Комисията за ревизия на управлението на Бойко Борисов заседава в сряда за първи път. Тя ще установява има ли злоупотреби и нарушения при разходването на средствата от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с повече от 50% държавно участие през последните десет години. „Очакванията на българите към работата на тази комисия са огромни. Хората очакват истината за харченето на публичните пари, искат истински, а не имитация на проверки за злоупотреби и нарушения в различни държавни органи и институции”, обясни председателят й Мая Манолова. Комисията реши да започне работа с проверка в девет приоритетни сектора за последните четири години. От ГЕРБ гласуваха „против” с аргумента, че не може с решение на комисията да се ограничава срокът на проверка, гласуван от Народното събрание, и припомниха, че ревизията следва да обхване последните десет години.

В приетия от комисията стартов списък за проверка са разходваните от Министерския съвет средства с постановления и решения за изминалите четири години; сектор „пътно строителство”, в т.ч. „Автомагистрали”, Агенция „Пътна инфраструктура” и свързаните с тях дружества и структури; проект „Турски поток” и „Булгартрансгаз”; Българска банка за развитие; Национална програма за енергийна ефективност; финансирането на мерките за справяне с пандемията от COVID-19; „Български ВиК холдинг”, „Държавна консолидационна компания”, „Монтажи”, „Монтажи-София” и „Управление и стопанисване на язовирите”. Към тези сектори бяха добавени и Софийската стокова борса, и държавните горски предприятия. Критерият за определяне на приоритетите е излетият най-голям финансов ресурс в тези сектори и дружества, обясни Манолова. Освен това тя посочи, че в тези сектори публичната чувствителност е най-голяма. Първоначалното предложение беше проверката да обхване последните две години от управлението на Борисов, а след това да се разшири. Манолова увери, че проверката ще засегне абсолютно всички теми, свързани с харчене на публични пари за 10 години, но трябва да се започне от някъде. Тя отбеляза, че това са стотици държавни дружества, органи и договори за проверка. Предстои да бъде изпратено писмо до обектите за проверка за изискване на документи. Манолова посочи, че срокът за получаване на информация ще е понеделник, като това означава, че следващото заседание на комисията трябва да е във вторник. Комисията е с обхват около 40 сектора с висок корупционен риск и стотици обекти за проверки. „Това са дружества, държавни органи, организации, различни проекти и сделки за период от 10 години”, обясни Манолова. Предвидено е комисията да работи три месеца. Вече към нея са постъпили десетки сигнали от различни експерти, граждански и неправителствени организации, обобщи Манолова. Относно дейността на комисията председателят й уточни, че тя ще работи, както е записано в Проекта за решение - с документи, по сигнали, като се самосезира по медийни публикации и публична информация, сочеща към данни за корупционен риск. В комисията ще бъдат поканени, а могат и сами да заявят желанието си за участие в нея неправителствени организации, включително правозащитни и такива, които се занимават с теми, свързани с антикорупция, различни граждански експерти, инициативни комитети, граждани и журналисти. Комисията ще заседава прозрачно, а заседанията й ще се излъчват онлайн, като достъпът до тях ще е отворен, уточни Манолова.