сн. Георги Китов

Според някои това са светилища на езически богове, според други - древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения. Мегалитните обекти по българските земи не престават да привличат интереса на изследователите и на по-любознателните пътешественици. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години. До момента в България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.

Никой не знае почти нищо за тях

Тези монолитни скални блокове, забити в земята, групирани или сглобявани в причудливи съоръжения, са били изграждани от нашите предци в продължение на близо четири хилядолетия. Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия. Най-старите са от ІV хилядолетие преди новата ера и се намират в Северозападна Европа. Нашите мегалити са „по-млади" - изграждани са между XII и V век пр. н. е. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции. Мегалитите по българските земи са два вида.

Спомнете си симпатичния комикс герой Астерикс и неговия верен другар Обеликс, който мъкне навсякъде любимия си менхир, представляващ грубо издялкан каменен блок. В действителност менхирите са непоклатимо

забити в земята хилядолетни камъни

понякога по-високи от човешки бой, друг път групирани един до друг. В България се срещат и стотици долмени - съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на някаква скална опора. Получава се нещо като къщичка, понякога с 2 или 3 помещения. "Ние не знаем кой ги е създал. Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци", твърди Любомир Цонев от БАН, който от години проучва тези загадъчни паметници. Българският изследовател ни препоръчва да се насочим към Североизточна България, където са разпръснати развалините на Плиска - първата българска столица, основана през VII век. В околностите има стотици великолепни менхири, подобни на тези във Франция или Белгия, които са много добре запазени.

"Никой не може да ви каже за какво са направени, но

загадката е пред очите ви

казва Любомир Цонев. - Някои са метър и нещо, други са над човешки бой и стърчат, забити в полята." Менхирите могат да са забити и в окръжност. Тогава ги наричаме кромлех. Стоунхендж има елементи на кромлех. В България се оказа, че има две такива конструкции. Едната е открита в Източните Родопи край село Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда. Това по принцип е чудесно туристическо направление. Всичко е организирано много добре, има паркинг, информационно табло. В района има около 15 такива скални отломъка, забити в кръг с диаметър 8 метра. Другият кромлех е бил открит от покойния археолог д-р Георги Китов в района на Старосел, недалеч от Четиньова могила. На 30-ина километра от тракийския храм от края на V и IV век пр. н.е. се намира село Старо Железаре. В южния му край, на една много равна ливада през 2002 г. екипът на д-р Китов разкопава тракийска могила и попада на втория кромлех по българските земи. Представлява около

20-ина камъка с различна височина, подредени в окръжност

Странното е, че никъде по света тези конструкции не са били заравяни по този начин. Но траките, като едно по-късно население, са обичали да покриват с могили всичко, правили са дори фалшиви могили. Покрили са го и него!

Мегалитните паметници изобилстват в планините Странджа и Сакар в Югоизточна България. Вековните им гори са осеяни с долмени. Интересното е, че някои от тези мегалитни структури са ориентирани към старинни върхове, увенчани от древно светилище. В миналото хората от Сакар са вярвали, че

хилядолетните камъни са обитавани от духове

а нощем от тях излизал огън.

"Две са съвкупностите от долмени, които могат да бъдат посетени в тази част на България - казва Любомир Цонев и добавя: - В Сакар планина край село Хлябово, близо до Тополовград, са най-големите и запазени долмени у нас. С мои колеги сме поставили карта в центъра на селото."

Местните хора наричат тези обекти „хамбарчета", или „змейови къщи". Това са структури, които имитират къщичка, но създадени от огромни монолитни плочи. Понякога най-простите имат само една камера - 4 стени и капак, има и по-сложни с повече „помещения". Ако става въпрос за най-големите, красиви и представителни, те са около десет на брой. Има и с по-малък размер - около 20-30, а най-малките - по-ниски от човешки ръст, са т.нар. долменни могилки. Навремето цялата планина е била гола и те са били лесно разпознаваеми. Но в наши дни, след залесяването на района, тези обекти са трудно различими сред гъстата растителност. В централната част на Странджа край селата Граничар, Кирово, Горно и Долно Ябълково има чудесни долмени. Както и в местността Маслен нос край Приморско, близо до скалното светилище Бегликташ.

Венета Николова, БНР