Надежда Попова

Малката голяма. Така е известна Лили Иванова в бившата Източна Германия в годините на социализма. Момичето от Кубрат на 19 г. сваля престилката на медицинска сестра и хваща влака за София само за да бъде квалифицирана от Концертна дирекция като „трета категория певица". Лъвът с фигура на гимнастичка не се отказва от целта си и вместо ресторант в Сливен избира да тества таланта си в хотел „Амбасадор" в Букурещ. Там се събират най-добрите джаз музиканти, които не след дълго й предлагат запис и така Лили издава първата си плоча в Румъния. Шест десетилетия по-късно жената, която пишеше поп историята на България с гласа си преди ерата на фейсбук, продължава да бъде посланик на абсолютната младост. Прави го чрез песните, чиято поезия те хвърля ту в Йовков разказ, ту в Яворовата лирика, а в изпълнение на живо остават усещането, че в една друга пазарна реалност Стинг и Тина Търнър щяха да надничат с благородна завист зад завесата. Чрез силния характер, който не вярва в мечти, а в постижимите цели. Чрез духа на боец, който с будистко търпение игнорира всеки, опитал се да скочи на раменето му, за да изглежда по-висок. Чрез спартанската дисциплина и перфекцонизъм, които изискват пълна концентрация във всеки стих и това често е грешно тълкувано от редовия гражданин като „надутост". Миналата събота Лили Иванова имаше рожден ден.

Пред прага на завършването на нов албум е и начинът, по който отбеляза празника, прилича на концертите й - с много вокален нерв в студиото и без никакви излишни фойерверки. Домът й на софийската улица „Оборище" също не се различаваше от сцената преди бис и кошниците с любимите й рози и лилиум. Певицата със сигурност ще оцени съдбовното пророчество в надписа, оцелял дори след пребоядисване на стълбището. Той гласи: „Който започне да си играе на гений, неусетно се превръща в такъв", а негов автор е неизвестен почитател.

Когато всяка клетка от съществото ти е изтъкана от музика, нито Консерваторията, нито превратностите на времето могат да ти попречат да се реализираш. Лили е на ръба да замине със свои приятели, които искали да кандидатстват в Музикалното училище във Варна. Баща й обаче сметнал, че е прекалено малка за големия град, и не я пуснал. Две години по-късно, отново в морската столица, тя започва обучението си като медицинска сестра. Гордее се с факта, че остава самороден талант и навсякъде в чужбина я питат кой й е дал тази уникална постановка на гласа. Умението си да рисува вокални картини Лили попива, слушайки италианската поп дива Рита Павоне и Ела Фицджералд, а през 1965 г казва „да" и на своя най-голям учител в бранша - пианиста, композитор и аранжор Иван Пеев, чийто татко е автор на първия бг учебник по солфеж. „Той е моята Консерватория", отсича към днешна дата с огромен респект Лили.

Първия си концерт прави със „селска група", която я намира в болницата в Кубрат. „Чули, че някаква медицинска сестра пее, и ме поканиха да пътувам с тях. Имахме едно участие, след което ги напуснах, но то бе достатъчно, за да разбера, че за да станеш изпълнител, трябва да се обърнеш към Концертна дирекция", спомня си звездата. Първият й десант до София завършва безславно. На въпроса „Къде сте пели" Лили отговаря „Почти никъде", а хората от отдел „Естрада" й посочват вратата към дълбоката провинция. Без грам разочарование Лили се завръща съвсем скоро в столицата, решена да получи своето място под слънцето. Посреща я Павлин Иванджиков, сина на учителя й по музика от Кубрат, който е неин съученик, а по това време и студент в Консерваторията. Виждат се на жълтите павета пред хотел „България", в чиято сладкарница по това време се събира артистичният елит на страната. Павлин чува какво е намислила и я прекъсва с репликата: „Това е лудост, тука знаеш ли какви лъвове има!" Лили само посочила близкия магазин за цветя с констатацията: „Скоро почитатели оттук ще ми вземат букети."

Не след дълго Лили издава първата си плоча в Румъния, а завръщайки се на родна земя, пее за пръв път в БИАД с групата на Емил Димитров и Мария Косева. От Концертна дирекция я пращат с група „Северните тигри" да подгряват шведката Джейн Сверт в зала „Универсиада", а след шоуто я привикват с коментара, че всички говорят за нея. Следва национално турне, за което Лили тръгва без почти никакъв репертоар.

Късата прическа, която Лили налага като тренд с първите си плочи, е резултат от спонтанно решение и желанието да порасне бързо. Идвайки в София с празен джоб, бъдещата звезда се записва в стола на ВИТИЗ, а докато чака на опашката, студентите често я подкачат за конската опашка и я подръпват. Лили се подстригва и до ден днешен отчита това като грешка.

В гардероба й открай време доминират черно и бяло - цветовете, в които певицата се влюбва по време на престоя си в Париж. „Живях там 4 месеца и разбрах, че една черна рокля винаги е на мода. Днес я облечеш - хубава е, утре се чудиш какво да облечеш, пак я хванеш, но й сложиш една брошка и тя е различна вече. Следващия път сложиш същата рокля, но с яке или кожа - и тя пак става различна", обяснява изпълнителката на „Реквием". Стайлинга си за сцената и фотосесиите тя винаги крои сама, като 20-сантиметровият ток за официалните събития е задължителен. Ефирни ризи, сака тип „фрак" и къси рокли, с които разкрива силует на гимназистка - това е част от запазената марка на Иванова. На историческия си концерт в „Арена Армеец" през 2011 г. тя подчерта изваяните си бедра и с къси прилепнали черни панталонки.

Освен на добър ген Лили Иванова дължи стройната си фигура и на железния си режим. Тя не пуши, алкохолът за нея е пълно табу и забранява дори на гостите си да го внасят в дома й, а хранителния й режим е като „на врабче". Денят й задължително започва с чаша топла вода, следва кафе, а следобед попара с мляко, сухар и малко сирене, без сол или захар. Консумацията на сладкиши Лили увеличава преди концерт, когато има нужда от повече енергия. Бурканчето с любимия й мед често стои на декоративна масичка на сцената до микрофона и тя не се свени да хапва по лъжичка в паузите. „Какво го интересува някой от какво съм се лишавала? Например да се ограничавам, да не ям много - това не касае никого, само мен. Певици има много - и дебели, и слаби, избрала съм как да изглеждам и това не е случайно. Никога не съм била пълна. Усещам, че като кача не килограми, а грамове само, ставам ленива на сцената. А на сцената винаги трябва да съм във форма", категорична е Лили.

Лили Иванова е единственият български изпълнител, поканен да пее в легендарната зала „Олимпия" в Париж. Капацитетът е разпродаден, но преди заветната дата 9 януари 2009-а минават две години, в които французите проучват BG звездата. Продуценти идват в София, за да я чуят на живо. Преди историческия си лайв Лили излиза на вечеря с един от шефовете на залата, който й разказва, че по време на Втората световна война тя е спасена със средствата на Едит Пиаф. Обявил, че тя е икона на страната и всеки, посмял да каже нещо лошо за нея, би бил линчуван публично. Патриотизмът на джентълмена рязко контрастира с българската действителност, в която медиите се надпреварваха да обричат концерта на неуспех и да броят спънките на Лили край сцената. В Родината тя не получава нито един поздрав и от колега от гилидията за успеха. През 2015 г. като част от серия концерти в Канада звездата забива ток и в театър „Кралица Елизабет" в Торонто, където Адел прави един от първите си концерти през 2008 г., малко преди да се превърне в световен поп феномен.

Лили наследява музикалността от рода на майка си Мария. Дядо й Петър е цигулар, а тя самата започва да свири на акордеон 7-годишна, в прогимназията се записва и в хора. Корените на баща й Иван пък са в Румъния, но семейството му се мести в русенското село Нисово и отглеждали расови коне още от времето на турското робство. Били са известни търговци. Мария ражда общо четири момичета, като първите две умират в невръстна възраст от скарлатина. Бъдещата грандама на попа има по-голяма сестра - Магдалена, която също пее добре. Помежду им обаче никога не е имало конкуренция, докато растат.

Да въвлича близките си под светлините на прожекторите е тема табу за Лили, която иска да ги опази от нездравия медиен интерес и спекулации. Те посещават редовно концертите й, но притихнали в уютната анонимност на публиката. В Бургас редовен гост е и класната на Лили Иванова от Кубрат - г-жа Савка Ненова, която понастоящем живее в Поморие. Певицата й е изключително благодарна за възпитанието и волята, която е калила в нея, и през годините на възхода си не спира да поддържа топлината в отношенията им извън обсега на фотообективите.

Лили има три брака, първият от които е с доктор от Кубрат. Най-дългият - цели 7 години, е с Иван Пеев, след което се обвързва с номенклатурния галеник Янчо Таков.

„Камино"

Преди да се превърне в класически шлагер в изпълнение на Лили Иванова, „Камино" е част от репертоара на Ирина Чмихова. Лили чува песента на неин концерт в Кубрат, след което отива при пианиста Евгени Комаров и го моли да й даде текста. Той отказва. На следващия ден споделя пред колеги в болницата, че е харесала парчето, но не може да го научи, защото не разбира думите. На помощ идва д-р Стойчев, който записал въпросния концерт на магнетофон. После открива преводач, който изстисква смисъла от всяка дума и Лили ги научава. Започва да пее песента, когато е едва 19-годишна.