Марс, единствената планета, чиято повърхност можем да видим в детайли от Земята, сега се движи към най-добрата позиция за наблюдение, която ще ни предостави до 2031 г. Усърдните наблюдатели на планетата вече са започнали да подготвят телескопите си.
Докато продължава да се приближава към нашата Земя през следващите седмици и месеци, Марс ще става все по-ярък: до 11 ноември той ще надмине Сириус, най-ярката звезда на небето, и тогава ще се нареди на четвърто място по яркост на нощното небе след Луната, Венера и Юпитер, съобщава „Спейс“.
Късно през нощта на петък (16 септември) до рано сутринта в събота (17 септември) Марс ще витае на около 3,5 градуса надясно и малко под намаляващата Луна, когато те се издигнат над хоризонта на изток-североизток (стиснатият ви юмрук е широк приблизително 10 градуса). Както сами ще се убедите, Червената планета всъщност ще изглежда по-близо до жълто-оранжев оттенък - същият цвят като на суха пустиня под силно слънце.
Не се случва често да имаме възможност да разгледаме Марс отблизо. Като начало, това е малък свят, само два пъти по-голям от нашата Луна и около половината от размера на нашата Земя. И най-често прекарва по-голямата част от времето далеч от нас, от другата страна на орбитата си.
И все пак Марс по ирония на съдбата се нарежда сред най-разочароващите телескопични обекти, тъй като обикновено не изглежда като нищо повече от мъничко, безформено оранжево петно. Единственият път, когато имаме възможност да открием белезите по повърхността, полярните шапки, облаците и евентуалните прашни бури, е на всеки 26 месеца, когато Земята се приближава до Марс, тъй като нашата по-малка и по-бърза орбита "изпреварва" Марс около Слънцето.
Наричаме ги опозиции, защото Марс изглежда диаметрално противоположен на Слънцето на небето; когато Слънцето залязва, Марс изгрява. Той достига най-високата си точка на небето в средата на нощта и залязва точно когато Слънцето започва да изгрява. Опозициите на Марс се случват на разстояние малко повече от две години, но не всички от тях са еднакви. Тъй като орбитите и на Марс, и на Земята са леко елиптични, някои близки сближения между двете планети са забележимо по-близки от други. Най-добрите са на групи от по две или три, които се повтарят в цикъл със средна продължителност от 15 до 17 години.
Понастоящем сме в края на този цикъл. През юли 2018 г. Марс се доближи на изключителните 57,58 млн. км от Земята, а през октомври 2020 г. дойде друго необичайно близко приближаване на 62,06 млн. км. Сега Марс ще се приближи най-близо до Земята вечерта на 30 ноември (около 21:17 ч. Източно Европейско време). Тогава планетата ще се намира на 81,43 млн. км от Земята, измерено от центъра до центъра. Марс ще достигне опозиция на Слънцето осем дни по-късно, на 8 декември.
Всъщност от 21 ноември до 10 декември видимият размер на Марс ще бъде по-голям от когато и да било до май 2031 г.
Най-добрият телескоп за работа с планети е голям, висококачествен рефрактивен телескоп или голям рефлекторен телескоп с дълъг фокус. С почти всеки добър телескоп обаче можете да правите интересни и продуктивни наблюдения. Във всеки случай ограничаващият фактор обикновено е стабилността на атмосферата, която може да се променя от час на час и драматично да повлияе на качеството на изображението. С висококачествен 10 или 15 сантиметров телескоп в нощ с отличен стабилен въздух може да успеете да зърнете северната полярна шапка, сумрачните черти на повърхността, облаците и прашните явления.
