Открийте ни и в

BG Личности истории САЩ

Най-богатият българин в САЩ: Никой не е умрял от работа (ВИДЕО)

публикувано

на

Наричат го Добрия диктатор, определен е за “най-мразения шеф в Германия”,  емигрант и щастлив съпруг. Името му е Фил Филипов и дели времето си между Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин от тази страна на Океана. А преди седмица отпразнува 70-ия си юбилей с над 150 приятели в легендарния хотел “Белажио” в Лас Вегас.

Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим”, откровен е той.

Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност”, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в “Белажио”.

Чападжиев се оказва прав.

През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж.

През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника.

А Фил Филипов вече е президент на  компанията.

10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина.

Често го наричат Добрия диктатор. “Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия “Атлас” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.”

Фил Филипов им заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.

Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове “Атлас”. “Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.”

Като собственик на завода “Атлас” в Германия Фил отказва да преговаря със синдикатите. Така печели приза за най-мразен шеф в страната

Фил обаче казва, че големият удар в живота му не е  някоя голяма бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата съпруга французойка. “Късметът му дойде, като се запозна с Вероник”, казва Шефкет Чападжиев. А Фил не отрича. Според него след всеки успял мъж трябва да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил”. Двамата са заедно повече от 25 години.

Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж трябва да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори така – “Да бъде себе си. Да не забравя откъде идва. Да няма много фукане и най-важното е да знае, че нищо не е вечно.”

Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, казва, че никога не е успял да се почувства на мястото си. “Най-трудното дори и днес е да си чужденец. Много от младите, които са излезнали след 1989-а, разбират, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз самолет си купувам и няма с кого. 52 години след това винаги си чужденец. Никъде не е лесно да си емигрант.”

Изглежда, Фил Филипов малко преувеличава – за 70-ия му юбилей той събра най-близките си хора от цял свят на лъскаво парти в легендарния хотел “Белажио” в Лас Вегас.

Там бяха и приятелите му от Стрелча, където минава детството на Фил. Те му връчиха почетна грамота от кмета и го изненадаха с българско хоро. “Дойдоха от 20 националности – те са приятели. Обаче имай предвид, че съм избягал от България 17-годишен. На 17 г. ти нямаш спомени от България. Аз съм израснал в България, но всичко друго съм го научил в Америка, в Запада. Така че не мога да кажа на коя държава принадлежа”, казва Фил. Неговият бизнес е по целия свят, затова смята, че е много важно човек да знае къде и как да се адаптира.

За 70-ия си рожден ден Фил Филипов си подари самолет

И въпреки че повече от 50 години е в чужбина, говори отличен български. “Е, да, обаче майка ми ми викаше – ти не си българин. Абе, мамо, как да не съм българин. Ти не сядаш като българин… Дори и в България не ми казват, че съм българин, спомня си Фил. – Във Франция ми казват, че съм американец, когато вземам добри решения. В Германия ми казват, че съм българин, когато ядосвам синдикатите.”

Въпреки успеха си в западния корпоративен свят Фил Филипов не е много познат в България. “Той наистина не е известен в България, което е тъжно, защото ние не разпознаваме ценните хора сред себе си, казва собственикът на “Дарик” радио Радосвет Радев, който беше гост на Фил в “Белажио”. – Той е от малцината българи, който е стигнал до върха на корпоративната йерархия в Америка с изключително сериозни човешки и национални добродетели. Той продължава да казва: “Аз съм момчето от Стрелча, който покорих света!”

Не е забравил и хорото – изненада от българските му гости

И на 70-ия му рожден ден има на практика хора от петте континента, които казват по конфуциански начин – той е нашият учител, той ни научи. Той направи нашите компании по-ефективни.

И въпреки че политиката и икономиката вървят ръка за ръка, предприемачът Фил Филипов казва, че следи политиката, но никога не е гласувал.

Единственият проблем в света днес са политиците

категоричен е Фил. – 70-годишен съм, но никога не съм гласувал. Никога. И няма да гласувам. И знаеш ли защо? Тия всички са мошенници. Обещават ти и като хванат кокала и пускат. Не правят обещаното.

Аз ще гласувам само когато направят електронно гласуване, обаче да имам версия, когато, ако кажеш нещо и не го изпълниш, като във футбула да има жълт картон и да те изхвърлят навън.”

Фил смята, че на България са нужни 50 депутати, а не 240, както са сега.

За 70-ия си рожден ден през 2016 г. Фил Филипов си подари две неща – пропътува с мотор легендарния Route 66 в Америка и си купи самолет, но го е избирал да отговаря на определено условие. “Трябваше да купя самолет, който да има четири места най-малко, да може да се изправим и да играем белот”, казва с усмивка Фил. Но явно картите не са най-силната му страна. “Той иначе е много добър във всичко, но има нужда да учи още на карти. Станахме партньори, който не ни хвана, не ни би”, шегува се Чападжиев. Те често играят карти в Маями и със Стоичков. “На аз му пускам, защото знаеш ли как псува той, ако не му пуснеш – уплаших се”, през смях казва Фил.

Напоследък отделя все повече време за карти с приятели, но продължава да работи между 10 и 12 часа на ден. “Нямам намерение да спирам. Работя и както пиша в книгата – никой не е умрял от много работа.”

BG емигранти

Деян Михайлов по стъпките на Стивън Хокинг

публикувано

на

от

Един млад българин върви по стъпките на гения на съвремието ни Стивън Хокинг. Той е на 29 години, астрофизик е и се казва Деян Михайлов. Българинът е най-младият лектор в университета в Кеймбридж.

Как е възникнала Вселената и кои са тайните на Космоса? Това са въпросите, които най-често си задава Деян и на които не спира да търси отговорите.

Роден е през 1990 г. в София, завършва Математическата гимназия, но България се оказва тясна за търсенията му. След средното си образование заминава да учи физика в университета в Оксфорд, а след това магистратура и докторска степен в университета Кеймбридж.

Докторската му дисертация е върху

използването на гравитационните вълни

за изследване на фундаменталните закони на физиката.

През 2015 г. става най-младият лектор в Кеймбридж още със започването на магистратурата си. Интересите му са  насочени към използване на квантови алгоритми за програмиране на изкуствен интелект.

„Когато реших да кандидатствам в университет след средното си образование, се замислих кое е нещото, което най-много ме вълнува и което искам да направя в живота си. Това за мен беше да разбера повече за Вселената и да помогна за общото познание в тази област”, разказва той.

Деян Михайлов помни много добре първата лекция, която е изнесъл.

„Забележителното беше това, че аз бях доста по-млад от повечето хора, които я посетиха. Тогава съм бил на 22-23 г.”, посочи той. „Доста хора и тогава, и сега ме подценяват. Не им отговарям нищо, просто продължавам да водя лекцията”, коментира младият астрофизик.

Една от причините да избере Кеймбридж за своята доктoрантура е

именно Стивън Хокинг

„Тогава той беше активна част от научното общество, все още водеше лекции и участваше в научни разработки“, спомня си днес Деян. Той не е имал възможността лично да работи с великия учен, но е имал честта да разговаря с него и да обсъди някои от идеите си.

„Дори преди няколко години той присъства за кратко на един мой семинар”, разказа Деян Михайлов.

„Чувствах се изключително възторжен, но също така осъзнавах и голямата отговорност, която поемам”, спомня си младият българин.

Той признава, че не вярва в Бог, но знае, че много световноизвестни физици са вярващи.

„Kогато претегля аргументите „за” и „против” съществуването на Бог, не мога за себe си да аргументирам съществуването на някаква висша сила, която стои зад Вселената, затова аз не съм религиозен”, каза Михайлов.

Вярва в това един човек

сам да чертае пътя си

а не да разчита на това, че целият му живот е предначертан от висша сила и той няма мощта да пренареди съдбата си.

„Бях на не повече от 6-7 години, когато много се интересувах защо и как Вселената е безкрайна. Това ме подтикна към изучаването на физика”, заяви още астрофизикът.

Деян обича да свири на китара, да спортува и да пътува. Поставил си е за задача да изкачи няколко върха в България.

„Преди няколко години изкачих връх Ботев, за тази година съм си поставил като цел може би Вихрен и след това Мусала”, заяви той.

 

Продължете по-нататък

BG Личности истории

Българките, успели в tech гигантите на САЩ (ВИДЕО)

публикувано

на

Родината ни е лидер в равенството между половете в IT сектора

Една от най-бързоразвиващите се индустрии, тази на информационните технологии, сякаш най-бавно се ориентира в новата обстановка за равенство между половете. Според доклад на National Center for Women & Technology (NCWIT) от 2017 г. едва 25 процента от всички работещи в технологичния сектор в САЩ са жени. Една от причините – ниският интерес на подрастващите девойки да се обучават в тази сфера. Но тази тенденция сякаш не важи за жените от България, които, освен че са много адаптивни към промените, са наследници на една добра образователна система и имат афинитет към инженерните професии.

„Първоначално бях лингвист с филологическо образование още от България”, казва Стелияна Иванова, която работи като частен контрактор към Facebook. Когато идва в САЩ, продължава образoванието си в университета в Индиана. „По това време откриха нова програма по компютърна лингвистика, която аз намерих за интересна, и започнах да вземам класове”, казва българката.

Така няколко години по-късно тя завършва магистратура по компютърна лингвистика и

става една от малкото жени

специалисти в тази сфера. Според нея броят на жените в технологичните компании в САЩ е видимо по-нисък, но това не е изненада. ”Още когато учех в университета и вземах класове по компютърна лингвистика, бях реално единствената бяла жена. Имаше жени от Индия или Китай, но американките някак си изобщо не се занимават с такива професии, което за мен беше шокиращо”, казва още Стелияна Иванова. Тя обаче признава, че планът й не е бил да се занимава точно с това, а по-скоро да защити докторат и да стане професор.

Подобна е и историята на Людмила Велева, която е програмен мениджър в Microsoft. „Никога не съм си мислела, че ще се занимавам с това”, казва Людмила Велева. След като завършва бакалавърска степен по икономическа психология и приложна лингвистика в България, се озовава в САЩ и решава да се преквалифицира. Завършва маркетинг мениджмънт в University of Washington, а по-късно и магистратура по бизнес администрация. Всички тези специалности я отвеждат в рекламна агенция, където й се налага да работи с т.нар. paid search advertisements продукт на Google Ads, а това, че е добра в работата си, я кара да се пробва в Microsoft. “Ако кажа, че не съм си мечтала да работя в технологичния сектор, ще излъжа, но ако кажа, че съм имала достатъчно познания, също ще излъжа”, казва Людмила Велева, която определя себе си като late bloomer. Тя си обяснява успеха на българите като цяло в IT сферата с

доброто ниво на образованието

в Родината. „Образователната система в България беше изключително добра, нямам наблюдения как е сега, но само от випуска на моя съпруг от математическата гимназия в Бургас има поне 10 души, които работят в IT сектора. Това на мен ми говори, че очевидно кадрите, които е произвеждало това училище, са на световно ниво”, казва българката. Освен това Людмила Велева казва, че е типично както за българите, така и за българките да са амбициозни. За равенството на половете в технологичния сектор казва, че т.нар. gender gap е очевиден и затова „трябва да се привличат повече жени”. „За щастие аз лично никога не съм била жертва на дискриминация в технологичния сектор. Чувала съм истории, но никога не съм била свидетел”, казва Людмила Велева. Екипът, който ръководи в Microsoft, се занимава с киберсигурност и отстраняване на неподходящо съдържание. „Тенденцията да има нужда от все по-сериозни мерки в сферата на безопасността в мрежата тепърва ще се развива и ще се засилва, защото хората стават все по-свързани и започват да използват технологиите навсякъде”, казва Людмила Велева. Тя се надява все повече млади жени да решат да се занимават с технологии и да са част от това, което прави тя.

България е първа в Европа по брой на жени, наети в технологичния сектор, и първа в ЕС по студенти жени, които учат информационни технологии и комуникации – 33% от общия брой студенти в тази сфера, което е двойно спрямо средното за ЕС 16,7%. Според мнозина тази тенденция в България и други източноевропейски страни е наследство от времето на социализма, когато е имало пик на инженерните  професии. За Силвия Ташев, която работи като софтуерен инженер в Amazon, изборът на тази професия също е като наследство, защото баща й Иван Ташев от години работи в Microsoft, а сестра й Венета работи за Google. “Повечето българи, които познавам тук, в Сиатъл, са в тази сфера, казва Силвия Ташев. – Имаме общи теми.” Тя завършва University of Washington със специалност софтуерен инженер. Още през третата си година в университета започва да работи за технологичния гигант Amazon, където остава и до днес. „Мисля, че все още

няма толкова много жени

колкото ми се иска да има, но мисля, че все повече и повече се интересуват. Културата в много компании също се променя, за да бъде по-приятно място за жени да бъдат софтуерни и инженери.”

47% от жените в IT сектора в САЩ не смятат, че имат равен шанс за реализация в сравнение със силния пол, затова и процентът на напуснали жени в сферата е в пъти по-голям. Като младото лице на този проблем Силвия Ташев е обнадеждена, че това ще се промени съвсем скоро.

И трите българки са категорични – ние, българите, имаме естествена вродена способност да се справяме с всичко. Стелияна Иванова, Людмила Велева и Силвия Ташев казват, че качества като упоритост и непримиримост са им помогнали да си проправят път в иначе силно конкурентната среда на IT индустрията. „Има го и момента, че аз като жена не смятах, че имам недостатъци в сравнение с мъжете, които работят в тази област”, казва Стелияна Иванова. „Българите не се предаваме, допълва с усмивка Людмила Велева. – Инати сме си.” Техните успехи могат да разбият стереотипите и да променят лика на индустрията.

 

Жените – една трета от IT сектора в България

България е една от малкото страни, в които жените не отстъпват на мъжете в IT сектора.

За никого не е тайна, че българските IT и tech специалисти са едни от най-добрите в света. Множество големи компании вече отвориха свои офиси в България заради сравнително ниския разход за заплати и високото качество на работа. Страната ни е сред 10-те най-желани за т.нар. outsourcing (изнасяне на част от бизнеса в друга държава).

И докато нежният пол е окаяно зле представен в технологичната индустрия по целия свят, то в България жените заемат една трета от сектора. Родината ни е истински пионер в равенството между половете в технологичната индустрия. Според доклад на Financial Times жените, които се занимават с IT в България, са 44.6 процента от общия брой специалисти (втори в Европа след Литва). Същият доклад съобщава, че в Източна Европа има най-много жени, работещи в технологичния сектор. Според мнозина познанията на жените в технологичната сфера са наследство от социалистическия блок, когато най-будните и способни момичета учили в специални математически гимназии и когато професията инженер е била сред най-желаните.

„Математиката и всички други науки, в които тя се използва, е била изучавана при доста добър стандарт в тези гимназии, които са приемали равен брой момичета и момчета”, казва Румяна Тренчева, мениджър на софтуерна компания в Германия, за Financial Times. “Жените учителки са направили математиката по-достъпна и са мотивирали ученичките да продължат, като изучават компютърни технологии в университета.” Според нея в индустрията все пак съществува дискриминация срещу нежния пол, но с все повече жени начело на т.нар. start-ups това може скоро да е история.

Продължете по-нататък

BG Личности истории САЩ

Българин печели джиу-джицу първенство в Чикаго

публикувано

на

Любомир Цинцев в схватка срещу Брад Шмайкли във финалния мач

Любомир Цинцев от клуб “Алаянс” спечели златен медал в категория до 88 кг на зимното първенство по джиу-джицу в Чикаго. Съзстезанието, което се проведе на 9 и 10 март в Chicago State University, е регионално и се организира от най-престижната асоциация в този спорт – Международната федерация по бразилско джиу-джицу. Това е първото събитие, организирано от федерацията, в което Цинцев взема участие.

„Не бяха леки мачовете, каза призьорът. – Добър контрол имаха на земята и на стойка, особено последният, когото бих.” Цинцев победи Брад Шмайкли, който е многократен златен медалист в различни стилове на джиу-джицу на няколко регионални първенства. „Явно обаче българският дух е доста по-силен”, добави Любомир.

Тъй като в неговата категория имаше доста участници, Цинцев трябваше да играе четири мача за златния медал. Любо печели 200 точки, за да се издигне в световната ранглиста, но понеже тренира едва от месец, е все още е на дъното на таблицата. Той се подготвя за състезанието от около четири седмици, а и това му е все още хоби.

Любомир е от три месеца в Чикаго и работи за частна фирма, която се занимава с дизайн на алумниеви детайли.

Още двама българи си тръгнаха с медали. Владимир Коцев, също от клуб “Алаянс”, спечели сребро в категория до 94 кг и 150 точки за световната ранглиста. Той загуби от Николас Дайтч. Двамата имаха равен брой точки след края на борбата. Бронзовото отличие в категория до 70 кг и 100 точки взе Адриан Ангелов, който има син колан.

Силната страна на Любо бяха хвърлянията на земята, за което се даваха две или три точки. Това се оказа лесно за него заради опита му в джудото. Цинцев тренира този спорт от 2009 г. „Един мой приятел и колега от НСА, Димитър Павлов, който се занимава професионално с джудо, ме запали и това е благодарение на него, добави Цинцев. – Той ми даде доста добра основа.”

Джиу-джицу идва от джудото, като основната разлика по думите на треньора на Цинцев – Айзък Ригс, е това, че след като те съборят на земята, борбата продължава. В джудото ти дават точка и се почва наново.

Любо е в залата за тренировки „всеки път, когато може”, което е четири пъти в седмицата. „Вече сигурно не мога да живея без този спорт, каза той. – Голяма зараза е.” Сега предстоят по-усилени тренировки и още състезания, в който нашето момче се надява на „още по-трудни противници от по-горен клас”. Само че по-горният клас е син колан, който се взема обикновено след минимум година и половина сериозна подготовка, а и треньорите са тези, които решават да дадат по-високата степен на състезателите.

„Има още какво да научи, за да вземе син колан, но той е много добър”, казва треньорът Ригс и добавя, че ако Любо спечели следващото първенство, което е едно ниво по-добро, може и да му даде син колан. „Но това не му го казвам, защото е лош късмет.”

 

Любо празнува победата

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено