Преди законът да ги прогони, няколко дузини клиенти се тълпяха всяка сутрин в бакалията в един от кварталите на Ръселвил, Алабама, пазарувайки прясно авокадо, предплатени карти за разговори, мексикански дивидита или хляб.

Една сутрин миналата седмица се появи клиент, прекоси празния магазин и излезе. Слабата икономика се отразява зле на бизнеса. Но нищо не го смаза по-лошо от новия закон за имигранти в Алабама, казва собственикът Андрес Мигел. Законът, който направи Алабама най-трудния щат за живеене и работа на имигрантите без документи в Америка, раздели семейства,  включително и мнозинството от неговите клиенти, казва собственикът.

Работата е намаляла с 60 процента от миналия месец и това продължава с всеки изминал ден, разказва в репортаж USA Today.

 „Видяхме толкова много семейства да напускат. Те просто заминават през нощта", казва Мигел, 54-годишен мъж, родом от Гватемала. „Съвсем скоро всички испански говорещи, които живеят  тук, ще напуснат. Когато това се случи, и ние ще заминем.''

Новият закон на Алабама, който дава широки правомощия на местната власт да взима решителни мерки срещу незаконните имигранти, праща вълни от страх през целия щат. Той  позволява на местната полиция да задържа имигранти, заподозрени, че са нелегални, без да им дава право на гаранция. Нормативният акт задължава местните училища да проверяват статута на своите ученици.

Миналия месец федерален съдия подкрепи ключови компоненти от законодателния акт, като по този начин легитимира ефективността му. Част от закона пък беше стопирана от друг съд, докато излезе решението на по-върховните инстанции.

В иска си срещу закона американското правосъдно министерство твърди, че прокарването на закон за имиграцията е задължение на федералното правителство и че щатът нарушава това тяхно право. Съдът временно блокира части от закона - тези, които задължават училищата да проверяват статута на учениците, и тези, според които е престъпление имигрантите да нямат необходимите  документи. Но засега остави правомощията на полицията да задържа хора, заподозрени в нелегално пребиваване в Щатите.

Доста преди това решение на съда голям брой латино семейства - легални и нелегални, напуснаха Алабама през нощта, оставяйки зад себе си обзаведените си домове ,телевизори и хладилници, пълни с храна.

Масовото изселване остави осезаема дупка в наличната работна сила, критична за промишлеността на щата. Фермери в Северна Алабама, строителни работници, опитващи се да възстановят Тускалуса от тазгодишните торнадо, и крайбрежни бизнеси - всички се оплакват от огромен недостиг на работна ръка. По-рано този месец седем процента от испански говорещите деца в щата - около 2300, не се появиха в клас.

Законът вече води и до арести

Поне шестима бяха задържани от местната полиция заради липсата на необходимите имигрантски документи.

Критици като Американския съюз по граждански права (ACLU) и Националния съвет на Ла Раза (Hispanic civil rights group) казват, че това ще доведе до расистко профилиране (racial profiling) и ще напълни затворите в Алабама с имигранти. Преди две седмици - в сряда, латино бизнеси от щата затвориха врати и работниците останаха по домовете си в знак на протест срещу закона. Повече от 5100 ученици с латиноамерикански произход също останаха по домовете си през този ден.

„Това е като шамар през лицето", казва Хуан Мартинез, който също затвори магазина си в Ръселвил в подкрепа на бойкота. „Това вреди на бизнесите. Вреди и на щата. Всички ще го усетят."

Поддръжници на закона твърдят, че Алабама взима всички необходими мерки да спре прилива на незаконни имигранти в щата - нещо, което федералното правителство не е успяло да направи.

Федерални съдии в Аризона, Юта, Индиана и Джорджия са блокирали важни аспекти от подобни закони в тези щати. Подобен закон в Южна Каролина ще влезе в сила от 1 януари, но неговата конституционност също ще бъде тествана в съдебен процес.

Председателят на Конгреса на Алабама републиканецът Майк Хъбърт  се страхува, като чува, че техният закон се сравнява със

законите на Джим Кроу, които са преследвали чернокожите

от Юга преди десетилетия и които впоследствие са били анулирани.

„Има голяма разлика, казва Хъбърт.  В онова време федералното правителство е карало щатите да направят това, което е редно. Сега Алабама се опитва да накара федералното правителство да направи това. Ние не се целим в никоя определена раса. Гражданите, които спазват законите и си плащат данъците, просто не желаят в щата хора, които не са легално пребиваващи в страната."

Имиграционният закон на Алабама слага нов фокус върху това, което президентът Обама описа като опасна бъркотия от имиграционни закони в Щатите. Сега все повече щати търсят решение на проблема, а федералните съдии издават противоречиви постановления.

Спорният въпрос може да бъде отнесен до Американския върховен съд . Блокираният закон на Алабама би могъл да осигури този форум. Очаква се Върховният съд да реши дали да поеме случая по късно тази година.

Малките градове усещат силата на удара

Ефектът на закона се усеща най-силно в места като Ръселвил, град по хълмовете в Северозападна Алабама, в който преди са прииждали латиноамерикански  жители.

Работници от Мексико, Гватемала и други латиноамерикански държави започват да пристигат преди повече от десетилетие, за да работят в съседните птицеферми. Те биват последвани от семействата си, които също намират работа, казва кметът Трой Оливър. Те също започват  бизнес, напълвайки центъра на града с мексикански пекарни, гватемалски магазини за сувенири и правни фирми с испански говорещи служители.

Днес латиносите са около една трета от население на града, което е 9830 жители, казва Оливър. Те допринасят значително за приходите от продажбите, които са почти половината от 8.5-милионния годишен бюджет на града. Откакто законът влезе в сила, Оливър се среща с групи от латиноамериканци, отговаряйки на въпросите им и опитвайки се да потуши страховете им.

Законът поставя Оливър и други местни управници в рисковано положение - да успокояват латино населението, докато изпълняват новите си задължения, определени от нормативния акт.

„Ние ще приложим закона. Заклели сме се да го правим", казва той. „Но няма да стигнем до крайности и няма да оскърбяваме никого. Няма да позволим това да стигне до расистко профилиране."

Прилагането на закона би могло да бъде сложно. Един от най-важните въпроси пред местната полиция е как да определи дали за даден човек съществува основателно подозрение, че е нелегален имигрант, казват анализатори. „Това е потенциална причина да бъдат арестувани американски граждани и легално пребиваващи в страната за нищо", казва Невил Крамър, бивш федерален имиграционен служител, който е консултирал властите в Аризона, когато те са разработвали програмата си за обучение на местните полицаи за прилагането на подобен закон.

Нормативният акт също може да доведе до икономически усложнения. Най-засегнатите бизнеси са строителните фирми и ферми, много от които преди са разчитали на нелегални работници за работна ръка.

Работа,  която американците не желаят

Основен аргумент на подкрепящите закона е, че заминаващите нелегални работници ще освободят работни места за жителите на Алабама, казва Джей Рийд, президент на сдружението на строителите и предприемачите в щата, професионална група, базирана в Бирмингам, представляваща седемстотин строителни компании и предприемачи. Неговата група се е опитвала да вербува местните граждани в строителния бизнес от години, но много от тях просто не желаят, казва той. „Реформа в имиграционната система със сигурност е нужна,  казва Рийд. Но законодателство, което прогонва работниците от щата чрез расистко профилиране, не е начинът."

В Ръселвил мълвата за новия закон уплаши семействата, живеещи в Крийксайд Рентълс, жилищен парк със 100 каравани в южната част на града.

Поне 75 процента от семействата са имигранти от латински произход, казва Грег Париш, собственик на парка. Шест от тях са се изнесли през нощта, оставяйки след себе си мебели, семейни снимки и гардероби с дрехи.

Париш се опасява, че и други ще ги последват, въпреки че самият той се е опитал да ги разубеди. Без латиносите паркът, както и много други бизнеси в града скоро ще затворят, твърди той.

 „Преди петнадесет години Ръселвил беше замрял град, казва Париш. Когато латиносите се нанесоха , всичко разцъфтя.Те наляха много пари в общината. Ако си тръгнат, Ръселвил ще пострада много."

Ден след като федералният съдия подкрепи важни клаузи от закона, 79 латино ученици пропуснаха класовете в четири обществени училища в Ръселвил - почти четири пъти повече от нормалния брой, казва Рекс Мейфилд, старши полицейски офицер. Това число го притеснява и той свиква среща с учениците в салона на гимназията, където им обяснява закона и ги приканва да успокоят страховете на родителите си. От 2400 ученици в града 800 са латиноси.

Мария (34), без документи, от Гватемала, не пуска 11-годишната си дъщеря на училище, откакто законът е приет. Тя казва, че е ужасена от мисълта, че може да бъде разделена от дъщеря си и едногодишния си син и да бъде депортирана без тях.

Тя споделя още, че е подала документи за гражданство през 2000 г. и все още чака отговор. И двете й деца са родени в Щатите и са американски граждани. Тя излиза от вкъщи само за да отиде до местната католическа църква, единственото място, което я успокоява. „Аз вярвам в Господ, казва тя. Той е единственият, който ни дава възможности."

Други, също подали документи за визи, все още чакат отговор или събират пари да платят на адвокатите. На Анджелика Перез (21) й отнема две години и 1400 долара, пътувания и такси за подаване на документи, за да издейства зелена карта за съпруга си.

 „Не е толкова лесно, колкото звучи, казва Анджелика, която е родена в Алабама и е американски гражданин. Има толкова много хора, които идват тук, за да подобрят живота си. Този закон преобръща живота ни по много начини."

Подкрепа на закона

Някои в Ръселвил не се противопоставят на закона. Пол Брагуел  (73), собственик на  бръснарски салон, казва, че се разбира добре с повечето от латино съседите си. Но ако те са влезли в страната по нелегален начин, трябва да бъдат преследвани от закона, казва той.

„Ако те са дошли тук нелегално,  не са по-различни от който и да е престъпник", смята Брагуел.

Ресторантът  Pollo Loquillo в центъра на града винаги се е радвал на оживена тълпа от клиенти по обед. В последно време обаче той е почти празен по това време. Вместо това много от доскорошните посетители си вземат за вкъщи - страх ги е да напуснат домовете си и вместо това поръчват печени пилета, казва мениджърът Хуан Карлос Санчез.

 „Хората не желаят да карат, не желаят да напуснат домовете си, казва той. Тъжно е."

 Париш, собственикът на парка за караваните, казва, че му е мъчно да гледа как семействата, които познава от години и чиито деца са израснали пред очите му, заминават. Тези семейства са работели здраво, плащали са си наема навреме и всяка седмица са ходели на църква. Те са точно типа хора, които Алабама трябва да се опитва да запази, смята той.

„Хората, които прокарват този закон, не разбират до какво ще доведе той, казва Париш. Ще причини много повече проблеми, отколкото са предполагали."