Една от най-известните български рокаджийки Милена Славова, открита за музиката от братя Аргирови и съосновател на групата „Ревю“, през 1993-та заминава за Англия. Тогава има любов с Робърт, с когото дори се бракуват. После обаче тя се завръща в родината, за да се отдаде на Тони – бащата на мечтаната дъщеричка Куин. Само че в бурната й младост има още един Робърт, на когото тя посвещава страхотно парче.

„Робърт!

Робърт!

Аз никога няма да бъда с теб!“

„Много хора си мислят, че това съм го писала за първия си съпруг Робърт, когото безкрайно уважавам и досега. Но истината е друга. Това ми „излияние“ е за Робърт, когото срещнах в Лос Анджелис. Той е мексикански индианец. Изключително много прилича на типажите, които играеше популярният от миналото актьор Гойко Митич – например в „Оцеола“. Като дете мечтаех да се омъжа за индианец, а той беше моят сън на живо. Представях си мачо на кон с гордата осанка, а на главата му гора от пера – като ореол на истинския вожд. Беше страхотно. Три месеца бяхме гаджета, но после трябваше да се прибера, защото ми предстоеше турне във Франция, а той сякаш изчезна безследно. Този мой любим индианец и досега не знае, че има песен за него“, разказва Милена.

Докато са с Робърт, Милена вижда всякакви звезди. „Много чести гости у нас бяха Дъги Уайт от „Рейнбоу“, Ингви Малмстийн, Пол Ди’Ано – първият фронтмен на „Айрън мейдън“, и много други. Никога обаче няма да забравя приключението си с Леми Килмистър – звездата на „Мотърхед“. Наложи се два пъти да го карам от клуба до хотела му, защото доста прекаляваше с алкохола. В български вестник четох, че когато са били в Каварна, той е играл на ротативки зад сцената и въобще не се учудвам, защото в Лондон беше същото. Леми влизаше и директно се захващаше с машинката за пимбол. В такива заведения ротативките са забранени. По същото време мацките буквално полудяваха по него – ходеха, гримираха се из тоалетните и се чудеха коя ще избере, ама той не избираше никоя и ми беше много смешно. Цъкаше и се наливаше, докато падне мъртъв. Така че, момичета, да знаете, че с Леми е много трудно!“

С Робърт, съпруг номер 1, се запознават в клуба, където той е промоутър. Веднага се харесват. Тогава тя има страшно много участия. „Групата ни беше убийствена – в началото бяхме аз, двама англичани и един германец, а по-късно германецът бе сменен от италианец. Станахме много търсени, дори повече от местните банди, колкото и невероятно да ви звучи. Робърт много ми помогна. Направихме супералбум, ама издателят тогава ни поиска 100,000 паунда, както и да се откажем от всички авторски права. Срещу това ни обещаха много бързо да си избием парите с продажби и концерти. Там схемата е такава. Аз се отказах. Сигурно те са си мислели, че ако досега си „кълвял“, може да „клъвнеш“ и на по-голям червей. Да, но не стана. Това беше и една от причините да се разделим с Робърт, но пък и той беше безкрайно зает като клубен промоутър и имахме много малко време за нас.“

Когато се запознават с голямата й любов Тони, и двамата са женени. Тогава Милена разхожда кучето Джиджи из Хайд парк, а то тича непрекъснато край езерото с лебедите, за да се разхлади. Тони го „черпи“ с печено пиле. „Винаги знаех къде да открия Джиджи. Нито аз съм развеждала Тони, нито пък той мен. Държа това да се знае добре. Просто и двата брака явно са били изчерпани и нещата си станаха естествено. После той и брат му отвориха ресторант в Лондон и често ме канеха да пея там. Беше прекрасно, станахме си близки и резултата го виждате – това е дъщеря ни Куин, която скоро ще стане на 3 годинки.

Често я питат защо дъщеря им се казва Куин. „Просто не исках да е с някакво познато име – на баба си или на дядо си, каквито са традициите тук. Детето е с английски паспорт и е гражданин на света, въпреки че още не говори английски. Просто сега сме си в София и нямам достатъчно пари, за да я пускам по курсове, но като порасне още малко, ще я пратим в подходящо училище. Оставихме си апартамент в Лондон, за да може тя един ден да има своето бъдеще там, ако пожелае. Важно е едно дете да се изгражда само. Иначе името Куин няма общо с едноименната гениална група. Веднъж в Лондон с Тони гледахме филм, в който една от героините беше бедна, но много магнетична и умна жена. Всички ходеха при нея за съвети, но житейски, не беше някаква врачка. Тя се казваше Куин и изведнъж ми хрумна да кръстим детето с това име. Много пъти са ме питали защо живеем в София, а не в Лондон. Отговорът е елементарен – в Англия е толкова уреден животът, че чак ти става скучно. Ако искаш да се видиш с приятели, трябва да се уговаряш едва ли не седмици по-рано. Трафикът е зверски и стоиш на едно място, а аз обожавам животът ми да минава в път.“

Димитър Генчев