да чета форуми и блогове, които да ми дадат идея как да продължа”, казва Боб.

Така открил рубриката за издирване на роднини в българския всекидневник “24 часа”. След като написал писмо, започнал да се моли да получи отговор. Не казал нищо на съпругата си, за да не й дава напразни очаквания. Когато получил отговор, не можел да повярва на очите си.

“Едва тогава ми призна, че е писал с молба за помощ”

казва жената. И двамата почнали да се молят търсенето да е успешно. “24 часа” бе последната ни надежда и ето, че милостивият Господ ни чу”, казва Наташа. Няколко седмици по-късно, докато пътувал, за да събере децата им за Коледа, Боб получил съобщение от съпругата си. “Съобщаваше ми, че баща й е открит, че е починал, но от вестника са намерили сина му и дъщеря му, които се падат полубрат и полусестра на Наташа. Оттогава има толкова вълнение наоколо. С нея започнаха да се свързват племенници и племеннички и всички са нетърпеливи да научат всичко едни за други. Това е щастие, което няма цена”, казва Боб. Наташа от своя страна веднага се обадила на майка си в Чехия. “Тя бе много развълнувана и щастлива, че се е намерило семейството на татко в България, а аз съм открила брат и сестра. В същото време бе малко тъжна, че баща ми е починал, защото той е бил любовта на живота й. Като разбра, че се е развел, както и тя, мисля, че малко тъгува – може би щяха да бъдат една хубава двойка”, споделя Наташа.

Тя казва, че изпитва истинско удоволствие от контакта с новото си семейство. Дъщерята на брат ми вече ме прибави във Facebook и е толкова щастлива, че има нова леля и трима нови братовчеди”, казва Наташа. Преди дни тя говорила за първи път с новата си сестра по телефона. “И двете бяхме много развълнувани, а тя и учудена, че не съм се отказала през всичките години”, завършва Наташа. Двете вероятно ще са първите, които ще се видят – дели ги само американско-канадската граница. А после мечтаят да съберат останалите от новото си голямо семейство.

 

Наташа Идън от Калгари, щастлива, че намери българските си брат и сестра

Бойко Стоянов от София и сестра му Мануела от Бостън, щастливи, че са намерили сестра си Наташа в Канада.

Мануела от Бостън

Наташа с майка си в Острава

Таткото Васил в София

 

СВЯТ

Пътища в България са в челната петица на най-смъртоносните в ЕС

публикувано

на

от

България попадна в поредната тревожна статистика на Евростат. Пътищата в два български региона са сред петте най-смъртоносни в ЕС. Става въпрос за Северозапдна България и Северен централен район.

Според данни на Евростат през 2016 г. в Северозападна България на 1 млн. жители са станали 153 катастрофи с фатален край, което отрежда незавиднто първо място в класацията по този показател.

На пето място е Северен централен район. Там произшествията, в които има загинали, са 132 на 1 млн. души население. На второ, трето и четвърто място в класацията са области в Португалия, Белгия и Гърция.

България е първа в ЕС и по катастрофи с жертви, в които участват само автомобили – общо 64 на 1 млн. души население. Според статистиката подобен тип произшествия са три пъти повече спрямо средното ниво за Евросъюза.

Според данните за инциденти с мотоциклети обаче, в България не е имало нито една таккава катастрофа, която да е завършила фатално. По този показател България попада в дъното на класацията заедно с Естония. Най-опасно да караш мотор според данни за 2017 г. пък е в Гърция, с 20 смъртни случая на 1 милион жители.

Продължете по-нататък

СВЯТ

Заложническа криза в Бразилия: Въоръжен похити автобус с пътници

публикувано

на

от

Въоръжен мъж отвлече пътнически автобус и взе 18 души за заложници в Рио де Жанейро.

Похитителят заплашва да го запали в средата на моста, свързващ бразилския мегаполис с Нитерой.

Полицията е отцепила района и трафикът към и от моста е спрян.

Властите съобщават, че маскираният нападател вероятно е член на военната полиция. Той се качил в автобуса и, заплашвайки шофьора с оръжие, му наредил да се отправи към моста.

Към момента са освободени четирима от заложниците. Водят се преговори, а мотивите на нападателя са неясни, посочват от полицията.

Продължете по-нататък

Интересно

Децата ни правят по-щастливи…след като се изнесат

публикувано

на

от

Да има деца прави човек по-щастлив, отолкото, ако е бездетен, показва ново проучване, цитирано от CNN. Само че с уточнението, че това става на по-късен етап от живота, когато наследниците вече са напуснали гнездото.

Екип изследователи от Хайделбергския университет в Германия са открили, че родителите са склонни да бъдат по-щастливи, отколкото тези, които нямат деца, но това се случва, когато те вече са се изнесли.

Учените са анкетирали 55 хиляди души на възраст над 50 години в 16 европейски страни относно тяхното психично здраве и резултатите са показали, че „позитивните аспекти от родителството преобладават, когато ставаме по-възрастни“.

Големите деца допринасят за щастието на родителите си основно с подкрепата, която им оказват и като един вид буфер срещу стресови събития и усещане за самота.

Децата, които остават да живеят с родителите си, обаче могат да окажат негативен ефект върху щастието на родителите.

Според предишни изследвания разликата в задоволството от живота на родителите и онези, които нямат деца, е малка. Екип от Отворения университет в Англия установи, че двойките без деца имат по-щастлива връзка и те полагат повече усилия.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама