Септември 2011

Летните дни през 2011 г. минаваха бързо, но бяха пълни с неповторими случки. Тогава един американец на име Паркър беше мениджър на паркинга. Почитател на бързите тунинг коли, той е от онези американци, които създават базовия образ на САЩ пред света. Та един ден Паркър се появи със сребриста Mazda RX-7. Красота. Странно обаче, не ми се стори двигателят да издава онзи характерен роторен звук (потърсете в Google за Wankel engine). За различния звук си имаше причина - Паркър ми отвори капака и онемях!

„That's rediculous, man....F*ck." Малкото леко роторно моторче беше изтръгнато от коша безследно. На негово място гордо се пъчеше типичен, мускулест американски V8 от Corvette. Ей на това му викам готино!

„That's a badass car, dude"

Двигателят е супер добре напаснат и не може да се каже, че идва от друга кола. Перфектно чист и нагледен. Всяка тръбичка изглежда фабрична, но ако се вгледаш, е на някаква много известна тунинг марка. Огромна охлаждаща система. При това има още място в коша. Веднага се замислих: „Дали това всъщност е добра идея?" Незнайно как, но колата не е натежала значително. Разпределението на масите е 50:50. Съвършенство! Когато това добиче се развърти, издава груб, но красив звук. Скоростната кутия си идва с двигателя от 2001 Corvette. Дайнометърът показва някъде към 350 коне на гумите. „Не задълго" - отсече Паркър. „Ще станат малко над 400 много скоро. "Let's go for a ride."

По американските магистрали колата се чувства сякаш

залепена с 2 тона комунистическо лепило C200

Може би защото чарковете на Blistein си вършат работата. Задният мост е от Mustang. Джантите са Work и са много красиви. Почти всичко друго си е „stock" освен волана. Чувстваш се страхотно, като настъпиш американския мускул. Все едно Майк Тайсън те удря в гърдите. На магистралата ти е кеф да се заиграеш с всеки. Дори с едно BMW 335i, което няма никакъв шанс и което Паркър мислеше преди това да си купи вместо Маздата за доста повече пари... ха ха, по-добре че не го стори. А в завой - там високата до кръста Mazda разказва играта дори на оригиналния „масъл кар", от който е заела двигателя. Влюбваш се в такава машина веднага. Още повече, когато започнеш да усещаш топлината в краката си, идваща от 5.7 Vette мотор и паренето в дясната ти длан от скоростната кутия. Истинска машина. Точно тогава Паркър ме зарадва с още по-добра новина. Отиваме в workshop-а на негови познати, които са направили колата на баща му. Просто няма такъв филм. Никога не съм очаквал, че ще попадна на такова място...

Научете кого и какво видях в workshop-a в следващия брой.