Госпожа Сара Конърс - една от жертвите
Джейн Топан е от онези жени убийци, които получават сексуално удовлетворение от смъртта. Родена през 1857 година в Бостън, Масачузетс, с името Хонора Кели, тя успява да закръгли броя на жертвите почти на 100, макар да признава само за 31 от убийствата. Обяснението й е: ,,Желаех да убия повече безпомощни хора от всеки друг убиец - мъж или жена, в историята."
През 1885 година Джейн Топан постъпва на работа като медицинска сестра в болница Кеймбридж. По време на престоя си там тя използвала пациентите си като опитни мишки. Експериментирала с морфин и атропин, като увеличавала предписаните дози, за да види какъв ефект ще имат препаратите върху нервната система на пациентите. Дори лягала при тях. Не е известно дали е имала сексуални контакти, но по време на разпита си Джейн признала, че полягвайки при упоените си пациенти, изпитвала „сексуална тръпка" поради това, че нещастните й жертви били в състояние, близко до смъртта, след което се възстановявали и после пак умирали. Тя нямала никакви причини да мрази жертвите си. Напротив, дори твърдяла, че се привързвала към тях. Те й дарявали наслада и Джейн ги обичала. Единствената жертва, която истински мразела, била заварената й сестра Елизабет.
Джейн не се задържала дълго в болницата. Уволнили я по обвинение, че в нейните смени изчезват медицински препарати. Тогава започнала да работи като медицинска сестра на свободна практика и имала огромен успех. Не се знае колко души е умъртвила през този период, но много от семействата на жертвите й я препоръчвали силно, защото по време на лечението Джейн демонстрирала (а твърде вероятно и изпитвала) дълбока привързаност и нежна грижа към пациентите. И тъй като по това време диагнозите „инфлуенца", „туберкулоза", ,,малария" и други, които в днешно време не представляват опасност за живота, в много случаи били равни на смъртна присъда, никой не заподозрял Джейн в нищо по време на приблизително 20-годишната й практика като медицинска сестра.
Елизабет Бригам
През 1899 година Джейн убила заварената си сестра Елизабет с огромна доза стрихнин. Тя истински мразела Елизабет заради това, че била пренебрегвана за нейна сметка. Не могла да й прости, че Елизабет се омъжила и живеела щастливо и охолно със съпруга си. Тя отровила Елизабет, преструвайки се, че се грижи за нея, докато жената боледувала от невинна настинка. Скоро след смъртта на Елизабет съпругът й започнал да показва съвсем същите симптоми като Елизабет. Джейн, разбира се, започнала да се „грижи" и за него - тровела го с равни дози. В един прекрасен ден обаче той се усетил, че нещо не е наред, и я изгонил. Овдовелият мъж едва ли предполагал какъв късмет е извадил с това си решение.
През 1901 година Джейн се нанесла в къщата на възрастния Алдън Дейвис и неговото семейство, за да се грижи за болния мъж. Преди това обаче положила ,,добри" грижи за съпругата му, която експресно умряла. След няколко седмици тя убила и Алдън, а после и две от дъщерите му.
Госпожа Мери Гибс
Оцелелите членове на семейство Дейвис поискали да се направи токсикологичен анализ на най-младата дъщеря на Алдън - Мери Гибс, която била близка приятелка на Джейн. Анализът установил, че дамата е била отровена и полицията започнала да следи случая.
През октомври 1901 година Джейн Топан била арестувана за убийство. По време на разпитите си признала за 31 убийства. Но както често се случва, особено при наличие на добри адвокати, на 23 юни 1902 година Джейн била обявена за невинна поради невменяемост и затворена в лудницата Таунтън инсейн.
Малко след процеса един вестник публикувал предполагаемите признания на Джейн Топан пред адвоката й. В признанието се казвало, че тя е убила много повече от 31 души и че се преструвала пред съда, за да може да бъде обявена за невменяема и въдворена в психиатрична клиника, откъдето евентуално можела да бъде освободена. Дали има истина в тези признания не е известно, но тя останала в лудницата до края на живота си. Пребиваването в лудницата обаче първоначално превърнало Джейн в истинска медийна сензация. Вестниците се надпреварвали да описват историята й. ,,Ню Йорк таймс" пише през 1906 година: ,,Джейн Топан, съвременната Лукреция Борджия, която извършва най-забележителната серия убийства, се намира в лудницата Таунтън, Масачузетс. Преследват я ужасни видения за многото й жертви. Преди малко повече от четири години тя бе осъдена да излежи присъдата си в психиатрията и през тези четири години се е превърнала в истинска развалина. Преди тя беше в превъзходно здраве - пълничка, усмихната жена, за която никой не би предположил, че е убийца. Тогава тя тежеше приблизително 100 килограма. Откакто е в лудницата, манията й се е преобразувала от желание да убива в панически страх, че пациентите, лекарите, адвокатите й, дори роднините й планират да я убият. Заради този страх Топан отказва да приема храна. Тя умира от глад и прилича на скелет. В момента тежи около 30 килограма. Лекарите са сметнали за необходимо да я сложат на изкуствено хранене. Смъртта, казват те, може да настъпи във всеки един момент и вероятно няма да чакаме дълго."
Друг вестник пък й прави интервю, в което тя казва: „Чувствам се напълно нормална. Бих казала дори, че
чувствам въодушевление
но може би това е твърде силно казано. Не познавам страха и съжалението, въпреки че напълно осъзнавам значението на тези думи. В момента изобщо не мога да изпитвам тези емоции. Изглежда не мога да осъзная колко ужасни са нещата, които извърших, въпреки че осъзнавам много добре колко ужасни са те. Опитвам се да си кажа: „Аз отрових Мери, скъпата си приятелка, отрових и госпожа Гибс, госпожа Дейвис", но изглежда не успявам да осъзная колко ужасно е това. Защо не мога да изпитам тези чувства? Не знам. Изглежда имам някакъв блокаж в мислите и не мога да проумея истината."
От лудницата Джейн продължава да поддържа интереса къмв себе си, като пише писма до различни получатели, които после разказва на медиите. В едно от тях, до доктор Стедман, един от тримата медици, наблюдаващи нейния случай, и публикувано във вестниците, Джейн пише: ,,Доктор Стедман, бих искала да ви уведомя, че съм жива независимо от вредната храна, която ми се дава. Има много опити за убийство срещу мен - в това съм убедена. Сега съм слаба и гладна през цялото време. Всеки нерв в тялото ми крещи за храна. Защо не можете да ми помогнете? Изядох чаша сладолед и четири портокала през уикенда. Подпис: Джейн Топан (Нора Кели)."
В писмо до сестра си Джейн заявява: ,,Знаеш ли, надзорничката сложи отрова в чая ми. Пациентка я видяла и ми каза и аз не го докоснах. Дамата чула надзорничката да казва, че е оправила Дж. Т. този път."
Страхът да не я отровят карал Джейн да гладува и да не опитва нищо от ястията в лудницата. Тя все повече отслабвала. Освен това била и преследвана от духовете на жертвите си и имала видения. Вярвала, че те търсят отмъщение. Въпреки прогнозите за скорошната й смърт Джейн Топан доживява до 84-годишна възраст. Тя умира в лудницата на 17 август 1938 година. Лекуващите лекари я запомнили като „кротка възрастна дама", но по-дълго работилите там служители си спомняли и усмивката й, докато крещяла: „Дай малко морфин, скъпа, и ела с мен в отделението. Ще се забавляваме да ги гледаме как умират."
