Украинците най-сетне видяха какво се крие в резиденцията, която се простира върху 140 хектара

Резиденцията ,,Межигорие" на вече сваления украински президент Виктор Янукович е един от обектите, които доскорошният държавен глава изостави без охрана в паническото си бягство. В петък вечерта на миналата седмица г-н Янукович подписа с лидерите на опозицията в присъствието и на правителствени ръководители от Западна Европа и Русия споразумение за нови избори и край на насилието. Веднага след това обаче той и главният прокурор Виктор Пшонка - обвиняван за поредицата поръчкови дела срещу опозиционери, изчезнаха от Киев. Известно време се смяташе, че двамата се крият в Харков - град в Източна Украйна, където рускоезичното население има превес. В неделя се разбра, че и двамата опитали да излетят от летището в Донецк в неизвестна посока (предполага се, че към Обединените арабски емирства), но граничните власти не им позволили. Янукович и Пшонка се качили на частни самолети ,,Фалкон", но граничната милиция на аерогарата ги извадила оттам. Охраната на двамата успяла да оттласне милицията, която се опитвала да ги арестува, и те изчезнали с бронирани коли. Смята се, че все още са на територията на Украйна. Къде обаче - не е ясно. В събота вечерта телевизиите показаха изявление на г-н Янукович на руски език, в което той нарича опозиционните лидери ,,банда бандити" и ги сравнява с фашистите в Германия и Австрия. Народното въстание в Украйна пък нарича ,,държавен преврат". Не е ясно в кой град е правен записът, но интериорът прилича на хотелска стая, а самият Янукович изглежда уплашен.

Революцията в Украйна започна плахо в края на миналата година, когато президентът и правителството, съставено все от хора, които предпочитат да говорят на руски, обявиха, че прекратяват политиката за присъединяване към Европейския съюз и обръщат страната към съюз с Русия. Това разгневи прозападно настроените украинци и те излязоха на улицата. Постепенно протестите се увеличаваха, а с това и насилието срещу тях. Срещу митингуващите бяха пратени снайперисти, които успяха да убият десетки. Някои бяха отвлечени, измъчвани и убити. До бягството на президента общият брой загинали бе 82-ма души. Сред тях и милиционери. Така и не става ясно кой е издавал заповедите за стрелбата срещу протестиращите, но паническото бягство на главния прокурор издава нечиста съвест. Точно Виктор Пшонка бе основният двигател на процеса срещу бившия премиер на Украйна Юлия Тимошенко, обвинена, че е подписала неизгодни договори за внос на газ от Русия. Миналата седмица г-жа Тимошенко излезе на свобода. В понеделник пък опозицията, която междувременно взе властта в страната, обяви, че срещу Янукович е повдигнато обвинение по съмнения, че има участие в насилието и убийствата на демонстранти.

Така за 10 години Украйна преживява нова революция, която сваля поредния рускоезичен президент и води на власт лидери, за които украинският език е майчин. Дали те ще успеят този път до поведат страната си в правилна посока и няма ли отново да я дадат в ръцете на любителите на Русия, остава неясно. Както неясна остава съдбата на единна Украйна - всеки път, когато властта в Киев е в ръцете на украиноезични политици, източните провинции, в които хората обичат Русия, заговарят за отцепване.

Това, което само допреди месец изглеждаше невъзможно, днес е вече част от всекидневието на Украйна. Десетки киевчани се разходиха до ,,Межигорие", за да видят с очите си лукса, в който е живял техният президент. Позлатени тоалетни, автопарк с десетки автомобили, поставени като за изложба, личен зоопарк с редки видове, лукс. Мнозина се изненадаха и от това, че държавният им глава е имал още ферма за щрауси и е отглеждал коне на територията на резиденцията. На пристан до реката те разгледаха и плаващ павилион ресторант във формата на кораб и поиграха голф с личните му стикове. Попитан къде се намира президентът в момента, неговият най-близък съратник - кметът на Харков Генадий Кернес, заяви: В историята.

Хронология на революцията

16 януари: Украинският парламент приема закони, които ограничават правото на протест.

19 януари: Масови протести в Киев. Демонстрацията завършва със сблъсъци между полиция и протестиращи.

22 януари: Първи жертви: петима демонстранти са убити от огнестрелни рани. Протестите излизат извън пределите на Киев.

25 януари: Президентът Виктор Янукович предлага на опозицията постове в управлението, в това число и премиерското кресло на опозиционния лидер Арсений Яценюк. Опозицията отказва. Демонстранти окупират кметствата и областните управи в Лвов, Тернопол, Ивано-Франковск, Ровно, Черновци, Волин, Виница, Хмелницки и Полтава. В Лвов под натиска на протестиращите е сформирана нова градска администрация.

27 януари: Украйна е на ръба на извънредното положение - активисти на гражданско движение ,,Общо дело" окупират Министерството на правосъдието.

28 януари: Извънредна сесия на украинският парламент - отменени са ,,диктаторските закони", гласувана е амнистия на арестуваните по време на сблъсъците;премиерът Микола Азаров подава оставка.

30 януари: Украинският президент признава, че е допуснал някои грешки, но обвинява опозицията, че продължава да задълбочава кризата заради политическите амбиции на някои от опозиционните лидери.

18 февруари: Украинската милиция щурмува основния лагер на антиправителствените демонстранти в центъра на Киев. Настъплението е с водни струи и гумени патрони. На площада на Независимостта отекват експлозии и горят огньове. Загиналите са 26 човека. Стотици са ранени.

19 февруари: Срещу протестиращите са впрегнати и специалните части ,,Беркут", чиято задача е предотвратяване на терористични атаки. Хиляди демонстранти отказват да се оттеглят от улицата.

20 февруари: Най-кървавият ден от началото на протестите през декември 2013 г. Загиналите са около 60 души. На Площада на независимостта се появяват снайперисти, които стрелят по митингуващи. На милицията и вътрешни войски са раздадени бойни патрони. Протестиращите също откриват огън. Правителствата на Западноевропейските държави въвеждат санкции срещу ,,длъжностни лица", за които се смята че са виновни за насилието в Киев. Късно вечерта е постигнато споразумение между президента Янукович и опозицията, което трябва да бъде подписано на следващия ден. То предвижда коалиционно правителство, предсрочни президентски избори и конституционна реформа.

21 февруари: Късно вечерта споразумението е подписано. То обаче предвижда президентски избори чак през декември. Това предизвиква бурна реакция на улицата. Опозиционните лидери са освиркани на ,,Майдана". Народът иска избори веднага. Президентът Янукович отлита за Харков. Първоначалните твърдения са, че ще участва на форум на неговата Партия на регионите.

22 февруари: Виктор Янукович не се появява на форума. Никой не знае къде е. Върховната рада избира Александър Турчинов, заместник-председател на партия ,,Баткившчина" (чийто лидер е Юлия Тимошенко) за временен президент, защото ,,няма кой да подписва държавните документи". Янукович продължава да е в неизвестност. От неизвестно място Янукович дава изявление, в което твърди, че няма да подаде оставка. Той нарича опозиционните лидери ,,банда разбойници" и твърди, че в страната е извършен държавен преврат.