Софиянецът Людмил Егов живее заедно със семейството си по собствени правила и закони. Мъжът, съпругата му и близо деветгодишното им дете, което е родено вкъщи, живеят в гората между Арбанаси и Горна Оряховица без традиционните екстри на цивилизацията. Хранят се само със здравословна храна, не ползват сапун и шампоани, отопляват се на дърва. Мъжът е категоричен, че това е начинът на живот, който хората трябва да водят, и не се притеснява, че дори собствените им близки ги приемат за „малко луди". „Аз съм уеб дизайнер и преди години се озовах на работа в Канада. Седем години бях там и един ден неволно станах свидетел как цивилизацията и технологиите ни правят зависими, разказва Людмил. - През 1998 година стана т. нар. от американците айсторм, природно бедствие, което причини голяма авария и спря тока в цялата провинция, в която живеех." Заради проблема спрял буквално целият живот. „Не работеха банките, транспортът, канализацията, всичко. Имаш пари, но те не струват, защото не можеш да си купиш нищо с тях. Беше като в американските филми и тогава с очите си видях и проумях колко сме зависими от технологиите", твърди Людмил. Това повлияло на българина да осъзнае, че човек не бива да е така зависим и правилното решение е да се върне към корените си. „Реших да започна да живея по нов начин. Разбрах колко измислено и кухо е всичко. Върнах се тук, с жена ми стегнахме къщата в гората, която беше изоставена, и я пригодихме за живот. Започнах да се уча на земеделие и градинарство. Аз съм дизайнер и бях виждал само на компютър мотика, лопата, брадва. Започнахме от нулата да се учим на такива неща, после дойде детенцето, което се роди у дома, което пък беше революция за тогава, преди малко повече от осем години", разказва още Людмил. „Важното е, че за себе си доказахме, че така, както хората са живели преди сто години, е най-правилният начин на живот", категоричен е Людмил. Постепенно семейството започнало да се храни с покълнали семена, с ленено олио, както и с козе сирене.

Парното в къщата е на дърва, затоплят водата чрез слънчеви панели, а на трапезата всеки ден има прясна салата от покълнали семена. „Аз съм от София, а жена ми от Русе, но заживяхме тук. Така се получи", разказва Людмил. Когато съпругата забременяла, двамата взели странното за повечето хора решение детето да се роди вкъщи. „Преценихме, че така е най-добре за бебето", категоричен е бившият емигрант. Съпругата му имала голяма дъщеря от първия си брак, която родила в болница, но този път била решена да роди в дома си без намесата на лекари и акушерки. „Оказва се, че когато бебето се роди, още 40 минути плацентата пулсира и го храни. А в родилните отделения веднага я отрязват", разказва Людмил. Това е травма за детето, категоричен е таткото. Според него, когато жената бъде оставена на мира, тя сама знае как да действа в момента на раждането. Това е и причината да не се налага намесата на бащата до момента, в който бебето се показва и трябва да се извади. „Жената влиза в друг свят, знае каква поза да заеме, какво да прави, как да напъва, видях го с очите си", разказва още Людмил. Пък и да не забравяме, че заради историята на човечеството тя има милионен опит, а хората в болницата са едва с по неколкостотин израждания, с усмивка твърди мъжът. Сред интересните факти около раждането на сина му Самуил-Теодор е и този, че детето било обърнато седалищно и лекари искали да режат съпругата му. Тя обаче категорично отказала и със специални йогистки упражнения само за ден успяла да обърне бебенцето. Двамата родители отглеждат Самуил си по коренно различен от общоприетия начин. Те не ползват сапуни и шампоани, защото били „измислица на индустрията". „Приложихме на сина си естествена бебешка хигиена", твърди таткото. Не са ползвали и пелени, а изпишквали бебето в леген. „На втората седмица то само показваше кога му се пишка с мимики", твърди още Людмил. Майката пък носела отрочето с т.нар. линк (специален шал, с който детето се държи до тялото й). Когато се научиш да разбираш детето, е по-лесно и то само си показва от какво има нужда, убедени са родителите. Малкият Самуил изобщо не е ваксиниран и това е причината детето да не е посещавало ясла и детска градина (голямата дъщеря на съпругата на Самуил също не е ваксинирана). Друг интересен факт е, че майката продължила да кърми сина си дори и след навършване на 3 години и половина. Таткото с гордост разказва и как излекувал зъбите на детето. На около 24 месеца по зъбите на Самуил започнали да се появяват петна, които покафенявали. Зъболекар казал, че това са кариозни петна. „Тогава измайсторих машина за домашно производство на кълнове, тъй като попаднах на изследвания на д-р Уестън Прайс за кълновете", разкрива Людмил. Родителите започнали да хранят детето със салата от поникнал слънчоглед и люцерна, ядки и козе сирене. След 8 месеца петната по зъбите на детето се махнали и те отново станали бели. „Докторът каза, че такъв прецедент не е имало досега. Обяснението е, че когато се насити тялото с тези минерали, които ги има само в живото зърно, то се изгражда наново, обяснява Людмил. - Когато излекувах Самуил, ми хрумна тази машина да я използвам, като я предложа на хората." Тъй като и той, и съпругата му са безработни, имали нужда от пари. „Хората искат салати и така дойде идеята на шега, започнах да правя такива машини и да ги продавам за 160 лева. После се намери приложение за нея, за да поникват семената. Когато зърното се събуди, то става истинска бомба от минерали и ензими, то е жив организъм и внася живот в човека", разказва Людмил Егов. Неслучайно се носят легенди за долината Хумза, където хората на 130 години копаят с мотиките, защото се хранят с покълнали семена. Мъжът експериментира и с музика. „Около нас всички пръскат с химикали, аз пускам с две тонколони музика на градината. Хората мислят, че сме изкукали, но на мен не ми пука от тази работа. И нищо не се разваля. Гроздето става много хубаво без никакъв син камък, без нищо. Музиката, въздействието и докосването до растението го зарежда с моя индивидуална програма. И когато това растение го ям, то става мое лекарство, защото аз съм го програмирал с моята си енергия", убеден е мъжът. Д-р Уестън Прайс открива нации, които, освен че живеят над 100 години, никога не стъпват на зъболекар и нямат кариес. Те се хранят само с храна, която е произведена в тези райони, и се установява, че когато тези хора отидат в града да работят, моментално здравето им се влошава. Причината е, че те са поели рафинирана храна от цивилизованото общество. Затова идеята на тази микроферма е, че вкъщи може да имаш една малка градинка и всеки ден човек може да има салата на масата независимо от сезона. „Вкъщи експериментираме с много неща", твърди още Людмил. Въпреки че изповядва теорията за връщане към корените, той си остава почитател на едно от изобретенията на технологиите - компютъра. За всичко, което направи или открие, създава интернет сайтове. Те са вече десетки и продължава да ги прави. Убеден е, че така е полезен и на други хора, които се интересуват от нестандартния му начин на живот и откритията му. „Човек трябва да прави избор, затова аз правя всичко сам. Убеден съм, че един ден нашите деца и внуци ще мислят, че всичко в живота ни е било откачено - да раждаме в болница, да ядем химии. Трябва да се върнем към корените си. Затова ние сме вегетарианци. Малкият живее само с нас в гората, но е много контактен. Не ми пука, че хората ни мислят за луди, дори близките ни. Може би са прави за себе си, но аз съм убеден, че това е правилният начин на живот", твърди Людмил. Последната му идея е да ремонтира стари компютри и да ги подарява на бедни деца. Вече е помогнал на повече от 10 семейства. Създал е Facebook страницата „Дари добро - нов живот за старите компютри". „Слагам специални програми, които са насочени към най-малките", обяснява Людмил. Най-благодарни са му семейство, чиито четири деца най-сетне са се сдобили с компютър. В Канада Людмил е получавал петцифрена заплата, започваща с цифрата 5. „За сам човек това си беше идеалът. Живеех си в къща, имах хубава кола, влизах в магазина и въобще не гледах цените. Хранех се в най-скъпите вегански ресторанти. Но разбрах, че в това няма смисъл. Смисълът е другаде", категоричен е Людмил. Смята, че именно сега в селската къща живее най-щастливата част от живота си.