Открийте ни и в

BG актьори

Кукленият актьор който изигра най-блестящата кинороля за последните години

публикувано

на

Стоян Дойчев

Ирина Гигова

Промени ли се животът на Стоянчо след Асенчо? Младият актьор от Столичния куклен театър Стоян Дойчев, който изигра блестящо ролята на начинаещия пишман революционер Асенчо във филма „Възвишение“, твърди, че неособено. Разпознават го по улицата най-вече когато се движи в комплект с партньора си от лентата Алек Алексиев – неговия „ментор“ бачо Гичо. Приятелството между двамата избуява с пълна сила и скоро Дойчев ще влезе в един от образите в новия филм с работно заглавие „Падение и спасение“, който продуцира Алексиев. Той е по документалната книга на Весела Тотева, посветена на борбата й с наркотичната зависимост, а режисьор ще е Яна Титова, половинката на Алек. Иначе Стоян продължава да се изявява на сцената в няколко театъра в София и страната, запазвайки относителна анонимност. „Не мисля, че съм популярен – когато съм сам, рядко ме спират.

Веднъж в IKEA някакъв човек с голям бус ме видя и дойде да ме поздрави за изпълнението ми. Аз тъкмо трябваше да кача един голям диван на капака на моята кола и си мислех дали няма да предложи да ми помогне, но не се стигна до това“, с намигване разказва симпатягата. Той не се оплаква, че още не е придобил оная известност, която кара фенките да си разкъсват блузките от възторг: „Не бих искал да се набивам в очите на хората като личност, предпочитам да запомнят героите ми. Това е важно за мен, за да мога да направя повече и различни персонажи“, обяснява актьорът, решен колкото се може по-дълго да страни от заклещването в екранните клишета.

Стоян Дойчев е градски човек, роден е във Варна, но точно в негово лице режисьорът Виктор Божинов провижда непокварения от цивилизацията чобанин, когото сценарият на Милен Русков ще изпрати по следите на Апостола. „И аз като малък съм си поскитал из горите, прекарвах летата при баба в село Солник на 50 км от Варна – внася яснота чаровникът. – Но за ролите във „Възвишение“ се наложи с Алек да се отчуждим напълно от света и да поемем по Балканския път, да срещнем интересни хора, с които да разговаряме, за да черпим мъдрост от тях и от великата природа. Самите места ни инспирираха към естествеността на определен тип държание.“

Според него обитателите на планината са по-широко скроени, одухотворени са по свой специфичен начин, гледат по-философски на живота и са отворени за същностните неща в него, а не за суетите му. Актьорът няма да забрави гостоприемството на Вальо – техния домакин в Жеравна, приютил ги във вековна къща, стопанисвана от поколения в семейството. Нито треньорката от спортната база до хотела в Тетевен, която обучава момчетата от екипа в тънкостите на тениса на маса, докато навън вали и камерите не работят. „Там успях да видя истински нашата природа. След проекта ми се прииска да имам къщичка горе в планината, далеч от всички, може би в Родопите или Рила“, споделя Стоян, но признава, че това няма как да стане с хонорара от снимките, който бил изхарчен за други цели още в аванс даже преди филмът да е създаден.

Може да се каже, че Дойчев попада в актьорския състав на „Възвишение“… с връзки. Може, обаче ако не си гледал филма, в който той прави чудеса от храброст. Кастинг директор на продукцията е актрисата от Кукления театър Мая Бежанска. „Аз тогава я познавах от 2 седмици. За това време явно тотално съм я впечатлил“, смее се колегата й. Подобно „подозрение“, разбира се, е шега, истина е следната: „Доколкото знам, доста дълго са избирали Асенчо и са го търсили до голяма степен според Гичо, който вече е бил определен. Може би в пробите ни с Алекс Алексиев режисьорът е почувствал, че колкото и да сме различни като типажи, има разбирателство и химия между нас“, отбелязва Стоян.

Когато Бежанска се обажда на Дойчев да го пита иска ли да се яви на един кастинг, той първо възкликва „Супер!“, но като зачита изпратения му материал, разбира, че става дума за „Възвишение“, и то за една от двете водещи роли. Малко стряскащо за абсолютен дебютант в киното… „Беше неочаквано и за мен самия, но се мобилизирах, много работих върху текста и мисля, че отидох на кастинга подготвен – убеден е екранният Асенчо. – Това беше огромен шанс. Предполагам, че в нашите среди съм познат като добър актьор, но главна роля в такъв филм е огромно предизвикателство. И си спомних какво казваше моят професор в НАТФИЗ: Когато ти кацне птичето на рамото, трябва да го хванеш.“

Когато преди години прочита романа „Възвишение“, Стоян изобщо не си го представя като филм, учудва се, че режисьорът Иван Добчев е съумял да направи спектакъл по него. „Разбирах, че е значима книга, но чак като започнахме работа по филма, осъзнах, че всъщност е истински шедьовър, че е гениално написана – историята, ситуациите, езика, всичко…“, възторгва се Дойчев. Снимките съвсем не се оказват разходка в парка, те са тежки и продължителни, но най-голям риск крият не каскадите сред върхове и пропасти: „Опасното беше свързано с нас самите – как да успеем да се преборим с нашите си характери, с нашето его и да влезем в егото на героите. Да не допуснем част от нас, от модерните хора, да иде при онези революционери. Най-голямата опасност беше да не успеем да създадем образи“, обяснява Дойчев. И Алек Алексиев, и той са я преодолели повече от достойно и техните Гичо и Асенчо вече са се настанили в представите ни като колоритна двойка нашенски Дон Кихот и Санчо Панса от епохата на турското робството и неумелите опити за национална революция. Специално Асенчо е уж наивен и глуповат, а излиза многознайко и прагматик, който отваря очите на останалите за много истини. „Като човек по-скоро се доближавам до Гичо – определям се като по-меланхоличен, мечтател, идеалист, докато Асенчо като персонаж е по-пресметлив“, уточнява емоционалната Риба Стоян. И добавя: „Със сигурност има нещо останало от него в мен и вярвам, че лесно мога да го върна. Стои си в базата данни някъде там, което е супер за актьора!“ Често от устата му излиза по някоя реплика на стилизирания архаичен език на Петър Берон или Раковски, който говорят юнаците във филма и който актьорите са пренесли дори вкъщи. „Сближихме се с Алек още от самото начало и досега не спира тая наша дружба. Той е прекрасен човек“, изтъква Дойчев, но се замисля за любимото им общо занимание извън работата. Освен че понякога бие Алексиев-младши на табла, не се сеща за друго. „Всяко нещо правехме заедно. Когато влизаш в такъв огромен, мощен проект с такива чудовищни роли, всичко е работа, животът ти е работа, няма как да го живееш по друг начин“, категоричен е Стоянчо.

Сега той участва в новия спектакъл на Старозагорския театър „Животът бяс“ по романа „Бесове“ на Достоевски под режисурата на Веселка Кунчева: там е Федя Каторжника – суров мъж, на моменти дори привидно безчувствен. На другия полюс от Асенчо. За да се подготвят за вселената Достоевски, започват с уъркшоп, рамо дава и италианският хореограф Алесандро Солима. На 29 януари в театър „Азарян“ пък за пореден път Стоян Дойчев ще излезе в коронната си роля, в която обаче малцина различават истинското му лице, защото там свещенодейства с маски, кукли, специално осветление и прочее трикове – в „Аз, Сизиф“, отново на нестандартната Кунчева. Представлението триумфално шества по света: Испания, Германия, Русия, Украйна и другаде, като обира купища международни награди. „Мога да отъждествя съдбата на Сизиф с мисията на актьора – с неговото постоянно изкачване, сриване и започване пак и пак отначало. Той е човек, който вечно мъкне, бута, мъчи се, самоизоставя се и се самоизважда от отчаянието“, образно го описва той. Нужни са му винаги няколко дни, за да се подготви физически и психически за това сценично откровение: с комплекс упражнения и самота за размисъл. След спектакъла също не му се говори, докато влезе в обичайното русло на всекидневието. Трябва да е 100% отдаден, но пък се получава красиво.

В професионалната му биография обаче има и един откровен провал: проектът с негово участие „Соцгурме“ по книгата на Албена Шкодрова така и не стига до афиша. Но пък покрай него Стоян се запознава със сценографката Мирела и вместо спектакъл се ражда любов. Оттогава двамата са заедно и се обичат.

 

С Алекс Алексиев като Асенчо и Гичо във филма „Възвишение“ – най-големият BG шедьовър, сниман през последните 25 години

Актьорите с половинките си Мирела Терзийска и Яна Титова на премиерата на „Възвишение“

Многолик и отдаден в „Аз, Сизиф“

 

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
19 коментара

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

BG актьори

Актьорът Иван Ласкин е приет в реанимация

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Актьорът Иван Ласкин, изиграл главната роля в култовия сериал „Васко да Гама от село Рупча“ е приет в реанимацията на Военно-медицинска академия.

От лечебното заведение отказват информация за състоянието му, но според някои медии то е сериозно.

В Народния театър се появи призив към колегите на Ласкин да дарят спешно кръв, защото състоянието му е тежко.

От ВМА обаче обясниха, че на този етап няма нужда от кръв за актьора.

Специалисти от болницата полагат усилия за подобряване на неговото състояние, допълват от лечебното заведение.

Преди няколко седмици Ласкин беше изписан от Втора градска болница, където прекара повече от два месеца заради напреднало чернодробно заболяване.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG актьори

„Чамкория“ със Захари Бахаров селектиран и за фестивала във Враца

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Моноспектакълът „Чамкория“ с участието на Захари Бахаров бе сред селектираните за най-стария фестивал в България – този във Враца, съобщи главната му селекционерка Светла Бенева.

Тя обясни, че се е ръководила от това постановките да имат творчески заряд, а също и младо лице, което загърбва съблазните на чисто пазарните продукции.

Сред останалите участници във фестивала са „Черното пиле“ – моноспектакъл на Мариус Куркински, „Нирвана“ – постановка на театъра в Шумен, „Ревизорът“ на Сатиричния театър и др.

 

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG актьори

„Чамкория“ и Захари Бахаров взеха „Златен кукерикон“ за спектакъл

публикувано

на

Виж цялата статия

Захари Бахаров с „Икар“

Постановката на Явор Гърдев „Чамкория“ по романа на Милен Русков – моноспестакъл на Захари Бахаров в Театър 199, взе наградата за спектакъл на годишните награди „Кукерикон“, които се проведоха на 1 април. Няколко дни преди това – на 27 март, в Международния ден на театъра, Съюзът на артистите в България връчи традиционните си награди „Икар“. Така за 44-ти път престижното отличие беше присъдено на най-ярките творци и спектакли, които дадоха облика на изминаващия театрален сезон. Тазгодишният носител на „Икар“ в категорията за главна мъжка роля бе отново актьорът Захари Бахаров, който получи съвсем заслужено тази награда за ролята на Бае Славе в „Чамкория“. Празникът се оказа двоен за актьора, когато стана ясно, че отличието за поддържаща мъжка роля пък отива при по-малкия му брат Явор Бахаров за ролята на Микеле в спектакъла „Редки тъпанари“. Постановката е на Теди Москов в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. „Изтощително е да играя в „Чамкория“, но е приятна умора“, коментира Захари.

„Духът на Калата беше в залата“, почти през сълзи сподели Валя Калоянчева след края на церемонията „Кукерикон“, която пък се проведе в Сатиричния театър. Призът се присъжда за ярки постижения в сатиричното изкуство и бе основан по идея на бившия и настоящ директор на театъра Калин Сърменов. Пластиката с дяволитото човече, която се дава като награда, удивително прилича на Георги Калоянчев. Наградата за цялостно творчество на името на самия Калоянчев получи Светослав Пеев. Връчи му я синът на големия актьор – Ивайло Калоянчев. Призът за изгряваща звезда отиде в Сабина Коен за ролята на Мариана в „Тартюф“ от Молиер – ДКТ-Враца. Александра Василева взе наградата за женска роля – на Анет Рей в „Богът на касапницата“ – НТ „Иван Вазов“. Иван Бърнев е с наградата за мъжка роля на Мишел в „Истината“ от Флориан Зелер, постановка Борислав Чакринов, ДТ-Сливен. Наградата за режисура е за Теди Москов за постановката „Редки тъпанари“ – ДТ-Русе.

 

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada