В последния си ден от престоя в САЩ не ми оставаше нищо друго, освен да се позабавлявам. Речено - сторено.
Часът е към 7 сутринта. Един от колегите ми идва и ме взима с колата. Отиваме на месечно събиране на местни автомобилни екзотики. Мястото е само на 20 минути шофиране. Събитието се провежда всеки 4-ти четвъртък от месеца. Мястото се обявява в интернет вечерта преди срещата. Така само най-сериозните ще присъстват. Под „местни екзотики" разбирайте супермощни, бързи или редки автомобили.
На входа на един паркинг стоят и наблюдават случващото се 3 полицейски патрула. В самия паркинг се случва нещо грандиозно. Около стотината коли, подредени успоредно една до друга в няколко реда, са се струпали хора. Аз нямам търпение да видя всичките коли. Забързваме се към началото. С почти паднало чене виждам 5-6 ниски, широки силуети на Lamborghini-та. Срещу тях стоят още толкова Годзили (нарицателно за Nissan GT-R). От вълнението не знам къде точно да задържа вниманието си повече от 1 минута. Като дете в сладкарница. И там, от лявата страна видях едно сиво-бяло чудовище. Никога преди не бях виждал тази рядка кола. Легендарният наследник - Ford GT 40. Ето там задържах вниманието си поне 5 минути. На живо колата изглежда сюрреалистична. А огромните задни гуми изглеждат... ами ОГРОМНИ. След като се полюбувах на Ford-а, се спрях на една Toyota Supra. Този модел се слави с колосалните мощности, които постига 3-литровият 6-цилиндров редови двигател. Тази беше около 1000. Точно така. 1000 конски сили на задните гуми.
Освен фотоапарата, с който се бях оборудвал, носех и видеокамера. Постоянно ги редувах и не можех да смогна хем да снимам, хем да записвам и в същото време да не забравя да видя и пипна колите на живо.
На втория ред виждам дузина Dodge Challanger. Всичките с отворени капаци. Те бяха в различни цветове. Червен, син, зелен, оранжев... като дъга. Само че брутална автомобилна дъга. Малко неща могат да се сравнят с това, когато тези Dodge-ове запалят огромните си HEMI двигатели. Може би изригването на малък вулкан.
Продължихме да крачим из паркинга. Навлязохме в нещо като ретро частта на сбирката. Първо няколко класически Ferrari-та. Едното е легендарното GTO. То е толкова рядко, че е по-вероятно да видиш как пада самолет, отколкото GTO. Близо до него един друг легендарен представител на марката се пъчеше с уникалната си червена боя. Ferrari 456 GT.
След италианските екзотики дойде ред и на американските. Световно почитаният AC Cobra не липсваше определено. Най-малко 10 броя от тях. След по-задълбочен преглед откривам, че те са реплики. Изглеждат по същия начин, движат се от почти същите двигатели, но не са оригинални като китайско копие на смартфон. Очите ми виждат един син екземпляр, на който има табелка със сериен номер 505. Това е оригинален AC Cobra. Той също е от онази графа суперредки и скъпи автомобили. Струват по 7-цифрени суми понякога.
Най в края на колоната, стоеше едно бяло нещо с надписи. Pontiac Trans Am. Навремето е бил доста популярен най-вече заради главната роля във филма Smokey and the Bandits. Въпросната бройка обаче беше турбинирана и бивша състезателна „safety car" на състезанието Daytona 500. Много време наблюдавах страхотната й форма. Тогава си спомних, че преди 15 години (когато бях на 6) имах една кафява количка играчка с птица феникс на капака. Ами да, бялата кола пред мен е точно такава. Има същия този огромен феникс. Незабравим момент на житейския ми път.
Към 9 часа вече се усещаше, че хората бързат за някъде. Всичко се разотиваше. Палеха се големите двигатели и 1 по 1 си заминаваха. Малко преди официалния край се спрях до две европейски модерни екзотики - BMW M5 и Mercedes CLS 55 AMG. Ненормалното нещо при BMW-то беше, че е по-добре направено, отколкото което и да било BMW в България. Има огромен турбо чарджър и глава на блока, доста по-доляма от нормалната. Mercedes-ът от своя страна нямаше кой знае какъв тунинг освен затъмнени стъкла и яки джанти. Но задният прозорец позволява да се разкрие една брутална гледка. Отзад, където трябва да има пътник, е прикрепена бутилка N2O. Азотна система. Нормалните 517. к.с. стават с до 50% повече... След такива машини спокойно мога да се прибера обратно в България.
Ако за нормалния автопоклонник да види Lambo на пътя е като чаша кафе, на мен тези два последни дни от Атланта ми дойдоха като смъртоносна доза с цял резервоар кафе. Отне ми седмица за да осъзная до колко прекрасни коли се докоснах.
