Михаела Маринова

Всяка година в България се раздава награда за текст на песен. И всяка година поредният награден текст „впечатлява" с празнотата, глупостта и профанизацията си.

Дуото Павел и Венци Венц само преди няколко вечери получи именно такова признание от BG радио. Двамата спечелиха хем голямата награда за дует, хем песента „Вдигам левъл", в която участват с Кристиан Костов, стана песен на годината. И в творбата им, третираща нелеките теми с вдигането, има какво да се чуе:

„... Аз съм лош, аз съм звяр,

аз съм Пабло Ескобар.

Първо ги печеля с думи,

а после ги печеля с чар.

Правя им нагазаки,

всичките са еднакви."

Истински стойностен обаче е текстът на класиката на двамата „Сетаабрат", утвърдена вече сред подрастващите.

„Искам тризонет с 6 спални,

вътре 6 жени скандални,

5 кенефа, 10 плазми.

Всяка по един милион,

ламбото ми да те дразни,

да, паркирано е мазно.

Мацката ми да те блазни,

щото е един милион."

Броят гледания отдолу е повече от красноречив и... автоматично ни праща в графата „Злобните неуспели в живота завистници".

А ето и останалата част на тази поетическа Джомолунгма:

„Евро или йени, долари зелени,

обръщам ги във левове и правя нови схеми,

но се пазя от хиени и се пазя от проблеми.

Вчера бяхме бедни, днес е време за промени.

Припев:

Дай ми първия милион и гледай как ги правя седем, седем, седем.

Казахq дай ми първия милион и няма да ми е последен-следен-следен. (х2)

За оная, на която й е само за парите ми, е СеТааБрат, ми е СеТаа.

И за оня, на който завистта му е в очите ми, е СеТааБрат, ми е СеТаа. (х2)

Ще имам къща в Бали,

пълен куфар с пари,

еврибади гъзари

на наше парти събрани.

Ще раздавам тукати,

ще се събудя в „Бугати".

И на задна гума ще я карам като „Дукати".

Всяка жаба да си знае гьолаааа.

Всяка кифла да си знае молаааа.

Питаш как се става крал?

С кралица на престола,

само по корона, а надолу чисто гола."

Впечатляващ е и текстът на отличената тази година за текст песен на Михаела Маринова. Тя се казва „Не ти ли стига" - факт, който лесно са набива на ухо и от текста. Ето как звучи най-добрата българска музикална лирика за годината, подписана с авторството на Павел:

„Всички искат любов, а предлагат война,

на всичко готова съм да избегна това

и те моля стига,

стой по-далеч от мен, стига.

Не ти ли стига?

И те моля недей да изпитваш вина.

Не че искам отново да заспивам сама,

но те моля стига,

стой по-далеч от мен, стига.

Не ти ли стига?

Не ти ли стига, не ти ли стига това?

Не ти ли стига, не ти ли стига война?

Не ти ли стига? Стигнах чак до това

да моля стига, да моля стига война.

На мен ми стига..."