Прието е, че външността при мъжете не е най-важното нито за успеха в кариерата, нито за този в личния живот. И за да се изкачва по стълбата на живота, влияе не толкова ръстът, теглото му и цветът на косата му. А в кое тогава се крие истинската мъжка привлекателност?

Работата все пак е в парите

Дълго време учените бяха на мне­ние, че привлекателността се оценява преди всичко на основата на личния вкус и аспектите на културното въз­питание. Само че проведени наскоро изследвания опровергаха това предпо­ложение - оказва се, че всяка подобна оценка носи доста различен харак­тер и е резултат oт дълъг естествен подбор.

Как се случва всичко това? Про­цесът на естествения подбор подраз­бира наличието на така наречения рилийзър - специален механизъм, предизвикващ инстинктивно действие. В това определение попадат всич­ки дразнители, пускащи в действие вродените реакции на организма. В козметологията например за реали­затори могат да бъдат сочени веще­ствата, отделящи се при овулацията при жената. Колкото и да е странно, представителката на нежния пол се стреми да си създаде вид на младо момиче, носещо признаците на поло­вото съзряване, и най-важната задача на козметологията е да помогне на потребителките да постигнат този же­лан ефект.

Мъжката привлекателност носи малко по-различен характер. Жената възприема мъжа от две гледни точ­ки: физическа и статусна. Първата го разглежда като носител на гените, способни да обезпечат здраво по­томство, втората - като потенциален партньор, който ще издържа семей­ството.

Още Чарлз Дарвин отбелязва, че сексуалните предпочитания на же­ните се определят от два основни фактора - от външната мъжка при­влекателност и от финансовия статус. Според предположенията на учените физическата привлекателност се оп­ределя на нивото на естрогените в организма на жената, а статусната - с нивото на прогестерона.

И в аромата

Привлекателността на мъжа е неразделно свързана с такива аспекти от живота на жената като избора на полов партньор. На нивото на ин­стинкта жените се спират на спътник в живота на основата на антегенни различия между мъжете и себе си. Това се прави, за да се избегнат близкородствени смесвания с всичките произтичащи последствия.

При животните този механизъм се намира в отражението на сигналите на миризмата, които носят информа­ция за степента на родството. Подобна е ситуацията и при хората - голя­мо значение за жените, колкото и да е странно, има миризмата на мъжа. Но именно неговото собствено уха­ние, а не на крема или парфюма. Индивидуалните миризми на свой ред се появяват при мъжа за сметка на дейността на коринобактериите. Това е един от трите вида бактерии, характерни изключително за предста­вителите на силния пол. Както показ­ват изследванията, коринобактериите са способни да отделят особени феромони, които в периода на максимална вероятност за зачатие влияят особено силно върху поведението на жената.

Пазете си нервите

Предпочитанията на жените се оп­ределят не само на физическо ниво. Понякога именно социалният статус оказва едва ли не решаващо значение при избора на партньор. Защо? От­говорът е достатьчно лесен - същест­вува взаимовръзка между социалния статус на човек и продължителността на живота му, а това означава, че „статусният" човек е по-подходящият партньор за продължаване на рода.

Редовите служители живеят по-мал­ко от високопоставените сътрудници на компанията. Едно от обясненията е фактор, наречен от изследователите „сражавай се или падай победен". Ра­ботата е там, че напрежението, под­платено със стремежа към върха, да съответстваш, да оправдаваш надеж­дите, често се отразява на хормонал­ния баланс, който влияе на здравето. Възможно е жените интуитивно да разбират това, и нежелаейки да оста­ват сами, да предпочитат мъже с по-висок социален статус.

И все пак за външността

Здравето е важен фактор, оказващ непосредствено влияние върху избора на жената. Гладката кожа, без белези и дефекти, свидетелства за устойчи­вост към бактерии, инфекции и забо­лявания, червените бузи - за добро кръвоснабдяване, а загарът - за висо­ко ниво на албумин. Има и много изследвания, пос­ветени на идеалните пропорции на лицето. При едно от тях на учас­тниците предложили да оценят ня­колко лица. В действителност това било едно и също лице, на което с помощта на компютърна графика променили пропорциите: разсто­янието между очите, размерът на

устата, формата на скулите и т.н. Всички единодушно обявили за най-привлекателни две от предложените пропорции, които изследователите започнали да наричат „златни". Най- привлекателни се оказали женските лица, при които разстоянието от линията на очите до линията на устни­те съставяло около 36% от дължина­та на лицето, а разстоянието между очите - около 46% от ширината на лицето.

„Златни пропорции" има Леонардовата Мона Лиза. На италианска­та актриса Орнела Мути са 36 и 46%, а на Анджелина Джоли - 35 и 48%, Мерилин Монро пък е с 50 и 47%.

Мъжът трябва да бъде... женствен

Що се отнася да привлекателността на мъжа и доколко той се превръща в желан сексуален обект за жената, то това зависи от мускулите му, при което те не трябва нито да присъст­ват прекалено много, нито да отсъстват съвсем. Жената гледа на мъжете тип културисти като на доминантни типове, враждебни, егоистични, аг­ресивни, желаещи да контролират всичко. Затова съвременният мъж се старае да маскира прекалените мускули, за което съществуват немалко средства.

„Героят на деня, а и в леглото, не е доблестният воин, а успелият мъж семеен тип и финансист - твърдят сексолозите. - Това показва, че по-женственият мъж в съвременния свят притежава повече шансове да остави потомство и да предаде по наслед­ство гените си." Днес мъжете рязко се феминизират, демонстрирайки всячески своя­та добронамереност и безобидност. Подобно поведение е наречено от учените „инверсия на доминирането". Доминантният мъжкар като че ли преминава в подчинено положение, става добър и мил. А това безотказно се харесва на жените. Между другото, както твърдят изследователите, инверсията на доминирането при животните свършва веднага след сексуалния акт и също така тя не е дълговечна и при човека.

„Красотата е скъпоценен камък, колкото е по-проста, толкова по-скъпа е тя" - отбелязва английският философ Франсис Бейкън. И въпреки промените, наложени от съвременния свят, много хора са склонни да се съгласят с това твърдение.