Когато постъпваха последните списъци с преброени бюлетини преди две седмици в т.нар. Супер вторник, в който десет щата гласуваха за републиканската кандидатура за Белия дом, в някои от избирателните секции репортери и стратези на шега затананикаха заглавната песен от филма „Титаник". Епичната балада на Селин Дион за сърцето и драмата, които ще продължат до безкрай, изглеждаше като най-подходящия рефрен за проточващата се политическа битка. Обикновено през март в предишните избори кандидатът вдясно беше ясен или кръгът на претендентите бе силно стеснен. Този път въпреки значителния брой гласували щати Супер вторникът не успя да реши номинацията или поне да елиминира двама от четиримата съперници. Ситуацията малко се подобри за фаворита Мит Ромни след победата му тази седмица в Илинойс - щата, който се счита за крепост на Барак Обама.

Сериозните наблюдатели трудно могат да си представят, че сегашният водач в надпреварата - бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни, няма да е републиканският кандидат-президент тази есен. Въпреки че е недолюбван от твърдия електорат, той има най-добре организираната предизборна кампания, най-голям финансов ресурс и имидж на прагматичен икономист сред решаващите за националния вот през ноември независими избиратели. "Макар и малко по-бавно, Ромни постепенно започва да събира необходимите за номинацията делегати", обяснява пред "Капитал" професорът по политология в Ohio State University Пол Бек. По законите на политическата и математическата логика натрупаната преднина трудно ще бъде стопена от останалите трима претенденти - бившия сенатор от Пенсилвания Рик Санторъм, бившия председател на Конгреса Нют Гингрич и конгресмена либертарианец Рон Пол (виж карето).

Напук на нарастващите опасения, че острият и конфронтационен тон във вътрешнопартийните вотове заплашва да помрачи имиджа на консервативния кандидат сред независимите избиратели, съперниците твърдят, че ще се борят докрай. Както показва анкета на NBC/Wall Street Journal, след последните дебати само 12% от запитаните твърдят, че са придобили по-скоро позитивна представа за републиканците, докато за цели 40% тя е станала по-скоро негативна. Ожесточението на битката за номинация породи обаче много догадки какво става в десния лагер. И какви мотиви или задкулисни сметки таят претендентите с напредването на изтощителния вътрешнопартиен маратон.

Две обстоятелства превърнаха сегашните предварителните избори на републиканците в продължително

Вътрешнопартийно боричкане без правила

Епичният дуел между Хилари Клинтън и Барак Обама за номинацията на Демократичната партия през 2008 г. провокира и сред консерваторите желание за повече динамичност в избирателния процес. Затова вместо както досега победителят да получава наведнъж всичките делегати от съответния щат, тази година в повечето щати те се разделят пропорционално между съперниците. Борейки се за всеки глас, претендентите много по-бавно събират необходимите за номинацията 1144 делегати (Ромни в момента има само 415). С това обаче приликите с кампанията в левия лагер преди четири години приключват, защото, както писа наскоро сп. Atlantic, тогава демократите решаваха коя от двете исторически номинации ги вълнува най-много. А сега републиканците не могат да решат кой от кандидатите ги депресира най-малко.

Когато към усложнената изборна процедура се прибавиха и милионите долари, изливащи се в кампанията благодарение на премахването от Върховния съд на ограниченията върху политическите дарения, досегашните правила на играта бяха буквално взривени. Възлизащата на 10 млн. долара щедрост на казино магната Шелдън Аделсън например възкреси кандидатурата на приятеля му Гингрич, когото всички бяха отписали след провала в първия вот в Айова. Така старата максима, че парите следват кандидатите, бе обърната с главата надолу - претендентите продължават кампанията дори когато нямат шанс просто защото разполагат с пълна предизборна каса.

Във вътрешната републиканска битка може би най-ясни са мотивите на тексаския конгресмен Рон Пол. На 76 години и с ограничена подкрепа в собствената си партия иконата на либертарианството има почти нулев шанс да грабне номинацията. Рон Пол по-скоро използва мощната платформа на предварителните избори, за да пропагандира идеите си за силно ограничена роля на държавата и край на американското военно присъствие по света. На принципа на капката конгресменът се надява да събере достатъчно делегати, които от своя страна по време на републиканския конвент през август в Тампа да запишат в партийната програма голямата му цел - закриване на Федералния резерв.

Освен че може да разчита на подкрепата и доларите на милиардера Аделсън, Нют Гингрич видимо толкова се опива от общественото внимание, че едва ли ще откаже от надпреварата. Макар и активен зад кулисите, той напусна голямата политика в края на 90-те години след съмненията за корупция и скандалите около изневерите му. Сега кампанията му, на която никой в началото не даваше и минимален шанс, върна Гингрич обратно в светлините на прожекторите. Както заключи в. Boston Herald: "Нют твърде много се наслаждава да бъде на голямата сцена, за да слезе доброволно сам сега." Освен това вниманието помага на продажбите на историческите книги и документалните му филми.

Кандидатурата на Гингрич и неочакваният успех на крайно консервативния Рик Санторъм показват едно - че твърдият републикански електорат все още не може да прегърне някогашния умерен губернатор на Масачузетс с минало на Уолстрийт и мормонски епископ. Неубедителната преднина на Ромни само с процент във важния за националните избори щат Охайо, както и несигурната победа преди това в родния му Мичиган дават повод на основния му съперник да остане в надпреварата. "Кампанията на Санторъм обаче загуби инерция, защото той изглежда твърде краен по много от социалните теми дори за републиканските избиратели", обяснява проф. Бек и посочва, че изказванията за пълна забрана на абортите и противозачатъчните са направили сенатора непопулярен дори сред влиятелното ядро на католиците в Охайо.

Санторъм е категоричен, че ще се бори

Със зъби и нокти за всеки вот

за да не може Ромни да събере необходимите делегати до конвента. Ако се окаже, че никой кандидат няма заветните 1144 гласа, през август в Тампа ще настъпи истинско наддаване за останалите. Тогава Санторъм, прекарал цяло десетилетие в ръководството на Републиканската партия, се надява да бъде по-умел в политическите сделки от Ромни.

Възможността за свободен вот в Тампа събужда надеждите и на онези републиканци, които не харесват нито един от сегашните претенденти, а се надяват в последния момент да се появи обединяваща кандидатура. Сара Пейлин (няма как да не я помните) вече заяви, че ако я повикат в Тампа, няма да откаже. "Сценарият със съвсем нов кандидат би създал обаче повече проблеми на партията, защото тя трябва да оправдае издигането на някой, който не е минал през процеса на проучване, номиниране и гласуване", категоричен е проф. Бек.

От цялото това противоборство вдясно печели само един човек - президентът Барак Обама. Както обяви сп. Foreign Policy, именно той е истинският победител след Супер вторника. А сп. Economist допълни, че за него резултатите от Супер вторника наистина са супер. Предизборният му екип със сигурност стиска палци изтощителните вътрешни битки да продължат чак до август. И въпреки всичките проблеми в собствената му администрация Обама няма защо да губи надежда.