Проф. Георги Близнашки се ръкува със Сергей Станишев

Ако в последната една година интересуващите се от политика българи успяха да разберат как изглежда един ренегат в ролята на премиер, то в следващите месеци ще имат възможност да гледат втора серия на поредицата. Пламен Орешарски, на когото кръжецът около Доган възлагаше толкова големи надежди за личното си финансово благополучие и който оправда почти 100% от тях, някога бе голямата изгряваща надежда всъщност на Иван Костов. По времето, когато Командира властваше в България, Орешарски бе заместник-инистър на финансите в неговото правителство. После дори бе в ръководството на СДС като зам.-председател, а през 2003 г. демократичните сили му гласуваха доверие да е техният избор за кмет на София. Препъна го една - уж тайна - среща с Васил Божков, за която научиха всички. Оттам политическата му кариера направи остър завой и от десницата се насочи към левицата. Ако изобщо за тарикатите в политиката това дали са вдясно или вляво има някакво значение. В края на краищата Ахмед Доган и парите му нямат нито десен, нито ляв оттенък. Те са просто пари и трябва да се умножават.

Точно по същия начин, но огледално, се развиха събитията при Георги Близнашки, когото президентът на България Росен Плевнелиев представи във вторник като новия служебен министър-председател. Още през 1977 г. г-н Близнашки видя огромен ресурс в БКП и се залепи здраво за нея. Не го поколеба нито развенчаването на мита за другаря Тодор Живков, нито разкритията за лагерите в Белене, Ловеч и Скравена, нито излязлата на бял свят истина как тази партия е унищожила последната българска законна опозиция през 1947 година. Даже след 1989 година той стана още по-деен. Оглави партийната организация в София и го избраха за член на Висшия партиен съвет. А по времето на Андрей Луканов там влизаха само проверени и предани Луканови другари. Соцпартията му вярваше толкова, че го прати в групата на първите български наблюдатели в Европейския парламент, чиято задача бе да натрупа опит за предстоящото приемане на страната в ЕС. Логично Близнашки бе поставен на избираемо място в листите на бившата компартия, с което попадна и сред първите официални BG евродепутати на първи януари 2007 година.

През цялото това време БСП бе плътно с Ахмед Доган дори повече, отколкото сега, когато в коалицията със социалистите ДПС се представляваше проформа от официалния си председател Лютви Местан. Близнашки не бе чут да е нещо недоволен от този факт. Но в началото на март миналата година, когато бе вече ясно, че нещата вървят към ново правителство на БСП и ДПС, той мина в опозиция. Дори се включи в митингите срещу правителството на Пламен Орешарски, заради което БСП го изключи от редиците си. Трудно е да се прецени дали един човек прави някои неща по съвест или от личен интерес, докато не се проследят практическите му действия. Така че дали Близнашки е също толкова тарикат, колкото Орешарски, преминавайки с лекота от левицата в десницата, ще се разбере, след като поуправлява малко и се видят резултатите от властта му.

Но и сега може да се направи един предпазлив анализ. Щом го предлага президентът, значи Георги Близнашки е избор и на ГЕРБ. Дори не точно на партията, а на нейния вожд Бойко Борисов, изпод чийто чехъл Росен Плевнелиев не е излизал никога. От около два месеца Борисов е - меко казано - в близки интимни отношения с ДПС. Какви точно ги вършат, като се съберат тайно, не е известно. Но явните им действия се виждат - услуги при гласуване на туй-онуй в парламента, любезничене в публичните изявления, пак мили (уж дистанцирано-приятелски) статии за Борисов в Догановите медии. Като добавим и факта, че Ахмед Доган и свитата му демонстрират завидно спокойствие и дори доволство от очакваното ново правителство на ГЕРБ, значи не само не се притесняват от бъдещия кабинет на Бойко Борисов, но може би и му се радват. А това няма как да не е плод на някакви стабилни договорки финансовото благополучие на Доган да продължи да крепне и при следващата власт. Почетният председател на ДПС ги умее тези работи, защото от години действа тъкмо така - интриги в политиката, които водят до удвояване на личните му капитали. От всичко това следва обоснованото предположение, че изборът на проф. Георги Близнашки за служебен премиер устройва, ако не и радва, Ахмед Доган.

Разбира се, Доган като майстор-интригант този път ще го дава доста по-дискретно. Не може да се очаква от него да пробутва нахално придворните си лица - като Делян Пеевски - за важни държавни постове. Надали и ДПС ще демонстрира чак такава близост с новия си стар приятел Борисов, както го направи с целувката между Станишев и Местан. Но това са отиграни сюжети - при предишния кабинет на Бойко Борисов ДПС не изпитваше никакви затруднения, дори напротив. Точно тогава процъфтяха много от бизнесите в империята на вожда от сараите - и покупката на ,,Булгартабак", и овладяването на БТК, и въздигането на личната му банка КТБ, която той сега унищожи, за да си спести връщането на някой и друг милионен дълг. Че и медиите му бяха в изключителен берекет. И всичко това, докато Борисов уж обясняваше, че няма нищо общо с ДПС.

От вторник започна нов сезон на същия сериал, само някои от главните действащи лица са сменени. Това е нормална практика при дълги поредици. Правят го и в турските сапунени опери, които са така популярни сред немалка част от българите.