Мария Дъбова
„Катя Паскалева. Жените в мен" - така е озаглавил новата си книга журналистът Георги Тошев. Актрисата Елена Жандова, която Катя наричала „сестра", я запознава с Георги. Години наред познанството им е съвсем бегло. В приятелство се превръща благодарение на интервю в началото на 90-те години.
„Тогава бях млад журналист и Катя много ми помогна. Постепенно станахме близки. Самата тя беше в труден период. Играеше малко само в киното, докато режисьорите в
театъра като че ли я бяха отписали. За 50-годишнината й с младия тогава режисьор Димитър Недков решихме да направим неин бенефис с една знакова пиеса. Става дума за „Чайка" на Чехов под режисурата на Николай Поляков. През първата половина на 70-те години в пазарджишкия театър Катя е играла Нина Заречина и това е била една от коронните й роли. Режисьор е бил Николай Поляков. В нашето представление трябваше да е актрисата Аркадина, а аз нейния син - Треплев.
Съгласи се много трудно, защото почти се беше отказала от театъра, макар да беше само на 50 години. Веднъж убедена, Катя Паскалева постъпва по начин, присъщ само на истинските хора. Заяви, че приема, но при условие, че участва и актьорът Антон Горчев, станал звезда в „Козият рог", където си партнира с Катя. По-късно разбрах, че е близка приятелка на семейството му, дори живеят в една кооперация. По онова време Антон Горчев караше такси - до такава мизерия беше докаран този изключителен артист. Изигра един великолепен д-р Тор.
Всичко това се случваше през 1994-1995 г. - едно никакво време. Студ, мизерия, спяхме по гримьорните на сливенския театър. С нас беше и звездата Катя Паскалева, готвеше ни, грижеше се за нас. На сцената обаче беше в страхотна форма, макар и уплашена от своеобразното си завръщане. Играхме представлението над 50 пъти. Обиколяхме страната и навсякъде Катя беше посрещана като истинска звезда.
Публиката, която бурно я аплодираше, нямаше представа, че тази звезда пътува премръзнала с нощния влак. Точно както героинята й Лиза Стрезова от филма „Звезди в косите, сълзи в очите". Но пак като нея винаги се явяваше под прожекторите в пълния си блясък", разказва авторът на книгата.
Една от мисиите на Георги Тошев през последните години е да припомня за хора, които са го формирали и на които се е възхищавал, за да не бъдат забравяни. Вярва, че „човек без минало няма настояще, да не говорим за бъдеще". Първите книга, филм и изложба са за Невена Коканова, следва Наум Шопов, а трета е Катя Паскалева.
„Не беше лесно да напиша книгата и благодаря на „Сиела", че се съгласиха да я издадат. Точно когато трябваше да финализираме всичко, попаднах на личните дневници на Катя. Слава Богу, приятели бяха предали двата кашона с малкото й съхранени лични вещи на Държавния архив. Търсих ги много и се радвам, че успях да ги открия. След това трябваше да се откажа от първия си ръкопис, за който редакторите се кълняха, че е страхотен, увлекателен, че има съспенс, има драматургия.
Зарових се в дневниците и бележките й. Започват жестоко. „Защо се пропих?",
„Защо нямам деца?", „Защо, когато отида при хлебаря, се чувствам сгъната и без самочувствие?", „Защо хората, които обичам, не ме обичат?" Катя е откровена до крайност в това, което е написала. Както и изключително смела - не премълчава неща, които в един или друг момент минават през съзнанието на всеки един от нас. Тази смелост тя проявяваше и в професията си. С дневниците и бележките й книгата започна да се случва сама. Оказа се, че Катя неистово е записвала всичко.
Моята задача се усложняваше и ставаше далеч по-отговорна. Трябваше да конструирам книгата така, че да е документална, а не художествена, какъвто беше първоначалният ми замисъл. Трябваше много почтено да боравя с написаното от нея, да се опитам хем да не я цензурирам, хем да не наруша уважението. Тази граница е изключително тънка.
Последните години от живота на Катя са много тъжни. Отива си от този свят само на 56 години. През последните два месеца дори не може да говори и общува само с бележки, в което лично аз намирам странно съвпадение. Първата роля на Катя Паскалева в киното е безмълвна - помакинята от филма „Края на песента" почти няма реплики. Безмълвна е и последната й роля в живота - на болната, на жената, която се прощава с живота. Изобщо животът на Катя е изпълнен със знакови неща.
Ако Невена Коканова е първата дама на българското кино и мястото й е непоклатимо, то за мен Катя е най-неистовата актриса. Нито в българското, нито в световното кино има друга, която да покрива такъв диапазон - от кокетна през фатална жена до селянка и майка, без самата тя да е имала деца. Дебютира през 60-те години с малки роли, преди да стигне до Мария в „Козият рог" в началото на 70-те и да се развие по този взривоопасен начин за една актриса. В един момент тя е най-снимащата българска артистка. Има и период на незаслужена според мен забрава, но смятам, че режисьорите от 80-те години усетиха съвременния рефлекс на актриса, който тя носеше.
Най-продуктивният период на Катя Паскалева като драматична актриса е в Пазарджик. Ще кажа само, че на сцената на пазарджишкия театър тя прави най-сериозните си роли. Именно тук нейният състудент Стефан Мавродиев води ядосания Методи Андонов. Ролята на Мария от „Козият рог" вече е разпределена на друга, но гледайки Катя в спектакъла на Леон Даниел „Напразни усилия на любовта", Андонов променя решението си. След представлението той е убеден, че бившата му състудентка, която той си спомня като по-закръглена, трябва да е Мария.
Изобщо в живота на Катя има доста съдбовни неща, свързани с Пазарджик и този край. Във филма ползвам кадри, заснети в пазарджишкия театър. В тях тя говори за начина, по който градът и публиката я приемат. Независимо че през този период домът им със Слона е в Пловдив, театърът и приятелите й в Пазарджик са нейните хора, тези, които наистина я вдъхновяват за работа. И дори когато започва да снима доста, не се отказва от пазарджишкия театър, а прави сизифовски опит да съчетава снимките с театралната си кариера в този град.
Катя живее неистово не само в професионален, но и в личен план. Тя е актриса и жена, която крие тайни, а такива хора винаги ще бъдат интересни. За тях все ще има какво още да се каже и темата няма да е изчерпана. Животът й просто е достоен за сериал.
Да живееш, без да се пестиш, е наистина привилегия на избрани. Това е много красива лудост.
Ето защо исках хората да знаят нейната история и съм щастлив, че книга има успех. Открива се едно ново любопитство към личността на Катя. Същото се случи и с Невена Коканова. За мен е важно за такива хора да се говори. Книгите и филмите ми само открехват вратата. Много ми се иска за подобни знакови личности да има още филми и книги."
Георги Тошев е автор и на филм за Катя Паскалева, който се нарича „Последната роля". В него чужди сценаристи и драматурзи, номинирани дори за „Оскар", без да познават Катя, но от това, което са прочели, чули и видели за нея, сравняват таланта й с този на холивудски звезди от ранга на Мерил Стрийп.
„Ако Катя е живяла в Америка, несъмнено е щяла да има много по-щастлива съдба с този свой актьорски талант. Неистовата й природа обаче вероятно по същия самоубийствен начин е щяла да я влече към някоя бездна", смята Георги Тошев. Той си спомня последното интервю на Катя: „Бяхме в апартамента й, тя знаеше диагнозата си, както и какво предстои. Каза ми, че не се страхува. Винаги е била изключително смела и честна, включително в битката си с болестта и прощаването си със живота. Каза ми още, че единственото нещо, за което съжалява, е за времето, което е пиляла. Интервюто ни остана недовършено..."
