Чън Гуанбяо продава чист въздух в консерви

Представяте ли си богат китаец да купи ,,Ню Йорк таймс"? Вестникът на вестниците? Най-голямото американско културно наследство, светинята на либералните американци да попадне в ръцете на един човек, когото китайското правителство цени високо за неговата лоялност към еднопартийната комунистическа система и цензурата на общественото мнение? Трудно, нали?

Чън Гуанбяо обаче е твърдо решен да преговаря за покупката на медийната компания с някои от акционерите. ,,Човек може да купи всичко на съответната цена! Трябва само да знаеш как да преговаряш", казва той. Чън Гуанбяо прави големите си пари с фирма за рециклиране на строителни отпадъци. Според китайската класация на най-богатите китайци, богатството му възлиза на $740 милиона. Твърде малко за покупката на ,,Ню Йорк таймс", чиято стойност самият Чън оценява на един милиард. ,,Партньор от Хонконг иска да се включи с 600 милиона", казва Чън, но самият той бил готов да продаде всичко, което притежава, за да купи вестника.

В Китай Чън Гуанбяо е известен със своите ексцентрични и налудничави идеи. Преди година, когато замърсяването на въздуха в много китайски градове достигна особено високи равнища, той продаваше чист въздух в консерви. Сортът ,,Чист Тибет" струваше 5 юана, или $0,90. Преди това пък Чън подари на свои сънародници 43 автомобила японско производство специално за да бъдат разрушени по време на антияпонските бунтове в Китай. Бунтоовете бяха уж спонтанни и уж от всенародно възмущение срещу решението на японското правителство да купи островите Сенкаку - необитаеми скали на морската граница между Китай и Япония, за които обаче претендират и те, и още няколко държави наоколо. В крайна сметка бе ясно, че спонтанни народни бунтове в унисон с властта в комунистическа държава не може да има и протестите са били инспирирани от Китайската комунистическа партия, а Чън чудесно се е вписал в тях. При предаването на подаръците носеше яркозелен костюм - символ на обичта му към природата.

През август 2012 година той публикува на половин страница в ,,Ню Йорк таймс" платена патриотична статия, в която обясняваше, че спорните острови в Китайско море от памтивека принадлежат на Китай. Но малко след това настъпи и денят, в който ,,Ню Йорк таймс" публикува цяло разследване за несметните богатства на китайските партийни функционери. Твърдеше се, че лидерите на комунистическата партия са милиардери със сметки в подбрани западни банки. Имаше и документи, които нагледно доказват това. ,,Пълна лъжа!", коментира тогава Чън. И обеща, че ако той купи медийната компания, вестникът ще пише винаги само истината. ,,От любов към световния мир, опазването на околната среда и хората."

Съсобственикът на медийната компания Артър Сълцбъргър-младши, заяви, че изданието не е за продан. В такъв случай може би г-н Чън иска да купи Си Ен Ен, ,,Вашингтон пост", или пък ,Уолстрийт джърнъл"? И как иначе, нали все някой трябва да публикува чистата истина!