Д-р Здравков в медицинския си кабинет

Албена Хюбнер

 „Откраднат живот" по Нова телевизия се превърна в един от любимите сериали на българина и ако в началото хората, типично по нашенски, проявяваха скептицизъм, то днес вече като че ли „живеят" със съдбите на героите, припознавайки ги за истински. Много от зрителите може би за пръв път си дават сметка пред какво се изправя лекарят. Може ли сериалът да бъде инструмент за преодоляване на границата между лекар и пациент, както и за по-доброто разбиране на лекарската професия?

- Мисля, че отношението на обществото към лекарите, учителите и военнослужещите е показател за интелектуалния капацитет на нацията и по-важно - за отношението на държавата към тези професионални сфери. Сериалът има за цел да популяризира медицинската професия такава, каквато е тя в България, но границата между лекар и пациент трябва да се запази. Тя има два важни аспекта. Първият - пациентите формират чувство на уважение към медицинската професия, когато знаят, че малко са избраните да я практикуват, защото отговорността и уменията, които се изискват, са непосилни за болшинството хора. Вторият пряко касае пациентите ни. Когато един медик - лекар или сестра, се обвърже прекалено емоционално с конкретен случай, започва да взема лабилни, а понякога и ирационални решения. Това е в пряка вреда за пациента. По тази причина всеки добър професионалист в здравеопазването умее да поставя граница както в отношенията с пациентите, така и с колегите си по отношение на субординацията.

Вие като лекар и като главен консултант на филма как бихте го определили - като художествена измислица или като филм, отразяващ в голяма степен реалността? Къде е границата?

- Граница няма - опитали сме се да представим всяка част от живота в една болница. Искали сме зрителят да може да надникне на места, на които няма свободен достъп, а ако попадне като пациент - не може да разказва от първо лице. Всеки може да погледне през очите на лекарите, на сестрите, на пациентите - изборът е на зрителя. Сериалът се позовава на реални случаи и факти от системата на здравеопазването в страната. Вероятно има хора, които са приели някои моменти за комични, други за пресилено драматични, но такъв е животът в една болница. Когато си пряк участник в събитията, мислиш само за едно - как да свършиш работата си по най-добрия начин въпреки системата и трудностите. Едва след  това се питаш: „Дали не бях груб с този, колега?", „Студентите дали разбраха сложността на случая, или на изпита ще кажат - Не са ни показали?"

Да бъдеш главен консултант на лекарски сериал вероятно означава да „изучиш" актьорите на умението да се „държат като истински лекари". Факт е, че успяват. Кое беше за вас най-голямото предизвикателство? Съответно - най-лесната и най-трудната част, ако изобщо могат да бъдат дефинирани такива.

- Актьорите ни са отлични професионалисти и по тази причина дори и в трудните моменти сме били по-скоро като партньори, обединени от обща кауза. Аз съм приятел с повечето от тях, защото те на първо място са страхотни хора, а относно таланта им - вие го виждате на екрана. Те с лекота влязоха в образите си и ги пресъздават все по-добре и реалистично. Най-трудната част остава медицинската терминология. Макар че повечето актьори усвоиха голям лексикален запас, все още не могат да се отърват от импровизациите, а да импровизираш със специализирана терминология е все едно в театъра да импровизираш с текст на Уилям Шекспир - познавачите губят интерес.  Надявам се, че въпреки това им е забавно и интересно. Чувал съм как в злободневни разговори на снимачната площадка вкарват реплики от медицинските диалози. Много им се радвам.

Разкажете някой куриоз, случил се по време на снимките.

- Ще разкажа случай със себе си, за да не ми се обиди някой. В първи епизод не се яви един от актьорите за ролята на реаниматора, повикан по спешност за спасяването на умиращата родилка (майката на Калин Генадиев). По тази причина режисьорката Зорница-София ме помоли да вляза в тази роля предвид спецификата на текста и поведението пред камера. Въпреки че бях разпределил действията между всички участващи в сцената, щом казаха „начало", аз се хвърлих като в реална ситуация. Младият Генадиев се изнерви и ме пита: Как можа? Какво направи? Аз обаче не можах да разбера  - на мен ли говори, какво му става?! И го питам: Има ли проблем?, а той: Е, ти ме избута и ме остави без действия! Аз какво трябваше да правя? Човекът беше прав, а аз разбрах, че от мен не става актьор. Друга комична ситуация - пациент лежи в реанимация и разговаря с д-р Захариева, а на монитора, който показва жизнените му показатели, излизат параметри, все едно е в клинична смърт.

Вие сте анестезиолог - професия, която като че ли доскоро стоеше малко в „сянка", т.е. хората масово не разбираха важната роля, която играе анестезиологът. Главната героиня в сериала д-р Захариева е анестезиолог, случайно или умишлено бе избрана тази специалност?

- Нашата специалност никога не е била в сянка, защото никаква оперативна, спешна или интензивна част от медицината не може да се състои без нашата работа. Относно популярността - обществото не е длъжно да знае, че анестезиологът не просто „бие упойки", а е гарант на пациента - следи жизнените му показатели във всяка минута от операцията и при всяко усложнение има готов арсенал от действия, за да овладее ситуацията. Анестезиологът реаниматор е този, който при най-тежките, най-спешните случаи с действията и поведението си дава нов шанс за живот на пациента. Ние сме тези, които се грижим за пациентите донори и разговаряме с близките им в най-тежкия за тях час. Персонажът на д-р Захариева, както и на всички останали, е създаден от главния ни сценарист Христина Апостолова, при това съвсем целенасочено. По принцип хирурзите и анестезиолозите често имат разнопосочни мнения и търканията не са рядкост. Когато са намесени и лични отношения, ситуацията съвсем се затяга. Смятам, че Радина Думанян е голямо попадение за тази роля. Тя е всеотдайна, красива и позитивна, а има и скрит жокер - майка й е наша колега - анестезиологична сестра. Радина беше доста подготвена още на първата ни среща. Тя живо се интересува от всяка клинична ситуация, включително и от такива, които не са в сценария.

Доколко реално в сериала е отразена ситуацията, в която се намира здравеопазването ни в момента?

- Ситуацията е отразена брутално реално. За да не съм голословен, ще ви дам конкретен пример. Помните ли епизода, в който двама „майстори" пробиха медната тръба за кислорода и се наложи пациентите по спешност да се преместят в други сектори на болницата. Е, това ми се случи малко преди началото на снимките на сериала. Това беше изключително инфарктна ситуация за нас. Имахме петима пациенти на апаратна вентилация. Представяте ли си какво би станало с тях, ако няма кислород?! Благодарение на бързата и отлична работа на целия екип на нашата реанимация и още няколко отделения абсолютно всички останаха в стабилно състояние до отстраняване на повредата. Това е управление на криза с реално заложени на карта животи - действаш и мислиш без право на грешка. Някои неща са представени евфемистично, защото реалната ситуация на един спешен случай включва подробности, които не би могъл да понесе всеки.

Вие бяхте част от екипа на „Сървайвър - Камбоджа", сега консултирате известен сериал, не се ли изкушавате да смените попрището?

- В медицинския щаб на „Сървайвър" ме покани лично доц. Костадин Ангелов - човек с много опит в този формат. Първоначално мислех да откажа, тъй като в ход имах сериозни професионални ангажименти. Най-близките ми хора обаче ме убедиха, че тази възможност не е за изпускане и се оказаха прави. В Камбоджа се запознах със страхотни хора, с много от тях станахме близки приятели. Точно такива приятели ме поканиха да стана главен консултант на „Откраднат живот" и очевидно общият ни проект е повече от успешен. Откакто работя като лекар, никога не съм си и помислял за друга професия. Изборът ми е много осъзнат. Преди да уча медицина, работех в БНТ - в „По света и у нас", сутрешен блок, публицистични предавания. Разбрах, че тази работа не е за мен и трябва да направя това, което винаги съм искал... Сега съм точно това!

Как се отнасяте като цяло към т.нар. лекарски сериали - следите ли ги, има ли някой, който да ви е любим?

- Разбира се, че имам - „Спешно отделение". Това е сериалът на сериалите. От медицинска гледна точка този филм е направен отлично. Абсолютно реалистична среда и игра. От него може да вземеш пример за поведение при спешен случай, да усвоиш най-добрия начин за съобщаването на най-лошите новини и да изпиташ възхищение от медицината. Когато започна излъчването, бях ученик. Записвах си термините, които нямах идея какво означават, в един тефтер. Когато в епизода ги обясняваха (на близките на пострадалия или на студенти), си пишех и обясненията. Това бяха първите ми стъпки в медицинската терминология.

Вие сте лекар, който има пряк контакт със света на киното на изкуството - откривате ли допирни точки между лекарите и артистите, между лекарите и хората на изкуството?

- Определено има. Това са най-често много интелигентни хора, които са толкова отдадени на професията си, дават адски много от себе си, за да са добри в нея, че дори силни стимули като ниско заплащане, занижена оценка за труда им, липса на обществено признание и уважение не са способни да ги откъснат от призванието им.

Научихте ли нещо от работата си като консултант на сериала „Откраднат живот" като човек, като лекар?

- Научих, че да правиш кино не е никак лесно. За пореден път се убедих, че добрата работа в екип дава най-добрите резултати. А като лекар научих какво е американска касинка за главна сестра от XIX век (справка 8 епизод).

Как се отнасят колегите ви към сериала, гледат ли го, какви са впечатленията?

- Като цяло колегите ми гледат много положително на сериала, често ме подкачат за някоя сюжетна линия, но винаги положително. Повечето се забавляват, много им е интересен. Разбира се, получих и критики (предимно от хора, които по една или друга причина не се задържаха в консултантския ми екип) за допуснати фактологически грешки и наистина такива има, но все пак филмът не е документален, а е предназначен за широк кръг зрители. Относно степента на реалистичност мога да твърдя, че ние сме огледало на действителността в родната здравна система. От американските сериали, които на мен са ми известни, освен „Спешно отделение" никой друг не пресъздава реална клинична среда.