Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа за последните 200 години е регистрирано през 1904 в село Крупник, община Симитли. На 4 април 1904 година районът е разтърсен от два мощни труса от 7.8 и 7.2 по скалата на Рихтер, които станали през 20 минути, обяснява сеизмологът Бойко Рангелов. Между двете силни земетресения земята се разлюляла още 51 пъти. 

Селата Крупник и Симитли са били съборени до основи. Големи разрушения има в градовете Джумая, Банско и Разлог, както и в Пехчево, Македония. Според тогавашния горноджумайски вестник „Вести“ в градчето са загинали двама души, а четирима са ранени. Срутили се военната болница и турската казарма.

Навсякъде в района се отворили пукнатини по пътищата и бликнала червеникава кална вода. В Крупник напълно разрушените къщи са 250, в Симитли – 200. В Банско били сринати до основи 200 къщи, загинали десетина банскалии, пише в тогавашния вестник „Вести“. В Пехчево, сега в Македония, убитите са над 60, ранените над 40. Счита се, че жертвите били толкова малко, защото по това време високо строителство не е имало. Разрушени били само малките кирпичени къщички. 

Всъщност, подробни сведения за броя на загиналите и за разрушенията в района на епицентъра – Кресненското дефиле – обаче няма, тъй като по онова време тези земи все още са били в пределите на Османската империя. Площта, на която е усетено земетресението, е

около 1,400,000 квадратни километра

То разлюляло цяла Егейска и Вардарска Македония. Данните сочат, че е усетено чак в Будапеща. Това е едно от най-силните плитки земетресения в Европа.
Разказите за промените в релефа след земетресението са смразяващи.

Вследствие на земетресенията в района се получили процепи в отделни отсечки до 100–150 метра. По разкази на възрастни хора, водите на река Струма при северния вход на Кресненския пролом пропаднали в новопоявили се пропасти. В Крупник от поколение на поколение се предава разказът на овчаря дядо Стойне. Този ден по обед той се случил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато

изведнъж видял под себе си как  земята се разцепила

и Струма спряла до там. Водата започнала да потъва в недрата на каньона. Околните ридове се свлекли за секунди. Дядото се спасил, защото се случил най-високо и, прибирайки се към Крупник, станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му.


Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера. После си проправила сама съвсем ново корито. Целият ландшафт на района е променен след разрушителното земетресение. 

В днешно време в Крупник всички знаят подробности и легенди за земетресението, то е нещо като емблема и реклама на селището. Но признават, че и най-големите им страхове са свързани със земетресенията. Затова и живо следят всички новини за трусове, както и любопитни прогнози в тази насока. 

От разрушителните 7.8 по Рихтер са минали близо 120 години, но местните казват, че треперят да не се събуди разломът под тях. Повечето са чували за една теория, че при големите катаклизми имало цикличност от 100 години. Едни вярват в това и все се кръстят, когато се разлюлее земята. Радват се, че са се разминали с леки трусчета и казват: „ей така да е, нека отпушва земята, а не да трупа напрежение“.

Местните не крият, че обичат да говорят за всичко – за политика, за хляба, за цени, за футбол, кукери и любов, но не и за природни бедствия. Казват, че имат обострена чувствителност на тази тема.

За селището обаче е  в сила строителен закон,

който никой не смее да заобиколи или пренебрегне – строиш ли къща, правят се антиземетръсни шайби, издържащи на 9 степен по Рихтер. Това е единственото нещо, за което няма спор и не се жалят средства. И тези правила се спазват в градежите от поне 70 години, казват местните крупничани.

Да живееш върху разлом е нещо като да се чувстваш обречен, знаеш, че няма спасение, друсне ли сериозно – къде ще бягаш, разказват пред „Труд“ по-възрастните. По-младите пък признават, че не се замислят за тези неща, махат с ръка и казват: „каквото дойде!“.


В Крупник има сеизмологична станция. Там техниката регистрира по няколко земетресения на ден в района, повечето твърде слаби, за да бъдат усетени. Крупничани обаче не обичат да гледат към станцията, буквално се правят, че я няма. Така са намерили начин да преодолеят страховете си.

Имат внушителен храм и вярват,че са благословени, затова повечето не вярват, че някога ще се повтори жестокият трус от 1904 година.