Озоваваме се в леко занемарен квартал с напукан асфалт. Пред нас стои един стар, изоставен на пръв поглед склад. Спряхме маздата отпред и веднага изскочиха неговите познати. Хора на изкуството, правещи custom американски коли. Точно такива, каквито до този момент бях гледал само по Discovery Channel. Damn! В тази работилница няколко типични американски пичове с изцапани гащеризони правят каквито си коли поискат. Това място е толкова хубаво, че трудно се описва с думи - трябва да се види.

Навътре в workshop-a имаше едно огромно комби, което до този момент беше само почти груб метал и никаква боя. Cadillac, който те извайват от 3 години насам, на клиент, разделил се с1 милион американски долара! В тази работилница има много, много яки неща. Няколко мотора, правени по същия този начин - ръчна изработка, уникален дизайн и много любов към работата. Един-два хот рода стоят като скелети, особено този, на които вече му е качен V8 от Mustang 2012. Едва ли ще тежи повече от тон и половина...

Запознах се с лудаците. Имаше един на име Бен. Няма такъв образ. Точно той е пример как трябва да изглежда човек, който се занимава с custom cars. Къдраво-рошава коса, малко брада, леко кльощав, с големи бабешки очила и няколко татуса. Най-навътре в работилницата им имат офисче, в което виждам снимки от тяхната история. Награди от не кое да е изложение, а свещеното място SEMA. Участвали са с един класически Mustang и Chevy Bel Air - 9,4-литровия Impaller на бащата на Паркър.

Имат и много прекрасни снимки на изработените от тях мотори и коли. Всичко ми се стори чисто и просто американска история. По стените висят разни нарисувани капаци, модели, джанти и аксесоари, тонколони, скици на коли... По рафтовете им намирам болтове за драгстери и какво ли още не. Имат си десетки машини за изработка  на всичко, което се сетите - от джанти до индивидуални гравирани рисунки на блокове... Проблемът беше, че не можехме да останем дълго, тъй като бяхме избягали за малко от работа и трябваше да се връщаме... Мина като миг.

Преди да се качим отново на маздата, я погледахме малко и той ми обясни какъв точно тунинг иска да сложи на MazdaVett-а си. Колата има много чаровни фарове. Също толкова чаровни, колкото на BMW-то на единия - пипнато, но изглеждащо като скрап 2002... И точно преди да си тръгнем, дойде самият Брайън Фулър. Живата легенда на тунинга от плакатите по стените. И то със зверска голф количка. С V8... близо 500 коня и гуми от малък драгстер, червени кожени седалки, няколко ауспуха. Е не, тук ви пързалям - двигателчето си е безшумно, на ток, но всичко друго си е така. Говорихме си още малко и всичко беше ясно - MazdaVett-а щеше да стане по-силен скоро. Оставихме чифт сериозни черни следи на асфалта и много пушек отзад. В крайна сметка всичко мина повече от добре. Няма как да си тръгна оттам недоволен.

В следващия брой прочетете за последната седмица от американската ми мечта.