Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни, или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„Когато преди 6 години се върнах в България, за пръв път чух, че съм емигрантка – споделя Лилия. – В Италия винаги ДНК-то ми е било българско, а душата – италианска. По ирония на съдбата обаче, се върнах в Родината заради италианец, който живееше в София...“

След бляскава кариера като шоудизайнер на събития – автор, сценарист, режисьор и създател на видеосъдържание в Италия, българката Лилия Харалампиева се озовава в София, с новородения си син и без любимия си динамичен живот като безкраен празник...

Родена е в София, от 6-годишна живее в Милано. Преди нея родителите на баща й 20 години живеят между Милано и Рим. Дори баща й се ражда в Рим през 1956 г. Дядо й има транспортна компания с представителство в Италия. През 1990-а решава да се върне в България заедно с баба й.

Тогава някой трябва да поеме компанията и баща й, заедно с майка й и нея, заминава за Милано, като още 30 години баща й развива семейния бизнес в Италия.

„Имах чудни спомени от живота ми в България, от много ранно детство – още от 2-годишна. Но след като от 50 години семейството ми живееше в Италия, нормално беше да се чувствам италианка“, споделя тя.

В Милано 6-годишната Лилия приема много естествено промяната, но тръгва в първи клас в италианско училище,

без да знае нито дума на езика

„Само след 2 месеца говорех езика перфектно и досега не мога да си го обясня как стана“, споделя българката.

Изкуството присъства в живота й от много малка и предопределя по-нататъшните й интереси. Като дете много рисува, пише поезия и дори в трети клас печели награда за поезия на италиански. В лицея учи фотография, която остава нейна голяма страст и досега, не само в работата. Пет години в престижния лицей се занимава и с театър. Учи се как се пише пиеса, как се репетира и поставя. Тогава много силно се влюбва в театъра и сцената.


Лилия завършва IED – „Европейски институт по дизайн“ в Милано, по специалността „Сценография на събития“. „В IED намерих моето пространство, моите хора и станах изведнъж първа“, разказва Лилия.

Още с дипломната си работа, която се прави за истински клиенти, тя печели наградата за най-добър проект на годината, и това променя живота й. Като награда я пращат на стаж в Неапол – за подготовката на голямо събитие. „Там се запознах с хората, които организират най-големите събития в Италия, и с които работих още 12 години, а те веднага си ме взеха на работа“, споделя Лили.

След стажа тя се връща в България за лятото при бабите и дядовците си, но няколко дни по-късно й звънят от Италия и й казват: „Ако искаш да работиш при нас, заминаваш за Верона, за подготовката на голям мюзикъл „Ромео и Жулиета“ в „Арена ди Верона“. После се местиш в Рим, трябва до днес да решиш“.

„Помислих точно 5 секунди и казах само: „Ами добре“, споделя тя.


Следват 12 години на „въртележка“. В ентъртейнмънта Лилия е асистент-режисьор, технически асистент. „Открих това, в което наистина съм добра – че мога добре да пиша, да измислям самия спектакъл като концепция, като идея и като режисура. Разбрах, че съм по-добра като сценарист и режисьор, отколкото само като сценограф, да работя върху целия спектакъл – като визия“, казва Лилия.

В Рим тя има шанса да работи за агенция за събития,

създадена от Джанкарло Сфорца

Той става неин ментор. „Сфорца е много голям режисьор в Италия, прави всички спектакли на Джованоти и е част от историята на спектакъла в Италия, научи ме на всичко“, споделя дамата.

Тя живее в Рим 5 години, работи за събития в цяла Италия. „След 5 години реших да напусна Рим, защото ми липсваше Милано. Пътувала съм 12 години без спиране, няма съботи и недели, няма ден и нощ... Самолети, хотели, бекстейдж, балерини, танцьори, актьори... Много весел и динамичен живот“, споделя тя. Работи 12 години като автор, създател на съдържание и на видеосъдържание, креативен директор, шоудизайнер, режисьор.
Лилия

подготвя целия спектакъл на „Цирк дю Солей“

за необикновено грандиозно събитие на открито в Пулия, Лече – „Мечтата да летиш“. Прави видео, което се проектира върху огромна сграда, цялата покрита с платна. До нея има сцена и още други точки с певица на висока кула, актьори...

Един от най-значимите й проекти е спектакълът за церемонията по откриването на новата база на „Техноджим“ – световен гигант в производството на уреди за спорт и официален спонсор на олимпиади.


Откриването се подготвя цяла година. Лилия е асистент-режисьор на цялостното събитие и режисьор на церемонията по откриването със спектакъл – 15 емоционални минути. Присъства тогавашният президент Джорджо Наполитано, а като гост лектор пристига бившият американски президент Бил Клинтън.

„Представяш ли си, аз съм в залата, където се контролират светлините и звукът, и в един момент вратата се отваря и влиза почти двуметровият Бил Клинтън! Стиска ми ръката и благодари за перфектната организация. После обикаля всички техници и един по един им благодари... Бяхме толкова стъписани, че никой не се сети да го помоли да се снимаме“, разказва през смях Лилия.


Тя реализира изцяло и церемониите по откриването на европейския шампионат по гимнастика и на Aiba – worldwide boxe championship - световното първенство по бокс, излъчено по Italia 1. Режисира и представянето на нова кола на „Ферари“ – Ferrari gtc4 lusso. Десет години е подготвяла всякакви събития на бранда „Хайнекен“.

Лилия

прави за Дзукеро видеосъдържание

за един от последните му концерти, представящи албума му Black Cat. Работи и за концертите на Джованоти. Участва в подготвянето на спектакъла на Ал Бано.

„Той е много мил човек, от тези мъже от едно време“, споделя Лилия. Работи и за много мюзикъли, като „Ромео и Жулиета“ и „Божествена комедия“. После работи за агенция Nu’Art – правят луксозни спектакли.


През годините й се е случвало да се срещне покрай работата с много знаменитости и ВИП персони. Няма да забрави обаче срещата с Брад Пит. Тя е в бекстейджа на концерта на алтернативната рок банда Radiohead в Милано.

„Казваме си „здрасти“ с вокала на групата Том Йорк, разхождаме се пред сцената с мой приятел, той поздравява някого, обръщам се и

виждам Брад Пит!

Беше някак естествено, нали сме свикнали да го гледаме по филмите. По време на концерта Брад Пит стоеше на „острова“, откъдето се контролират всички технически неща, и през цялото време танцуваше. Явно беше голям фен на Radiohead“, смее се Лилия.

Когато е на 30 години, освен ентъртейнмънта, създава и един стартъп с още двама колеги – BEPART – The Public Imagination movement. На основата на технологията „добавена реалност“ създават много социални и артистични продукти. Печелят голяма награда – финансиране от Fondazione Cariplo – много важна банка и фондация в Италия, и оттам обикалят Европа, печелейки още награди.


На 33 години – в Христовата си възраст, Лилия среща Марко Пиши, италианец от Торино, и то в... София. Преди 6 години, бременна със сина им Ясен, тя се връща в България за пауза.

„Марко работеше за авиокомпанията Ryanair и ми каза: „Да, да, аморе, след 6 месеца до една година се връщаме в Милано“. Но ето вече 6 години сме в България, а той ми казва: „Добре ми е в София, оставам тук, а ти, ако искаш, се връщай в Милано“, споделя Лилия.

В София тя преживява истински шок 

първите 2 години – с малкия Ясен сама вкъщи, без родителите, приятелите и любимата си работа в Милано. „Бях щастлива с Ясен и Марко, но всичко това ми липсваше, трябваше ми време, за да се адаптирам обратно към живота в София“, споделя тя.


След 3 години грижи по малкия Ясен, тя започва да се връща постепенно към любимата работа като креативен дизайнер в Италия. Работи дистанционно и пътува на всеки 2 месеца до Милано или Рим.

От София Лилия работи като креативно студио, агенция за брандинг на италиански фирми. „Брандът далеч не е само продуктът и услугата, а нещо много повече – цялата култура, усещането, което имаш, когато чуеш името на един бранд. Той е ДНК-то на целия маркетинг и комуникацията“, казва тя. Лилия работи по интересни проекти и с български фирми и хора и се надява да намери и в България възможност за колаборации.


Пред нея и Марко все още стои отворен въпросът дали ще останат в София, или ще се върнат в дома си в Милано, където 6-годишният вече Ясен да тръгне на училище, а Лилия да продължи с любимите си креативни проекти.