Заради влиянието, което има над премиера, Валентин Златев (вдясно) отдавна си е заслужил прозвището “министър-председател на България в сянка”

По света има два типа политици популисти. Едните са открити - каквито са разбиранията им, такава е и политиката им. Венецуелският президент Уго Чавес и беларуският му колега Александър Лукашенко са тъкмо такива. И двамата са искрени приятели на Русия, никак не обичат САЩ и не го крият. Обвързали са държавите си с всякакви договори с руснаците и са направили всичко по силите си да отстранят и най-крехкото американско влияние. Другите са прикрити популисти. Те говорят едно, но в действителност вършат точно обратното. Ярък представител на тази група е българският премиер Бойко Борисов. На думи той е голям патриот. Освен всичко родно люби, тачи и милей както за Америка, така и за останалите съюзници от Западния свят. Но е обвързал държавата с Русия до такава степен, че ако от Москва решат, могат да поставят България в икономически колапс за броени часове. Години наред Борисов само говори за диверсификация на енергийните доставки. На практика единственото място, от което България се снабдява с петрол и газ, е Русия. Реши ли да затвори газовото кранче и да спре рафинерията край Бургас, и сегашната криза ще бъде розов спомен за българите в сравнение с това, което ще ги чака. Като добавка почти цялото си свободно време Борисов прекарва в компанията на най-яркия представител на руските политически и икономически интереси в България Валентин Златев, генерален директор на местното представителство на "ЛУКойл". Ако човек реши да потърси българския премиер в почивните дни, лесно може да го намери - или в някой от хотелите на Златев в Правец, Слънчев бряг и Обзор, а отскоро и Свети Влас, или в ловното му стопанство "Паламара" край Шумен.

Знаейки за тази

малка подробност от битието на министър-председателя Бойко Борисов,

всеки политически анализатор лесно би могъл да се ориентира какво точно се крие зад определени негови действия. Примерно, когато премиерът одобрително поклаща глава при разговорите си с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, която предлага на България да потърси нови източници за доставка на горива, най-вероятно вътрешно си казва "да, ама не". Или пък докато сменя поредния министър с мотив, че не е направил нищо за откъсване на страната от зависимостта й от Русия, би следвало да се разбира точно обратното - че вероятно прекалено много се е заиграл с американците. Ето по този начин трябва да се тълкува и последната министерска чистка в България от края на миналата седмица. Макар в първите часове Борисов да обясняваше, че министърът на икономиката Трайчо Трайков си отивал заради някаква провалена среща в Катар, подир ден-два си дойде на думата. Трайков не бил направил нищо за диверсификацията на доставките от Русия. С което намекна, че министърът вероятно е бранел руските интереси. Ако това твърдение е самата истина, най-доволни от изхвърлянето му зад борда би трябвало да са американците. Странно обаче, точно посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик се застъпи за Трайков, обсипвайки го с най-мили думи. И има защо. Тъкмо сваленият министър бе човекът, който от месец насам лобираше доста активно за премахване на мораториума върху проучванията за шистов газ в България - една от най щекотливите напоследък теми в отношенията със САЩ. Сигурно е, че след Трайков подобна идея ще бъде забравена за дълго време.

От друга страна, като министър, дали без да иска или съвсем съзнателно, Трайков си навлече не на шега гнева на руснаците. Миналата година той обвини "ЛУКойл" в странни калкулации при изчисленията на цените на горивата. Министърът се усъмни и в твърденията на ръководството на рафинерията край Бургас, че постоянно работи на загуба.

Тогава руснаците си изтърваха нервите

и разпространиха чрез платените си пиари открито писмо, в което пишеше, че българският министър на икономиката не разбирал от икономика и не можел да смята. За хората, които са в час с особените отношения между Борисов и олигарха Златев, бе ясно, че с това открито писмо съдбата на Трайков е решена. Трябваше просто да отмине известно време и да се потърси някакъв друг повод, за да бъде той сменен.

Макар и не с толкова геополитически оттенък, смяната на здравния министър Стефан Константинов също следва дълбоката Борисова (анти)логика. Намерени на пътя или открити неясно къде, Борисов успя да подмени през това министерство вече трима души, които се задържаха за по няколко месеца - колкото да се запознаят със служителите си. Първият - Божидар Нанев, се задържа 8 месеца. Следващият - Анна-Мария Борисова, управлява по-малко от 5. Само Константинов бе министър година и пет месеца, но бе изгонен по същия безлик начин. Да, тези министри идваха на власт също така случайно, както си и тръгваха от властта. Сегашният избор на Борисов -  Десислава Атанасова, бе мотивиран точно толкова неубедително, колкото и предишните - този път премиерът каза, че основният му мотив да я назначи бил, че кандидатката не е лекар по професия!? Тук е малко трудно за несведущ човек да се ориентира в дебрите на Борисовата мисъл. Но ако приложим антилогиката в действията му, нещата се изясняват. Цените на лекарствата в България са високи, здравната реформа буксува, държавните болнични заведения са толкова мърляви, колкото и купетата във влаковете. Ако ви лекуват там, вероятността да ви уморят е с по-голям процент. Корупцията е прояла цялата система, от което печелят две монополни фирми, едната от които е собственост на издателя на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев. Двата вестника всекидневно се надпреварват да обгрижват Борисов отвсякъде и по всичко личи, че премиерът получава от това невъобразимо удоволствие. Е, има ли някой интерес да се прави реформа в здравеопазването?