сн. „София нюз“

Футболен клуб „Левски" и „Виваком". Две знакови за България марки станаха собственост на Спас Русев в един и същи ден. Синият тим се слави като „отбора на народа", а телекомът е един от двигателите на българската икономика.

„Левски" тръгва по пътя на „Челси", обнадеждиха се феновете след речта на живеещия в Лондон бизнесмен пред общото събрание на акционерите на синия клуб. В зала 3 на НДК официално бе обявена промяната, за която отдавна се говореше. Спас Русев получи акциите на досегашните собственици Александър Ангелов, Иво Тонев и Николай Иванов, които обявиха, че са ги прехвърлили безвъзмездно.

„Искам да виждам играчи за пример като в „Челси", които да запалват децата. Добре възпитани джентълмени, които не бият съдията и не показват среден пръст. Хора със стръв за успехи, които се бият за победата до последно. Хора, които не говорят за вчерашните загуби, нито за утрешната победа, а за днес", обяви новият мажоритарен собственик.

Дали новата придобивка за Русев е просто бизнес или сбъдната мечта, предстои да видим. Но още в първата си реч той сподели първия си съзнателен спомен за синята фланелка, който е свързан с една бръснарница в родния му Перник. „Синята фланелка бе символ на свобода и принадлежност към кауза. Когато имаш тези две неща - идва и красивият футбол. „Левски" бе това - свобода, кауза и футболни вълнения", обяви господинът от Лондон.

Русев никога не е изгубил сантимента си към синия цвят. Дори когато през 1991 г. отива да живее в британската столица, отново припознава „син" отбор за свой - „Челси". „След загуба не мога да спя, преживявам я 24 часа", твърди в едно от малкото си интервюта Спас Русев по повод провала на „аристократите" срещу „Ливърпул" на полуфинала в Шампионската лига през 2005 г. Малцина знаят, че българинът притежава ложа на стадиона на „сините" от Лондон. Дори я преотстъпва на приятели, за да гледат мачове на „Станфорд бридж", когато него го няма в мегаполиса. Освен това има такава и на централния корт на „Уимбълдън". Русев бе забелязан и тази година там, докато с името му вече се спекулираше като евентуален нов собственик на „Левски". Той обаче рядко е стъпвал на мач на „сините" в Родината. Иначе винаги е бил на стадиона, когато Фортуна пращаше „Левски" срещу тимове от Острова. А всеки от големия бизнес знае, че покрай любовта към спорта се завързват и доста добри делови контакти. „Сините" фенове със сигурност ще са много щастливи, ако Шампионската лига събере Русев и притежателя на „Челси" Роман Абрамович в една ложа.

Ден след като бе огласено, че 62-годишният бизнесмен поема клуба от „Герена", още една новина го изстреля отново сред водещите теми - официалното съобщение, че е финализирана сделката за „Виваком", а Спас Русев става най-големият акционер с дял от 46%. Смяната на собствеността е резултат от проведения търг на 20 ноември 2015 г. в Лондон. Наддаването бе спечелено от „Вива телеком" - консорциум, в който най-много дялове има Спас Русев, с оферта за 330 млн. евро за придобиване на „Интер В" - базирана в Люксембург холдингова компания, която притежава БТК ЕАД. В разпределението на акциите участват руската Външнотърговска банка (ВТБ) съвместно с българските си мениджъри, както и някои кредитори.

Интересът на Русев към БТК датира още от края на миналия век. През 1999 г. той е посредник на консорциума между гръцката OTE и холандската Кей Пи Ен при поредния търг за приватизацията на телекома. Впоследствие с неговата активна намеса отново като лобист се осъществява сделката с купувач „Адвент".

Кой е Спас Русев? За него винаги у нас се е говорело като за човека, който дърпа конците отвън. Той е един от сериозните посредници при осъществяване на контакти на големи чуждестранни инвеститори с управляващите в България, независимо от коя партия и от кой цвят на политическата палитра са. През годините богаташът е бил съветник на водещи компании като „Моторола", „Интралот" и „Електроват" при навлизането им в българския пазар.

Русев е съосновател и председател на борда на „Телелинк" ЕАД, която е сред водещите ИТ компании в Източна Европа. Освен това той е председател и на „Либерис медиа груп България".

Преди няколко години Русев купи два столични хотела - „Радисън блу" през 2012 г. и „Хилтън" през 2013 г., а след това и гранд хотел „София". Първия обаче препродаде почти веднага на „Винпром-Пещера", а във втория е техен съдружник.

В комсомолските си години перничанинът е отговорник по културно-масовата дейност на ученическите и студентските бригади. През 80-те години е шофьор в УБО и вози члена на Политбюро Стоян Марков. Последната му държавна работа преди 10 ноември 1989 г. е в тогавашната дирекция „Музика".

Веднага след промените се свързва със СДС и се включва в организирането на различните събития на движението, включително и в първата свободна предизборна кампания. В началото на демокрацията става заместник на Петко Симеонов в Агенцията за чуждестранна помощ. „Това беше най-голямата ми грешка", признава по-късно бизнесменът в интервю по bTV. Защото го обвиняват в доста финансови грехове. Разследване няма.

През 1991 г. потомственият дипломат и посланик на България в Лондон (1991 до 1994 г.) Иван Станчов го кани на Острова и го взема под крилото си. Русев посещава бизнес курсове в Лондонското икономическо училище и набляга над английския. Отново Станчов го запознава с царския син Кирил Сакскобургготски. Именно Русев е човекът, който инспирира финансовите интереси на принц Кирил към България и дори става негов бизнес партньор, твърдят запознати от тези среди.

Говори се също, че Русев е човекът, убедил Симеон да се яви на избори и да стане премиер на България. А перничанинът е спряган за главния му кадровик. По негово предложение са дадени министерски кресла на юпитата, които се върнаха от лондонското Сити - Милен Велчев, Николай Василев, Калин Катев, Пламен Петров, Любка Качакова. А те самите го наричаха „вуйчо". Едновременно с това той става и икономически съветник на премиера.

Малко по-късно гръмна т.нар. Яхтена история, когато в пресата изгря снимка, на която Русев е с министри от НДСВ и вече покойния ъндърграунд герой Иван Тодоров-Доктора на луксозна лодка край Монте Карло. „Нямам представа кой поръча това. Не съм се опитвал и да анализирам", каза Русев, който нарича прехода „пикантен".

Сред бизнес партньорите му е иранският предприемач Ескандар Малеки, който проявява интерес към приватизацията у нас. Така е купена туристическата компания „Болкан холидейс", която има доста сериозни позиции в английската столица и се радва на добър имидж. Друга приватизационна сделка, която доста дълго време даваше храна на BG медиите и в която се спрягаше името на Спас Русев, е за „Инкомс телеком холдинг". Но тя така и не стигна до успешен край - типично по български. Според запознати финансовият гръб на неуспялата приватизация отново е на тандема Русев-Малеки. В крайна сметка, вместо да бъде приватизирано и да заработи успешно, дружеството се срина във фалит.

В Лондон Спас Русев и съпругата му Диляна са известни меценати. Двойката колекционира произведения на изкуството и книги, помага на млади художници и организира културни събития.

Русев е може би единственият българин, който притежава „Книга за джунглата" на Ридърд Киплинг от 1895 г. Той е сънародникът ни, който доведе в София световната фотографка Ани Лейбовиц и култовия китайски художник Зенг Фанжи. Русев притежава всички първи издания на книгите на Норман Мейлър, при това разписани от автора. Екстравагантни артефакти и класики има в семейната му сбирка. Особено си харесва пембен Мао в дизайн на клатеща се детска играчка. През 2007-а покани в София Лари Шилър - фотографа, който най-много е снимал вечния секссимвол Мерилин Монро.