Ученикът Николай Арабаджиев се превърна в един от най-нашумелите и шокиращи случаи в криминалната история на България през май 2008 година. Слабичкото и срамежливо момче от софийското 119-о СОУ изненада неприятно не само връстниците и роднините си, но и цялата страна с убийството на своя приятел и съученик Атанас Атанасов, чието тяло бе намерено разчленено в няколко столични квартала. Зловещата трагедия, която се състоя точно преди абитуриентския бал на жертвата и убиеца, изпрати младия любител хирург зад решетките за цял живот. Всъщност не съвсем... За разлика от много свои "колеги" убиецът Николай е роден в нормално и уважавано българско семейство. Дядо му по бащина линия, на когото е кръстен, е прочутият български пианист Николай Арабаджиев-Фучо, който загина в самолетна катастрофа заедно с естрадната певица Паша Христова през 70-те години на миналия век. Николай свирел на китара и много се гордеел с дядо си. Известните личности в родата на момчето не се изчерпват с това - неговият чичо, носещ същото име, е сред основателите на „Шоуто на Слави" и бивш музикант в „Ку-Ку бенд". Въпреки прекрасното си семейство Николай трудно се сближавал със своите връстници и правел впечатление на стеснително и кротко дете. „Като го поздравиш, навежда глава" - казват за него съседите. В училище се справял добре и дори подал молба да се яви на изпити за повишаване на оценките си по химия и биология, тъй като искал да става лекар. Интересът му към медицината бил толкова голям, че се сдобил с комплект хирургически инструменти и специализирана литература за аутопсии. Освен това четял медицински материали в интернет и имал доста добра теоретична представа как се разчленява човешко тяло. Като почитател на хевиметъл музиката Николай обикновено се обличал в черни дрехи, но скромно, без да привлича излишно внимание с външния си вид. Движел се в компанията на своите съученици Робърт, Ангел и убития Атанас, с когото седял на един чин. Последният често си правел с него лоши шеги, което го дразнело. Веднъж например Атанас дръпнал пейката, на която седял Николай, и той паднал. След ареста си Николай разказва, че приятелят му го бил подлагал на сексуални унижения и дори го бил изнасилвал. В душата му се трупала все по-силна неприязън към него. „Николай редовно го тормозеха. Въпреки че е висок и здрав, не отвръщаше на агресията. Често плачеше след подигравките на останалите. Странеше от всички, като че ли само Наско му беше по-близък. Не мога да повярвам, че го е изнасилвал. Но все пак само заради подигравки не може да убиеш по такъв начин, де да знам..." - спомня си техен съученик.

Фаталната вечер „Ела в дома на баба ми, уредил съм ти работа с едни хора" - казал Николай на Атанас пред своите съученици. Наско обичал колите и карал форда на баща си Христо. Същия ден, на 19 май 2008 г., той оставил колата в жк „Изток" и отишъл с маршрутка при Николай. Повече никой не го видял. Майка му знаела, че той си има сериозна приятелка и при изчезването не се притеснила толкова много. Но когато детето й въобще не се появило у дома, тя подала сигнал в полицията, без да подозира, че новинарските съобщения за намерен торс и крайници в контейнери за боклук са на собствения й син. На следващия ден, 20 май, клошарка открила в кофа за боклук зад блок 82 в столичния квартал „Западен парк" три чувала. Тя отворила торбите и като видяла месото вътре, си помислила как ще сготви на децата. Секунди по-късно изпаднала в ужас, защото в един от чувалите имало човешки крак. В района са открити и окървавени дрехи, по които е установена самоличността на Атанас. Няколко дни по-късно спецполицаи изобличават приятеля на жертвата Николай за извършител на жестокото убийство - намерен е негов пръстов отпечатък на един от чувалите, в които бил разфасовал жертвата. В два от тях били надлежно побрани торсът, краката и вътрешностите на Атанас, а главата и ръцете - заровени в полите на Витоша. Разказал, че е разчленил трупа с хирургически инструменти след убийството в апартамента на баба си в кв. „Гевгелийски", където двамата се скарали. „Като отидохме в апартамента, се скарахме кой на кого е приятел. Аз побеснях и започнах да го удрям по главата с първото нещо, което ми попадна." След като жертвата му загубила съзнание, взел нож от кухнята и започнал да го ръга в гърдите и гърба. После застлал хола в апартамента на баба си с найлони, облепил ги с тиксо. Взел скалпел, метална подложка, хирургически инструменти и трион и в продължение на 5 часа разфасовал тялото Прибрал частите в черни найлонови чували, които поставил в хладилника. Николай разказал още, че от интернет научил как да отдели гръдната кост и ребрата от тялото. Емоционално и физически изтощен от тежката работа, той легнал и заспал. Не се събудил цели 10 часа. Криминалистите намират в дома му перфектна колекция от хирургически инструменти, на чиято разновидност би могла да завиди най-модерната патолаборатория, и специализирана медицинска литература за аутопсии. Черепът на Наско бил счупен поне на 6 места от удари с гира. Съдебните медици преброяват в гърдите му 14 прободни рани, а в кръста още две. Повечето били нанесени, докато младежът бил жив. Смъртта на Атанас настъпила бавно и мъчително и той агонизирал 15-20 минути. Николай се държал много спокойно в полицията и дори изглеждал в известна степен горд от нечовешката си постъпка. Обяснил на криминалистите, че не съжалява за стореното, а напротив. „Просто ми притъмня, разбирате ли, не знаех какво правех, твърде много бях тормозен от него. Бях в безизходица, борих се за живота си" - казва Николай. По-късно допълва версията си: вечерта, в която убил и разфасовал съученика си, Атанас се опитвал да го насили сексуално. Според адвоката на подсъдимия Марин Марковски момчето не е обмисляло да убие съученика си. Съкилийник на убиеца пък разказва, че именно той е посъветвал Арабаджиев да твърди, че е изнасилен от жертвата. Изказва се ласкаво за него, твърдейки, че Николай бил извършил добро дело. Престъплението му не било планирано, а след като ударил Атанас с някаква гиричка, се уплашил от реакцията на убития и го довършил... от страх и ярост. Странни са показанията на приятеля Роберт Според него Атанас винаги подкрепял своя убиец. Майката на Николай забелязала рязка промяна в поведението му през зимата. Една вечер той се прибрал от училище, бил много развълнуван и разтреперан. Ударил по микровълновата печка с ужасна сила. Арабаджиева се учудила, защото по принцип той бил тихо момче. Когато го попитала какво му е, той казал само: „Как може да има такива хора, бе?" Споделял, че не може да се съсредоточи в уроците си. Нямал желание да се храни през деня. Ходел в апартамента на баба си, за да учи и понякога преспивал там. Едва когато влязъл в ареста, той написал писмо на баща си, в което му разказал, че е бил подложен на хомосексуален тормоз. На 3 юни 2010 година Софийският апелативен постановява 20 години затвор при първоначален строг режим. Кръвнината за близките на убития е 200 000 лв. Мотивът на съда е, че убийството не е предумишлено, а е станало в условията на т.нар. внезапен умисъл. Арабаджиев не бил планирал нападението, то станало в състояние на силен афект. Бащата на Атанас се разридава в залата. Николай изслушва решението на съда с наведена глава. Никой от роднините му не присъства в залата.