Стефан Чолаков

Вероника Лазарова

Колко тежат 181 млн. лева? Или по-скоро колко ли са тежали всички тези банкноти през далечната 1997 г., малко преди левът да бъде деноминиран. Стефан Чолаков знае отговора. Точно 998 килограма. Казва, че страшно съжалява за кашата, която е забъркал в своите млади и луди години.

Преди 17 г. Стефан се обяснява в любов на бъдещата си съпруга в градинка срещу централен офис на Пощенска банка. Докато в това време трима души, инструктирани лично от него, изнасят две огромни палета с левове. Това е обир. Без маски, без оръжия и заложници. Без дори истинският обирджия да припарва до трезора на въпросната банка. Години по-късно „мозъкът" на операцията Стефан Чолаков разказва, че никой от „пионките" му, замесени в крупната кражба, не знае какво върши. „Виждах всичко, седейки отсреща. Наслаждавах се на това, което се случва. Изпитвах удоволствие, че надхитрям системата. Осъзнавах, че правя нещо, което не преживяват много хора. Участвах във филм, който ми е интересен. Не бях просто актьор, който играе ролята... на мен ми се случи това нещо", повтаря като на сън българинът, обявен от списание „Тайм" за най-младия мошеник в света, успял да постави на колене банковата система в страната си.

Днес Стефан Чолаков твърди, че за него обирът е бил игра. През 1997 г. 22- годишният тогава младеж живее охолно. Стопанисва няколко счетоводни къщи. Влюбен е и е заобиколен от приятели. Дните му са сбъдната мечта. Докато на сцената не се появява братовчед му Иван с молба за заем от 20 хил. долара. Стефан не иска да му даде пари, но предлага да му помогне да вземе пари от банката. Малко преди това столичанинът вижда по телевизията реклама на една от българските банки, която привлича загубилите доверие във финансовата система заради масовите фалити с мотото -

„Крепостта на вашите пари". „Казах на баща ми, че всяка банка може да бъде обрана. Развих му 2-3 модела на вземане на пари и той не ми повярва. Нормално - учил съм животновъдство и ветеринарна медицина и това, което знам най-добре, е как да се оправям с животните", връща се назад в миналото Стефан.

12 месеца по-късно той ще изпробва на живо една от схемите си. Главните герои на продукцията са произволно избрани: таксиметров шофьор от Хасково, който за кратко успява да се превърне в супербизнесмен (поне в очите на банковите служители); красивата блондинка Лили - в ролята на представител на футболен клуб ЦСКА; братовчедът Иван - свързващо звено. Стефан пише сценария и режисира филма, в който трябва да изиграе сам себе си.

Братовчедът избира да „назначи" за управител съученик от Хасково, работещ като таксиметров шофьор. Таксиджията придобива фалшива самоличност, след като Стефан случайно намира изгубен паспорт. Подменя снимката и върху нея, с помощта на стара монета с номинал 5 стотинки и менгеме, отбелязва герба и произвежда бъдещ ВИП клиент на Пощенска банка. „В предмета на дейност на фирмата, освен стандартните неща записахме и спортно посредничество и менижиране - подходящо за младия човек, който е шеф на фирмата", припомня си детайли Стефан Чолаков.

Стефан разполага с 20 хил. долара, които започва всеки ден да превежда на новата фирма, а „собственикът" да тегли. Използва и всички оборотни пари на клиенти и за 6 месеца успява да навърти симулативен оборот от над 2 млн. долара. Така фирмата на хасковския таксиджия става ВИП клиент на банката. „Това момче, което нямаше сметка в банка и дори до този момент не беше влизало в такава, го посрещаха като голям бизнесмен", разказва „мозъкът" на операцията. Стефан работи с банки всекидневно и постепенно опознава организацията на работа. Забелязва пропуск: в централата на набелязаната Пощенска банка ВИП клиентите се обслужват не в обществения салон, а в зала на различен етаж. Там документите се попълват от служител, докато клиентът се освежава с напитка. Звучи невинно, но столичанинът е измислил как да се възползва от тази организация.

За половин година фирмата е легализирана чрез достатъчно голям генериран оборот, така че да не бие на очи, ако „шефът" й изтегли повече пари. Стефан решава, че е време ударът да бъде направен. Никой от участниците не знае какво предстои да се случи. В действието влиза и шармантната блондинка Лили. Сервитьорката мечтае да открие свое кафене, а младият бизнесмен й обещава да осигури необходимото финансиране, ако му направи малка и безобидна услуга - да внесе известна сума пари в банка. „Само по себе си това не е престъпление. Нито таксиметровият шофьор, нито Лили знаеха, че ще участват в такова, а братовчедът беше наясно, че ще вземе едни пари от банката, но не и откъде ще дойдат", усмихва се Стефан Чолаков.

22-годишният столичанин атакува банковия офис на 30 май 1997 г. Датата е добре подбрана. По това време държавната все още Пощенска банка обслужва пенсионните фондове - в последния работен ден на месеца от БНБ превеждат в централата сериозно количество пари и трезорът е зареден до пръсване. Преди да бъдат изтеглени, парите трябва да бъдат внесени. Като привърженик на футболен клуб „Левски" Стефан решава да си направи шега и да захрани сметката на фиктивната фирма от името на вечния противник ЦСКА. По това време част от счетоводството на отбора минава през негова близка счетоводна къща и софиянецът се сдобива без проблем с реалните данни на клуба. На 30 май 1997 г. красивата Лили и братовчедът Иван прекрачват прага на централата на Пощенска банка с три чувала, натъпкани с дребни банкноти. На гишето подават две вносни бележки - за 700 хил. лв. и за 83 млн. лв.

„Бележките ги бях написал аз, но умишлено бях допуснал грешки и бях удебелил сумите. Служителката вижда проблема и попълва нови бележки. Подава ги на Лили и тя се подписва като вносител - от името на клуб ЦСКА, който превежда трансферна сума, обяснява схемата Стефан Чолаков. - Пропускът в организацията на работа е, че след заверката тези документи стават вътрешнобанкови документи и нямат място у клиента. Вместо това тогава служителката му даваше вносните бележки и го пращаше на преброителна каса. На практика заверяваше сметката още преди да са внесени парите."

Продължава в следващия брой