Параходът  „Олимпик“ бил собственост на White Star Line в периода 1911 – 1934 г. и на Cunard White Star Line в периода 1934 – 1935 г. Той е един от емблематичните емигрантски параходи на своето време. Пристанището на регистрацията му е: Ливърпул, Великобритания. Маршрутът, по който пътува е: Саутхемптън – Ню Йорк. Параходът е поръчан през 1907 г. на параходната компания „Харланд и Уулф“, Белфаст. Той е завършен на 31 май 1911 г. и първото му пътуване е на 14 юни 1911 г. Излиза от употреба през 1935 г. 
„Олимпик“ тежи 45.324 бруто тона. Има общо 10 палуби. Развива скорост от 21 възела (39 км/ч) или 23 възела (43 км/ч) максимум. Капацитетът му е 2,435 пътници и 950 човека екипаж. 

Параходът заслужено се радва на дълга и славна кариера в продължение на 24 години. Това включва услуга като превоз на военни части – имущество и хора по време на Първата световна война. Плавателният съд се завръща в цивилна служба след войната и служи успешно като презокеански лайнер през 1920 година и в първата половина на 1930 г., въпреки голямата конкуренция, както и спадът в търговията по време на Голямата депресия, след 1930 г.

„Олимпик“ е най-големият пътнически кораб в света

за два периода – 1911 – 1913 г., прекъснат само за кратко от малко по-големия „Титаник“ (който е със същите размери, но е с по-висок брутен тонаж поради ревизирани интериорни конфигурации). След потъването му, „Олимпик“ си възвръща титлата и я запазва до RMS Queen Mary.

За разлика от него, другите кораби в класа – „Титаник“ и „Британик“, нямат особено дълъг живот в океана. В нощта на 14/15 април 1912 г., „Титаник“ се сблъсква с айсберг в Северния Атлантик и потъва, отнемайки над 1,500 живота, а „Британик“ попада на мина и потъва в Средиземно море на 21 ноември 1916 г., отнасяйки в дълбините заедно със себе си 30 души.

Международният търговския флот е изправен пред нарастващо предизвикателство от основните съперници Cunard и White Star Line, особено когато на вода са пуснати параходите „Лузитания“ и „Мавритания“ – най-бързите пътнически кораби в експлоатация. 

„Харланд и Уулф“ получават правото на значителна свобода при проектирането на кораби за White Star Line, като в същото време се търси обща концепция за един корабен дизайн.

„Олимпик“ е проектиран като луксозен кораб

Пътническите съоръжения, фитинги, палубата и техническите съоръжения до голяма степен са идентични с тези на по-известния „Титаник“, макар и с някои малки вариации. Пътниците от първа класа се ползват от луксозни каюти, а някои са оборудвани със самостоятелен санитарен възел. Пътници в първа класа могат да се хранят в голямата и луксозна трапезария или в по-интимния A La Carte-ресторант. 

Пищно стълбище, построено само за привилегированите пътници от първа класа води до три асансьора, които извеждат до палуба Е. Изградена е стая за пушачи в грузински стил, веранда-Café, украсена с палмови дървета, плувен басейн, турска баня, фитнес-зала и няколко други места за хранене и развлечения.


Съоръженията за втора класа включват пушалня, библиотека, просторна трапезария и асансьор. Пътниците от трета класа ползват сравнително добри условия в сравнение с други кораби, което не се различава особено от стандарта в първите две класи. Вместо големи спални помещения, предлагани от повечето кораби по онова време, пътниците от трета класа на „Олимпик“ пътуват в каюти, в които са разположени от две до десет легла. Съоръженията за трета класа включват стая за пушачи, обща площ и трапезария.

Като най-големия кораб в света, и на първо място в един нов клас суперлайнери, „Олимпик“ привлича значителен интерес в световен мащаб, както и внимание от страна на пресата и обществеността. След пристигането си в Ню Йорк,

параходът е посетен от над 8,000 души

В един период от време и параходът „Нормандия“ държи първенството за най-голям и най-бърз в света. По това време, само за 8 дена се е прекосявал Атлантикът от Европа до Северна Америка. По-късно този срок ще се скъси наполовина, но сега и това време се счита за своеобразен рекорд! 

Други популярни и модерни кораби от това време, които също са на френските транспортни линии, са още: „Ил де Франс“, „Париж“, „Лафайет“, които се рекламират и в българския емигрантски вестник в САЩ „Народен глас“. Офисите за закупуване на билети са в Ню Йорк и в София. 

Същият вестник публикува и статия за друг популярен параход на същата компания – кораба „Париж“. „Той е снабден с най-модерните и най-усъвършенствани приспособления за комфортно и безопасно пътуване на пасажерите…“. Инсталирани са микрофони, благодарение на които всеки пасажер, без значение в коя част на парахода се намира, може да чува различна музика, концерти, съобщения и др., без да излиза от каютата си. 

Това са само част от емблематичните емигрантски параходи, които превозват българи от Европа към Северна Америка и които оставят трайни следи в националната ни емигрантска история.