Открийте ни и в

BG президентски избори 2016

Окончателно: Само до 35 изборни секции в чужбина

bgvoice

публикувано

на

До 35 изборни секции ще могат да се разкриват във всяка държава извън България. Таванът бе наложен от депутатите, които в сряда одобриха на второ четене промени в Изборния кодекс. На последните избори в САЩ имаше 42 секции.

За разкриване на изборните бюра извън дипломатическите и консулските представителства ще се изискват 60 заявления, предвиждат още текстовете, приети със 100 гласа „за“, 25 „против“ и 8 „въздържал се“.

Броят на изборните секции в чужбина бе определен след тежки преговори между управляващите партии. Заради първоначалните ограничения имаше протести на българи зад граница и вето на президента Росен Плевнелиев, което обаче бе преодоляно.

Против текстовете днес се изказаха депутати от ДПС и независими около Лютви Местан с мотив, че те ограничават правата на българите в чужбина и най-вече – на тези в Турция. Според Местан текстовете са фашистки и ще доведат до етнонацизъм, заради който историята ще осъди управляващите. Депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев се обърна към ГЕРБ с думите: „Когато се навеждаш – и ти, и гръбначният ти стълб губят част от благородството си.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

BG президентски избори 2016

Глупавата политкоректност издигна Каракачанов до висините

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Диян Божидаров

1,700 процента. Има кандидат-президент, който цифром и словом отбеляза такъв ръст за 5 години – Красимир Каракачанов. През 2011 г. той отново бе кандидат и спечели 33,000 гласа, сега – 573,000. Не само Румен Радев е победител на тези избори. Безусловни победители са още Красимир Каракачанов и целият националистически сектор. Не един, не два, не три… 17 пъти ръст никога досега не се е случвал в България.

Обясненията на този феномен може да са и много, и малко.

Чух много обяснения за резултата му сега. Вероятно са верни всичките – и общата „патриотична“ вълна по Стария континент, и двете телевизии зад гърба му през кампанията, и дейната помощ на структурите на НФСБ и „Атака“ (през 2011 г. ВМРО играеше самостоятелно), и добавената стойност, която носи обединението на националистите, както и конкретната политическа обстановка (глупостта на Борисов с Цачева, липсата на друг силен състезател в сектора). Има обаче още една причина, която целомъдрено е премълчавана в част от медиите, от елитарния диспут и добрия вкус – законите, които националистите (Патриотичният фронт) прокараха и за които бяха най-много критикувани и отнесоха „интелектуален“ присмех, бяха посрещнати с огромна радост от българите. Такова бе задължителното гласуване, взело 61% сега на референдума, такъв бе и т.нар. закон за бурките. Смеят се хора с политкоректна фризирана реч и мозъци, но българите ги посрещнаха радушно.

В крайна сметка националистическият сектор прави това, което е записано в предизборната им програма. Най-важно е бъдещето. Какво предстои? Мислехме, че „Атака“ от 2005 г. с 21 мандата и балотажът на Волен Сидеров от 2006 г. са пикът на антисистемния национализъм. Но след 573,000 гласа за Каракачанов и международен попътен вятър обединените днес националисти мечтаят за повече. Стига да останат все така единни, разбира се. Още нещо интересно е налице при паралел във времето – „Атака“ дойде от нищото, Волен Сидеров реално бе нов политик. Днес нито Каракачанов е такъв, нито Волен и Симеонов са такива. Едва ли самият лидер на ВМРО се е сторил чак толкова чаровен в лично качество на избирателите си. Но след като е трети в класирането, след като обединени националистите може да бият и РБ, и ДПС, значи имаме нещо наистина ново. Това ново може да носи биографията на „златни пръсти“, на десетките предателства и съюзи на Каракачанов, да е „антисистемен“ продукт на самата система, обаче е на терена – изигра си прекрасно картите. Който иска да му вземе гласовете занапред, ще е безсилен с кухи щампи като „расисти“, „крайнодесни“, „популисти“… Ще трябва да се бори за ред по границите, да иска ограда, да е против пълното покриване на лица, да настоява за армия, за крути закони, да праща полиция по селата, където 90% от насилниците над бабите са от един конкретен етнос. Повтарям – 90%!

Обикалям често страната, срещам се с всякакви хора, включително и влиятелни, които биха се възмутили публично от горната ми констатация. Всеки от тях в личен разговор е против пълното забраждане, не праща децата си да учат с ромчета, не ще (ако е християнин) джамия да му проглушава ушите… Обаче дойде ли ред за публичност, за „официални дебати“, говорят обратното – ей тая простотия пълни урните на стари, нови, системни, несистемни и други националисти.

В Унгария има една интересна „радикална националконсервативна“ партия „Йоббик“. Тя може би стои най-вдясно (европейско дясно, не реформаторското) от всички подобни формации в бившата Източна Европа. Унгария си има и „велик диктатор“ – Виктор Орбан. Българският Орбан падна, преди да стане такъв, а някои от българските обединени патриоти дори не са ходили в казарма… Не мисля, че BG национализмът е страшен за либералния ред по света и в Родината. Опасно е, ако се неглижират проблемите, които поставя. Опасна е некоректната политкоректност.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG президентски избори 2016

С мажоритарна система ще стигнем до президентска полудиктатура

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Андрей Райчев

Веселин Стойнев

Какво се случи с Бойко Борисов, че загуби президентските избори – харизмата ли му повяхна, политическият му талант ли изветря, високомерието му ли бе прекалено, или просто хората се умориха вече от него?
– Няма съмнение, че харизмата му започна да се позахабява и навлизаме във време, в което ролята му няма да е толкова голяма. Но това, че Бойко Борисов започва да се изчерпва, не значи, че той не е най-влиятелният политик в страната. Той беше уникат, той беше всичко, но това свърши. Защото направи поредица от грешки. Първо, като сбърка с Кристалина и Ирина. 70 на сто от българите смятаха, че Бокова трябва да продължи състезанието за ООН. После се оказа, че Георгиева се класира предпоследна, и хората останаха с убеждението, че под външен натиск или партийни съображения той е провалил един български шанс. Това мобилизира срещу него мнозина от левицата, които до този момент имаха примирително отношение към него. Втората му грешка бе, че не се кандидатира за президент – дълго време се колебаеше, а това щеше да е най-добрият му ход, сега щеше да бъде избран президент. Но не отчете, че времето му изтича и че може да осребри големия авторитет за един достоен финал след премиерстването. Но той реши, че може да продължи и да се кандидатира за държавен глава на следващите избори, както сам каза. Така интуицията му изневери за втори път. За трети път сгреши, като за капак на всичко сложи един абсолютно неизбираем кандидат като г-жа Цачева, която иначе не би била лош президент, но бе предизвестен провал като кандидат-президент. Всичко това доведе дотам, че над 2 милиона души гласуваха срещу него – невиждано досега поражение. Освен това между двата тура плашеше – гласувайте за Цачева, че иначе ще ме махнете мен.
Тъкмо това не настърви ли мнозина да гласуват наказателно – като видяха реална възможност да го махнат?
– Да, той загуби връзка с реалността и увеличи гласуващите „против“. На първия тур дистанцията между Радев и Цачева бе 100-150 хиляди гласа, а на втория скочи на 800,000.
Негативен ли е трендът на ГЕРБ, позитивен ли е на БСП, или президентският вот все пак е мажоритарен и електоратът не се е променил особено?
– Паралелно с екзит пола на втория тур „Галъп“ направихме голямо изследване, което обаче е все пак еуфорично, взето веднага след гласуване, което показва поразително сближаване между ГЕРБ и БСП – при положение че досега разликата бе 1 към 2 или 2 към 3 в полза на ГЕРБ. Но Борисов заложи цялото си бъдеще на едно обещание – ако не бием на първи тур, ще си подам оставката.
Не е ли нелогично това обръщане на ГЕРБ към мажоритарните избори, намаляване наполовина броя на депутатите и свикването на Велико народно събрание? Ако ГЕРБ е тръгнал надолу, това значи, че при мажоритарен вот за парламент той ще загуби още много?
– Това не е рационално поведение, а детска обида – щом е така, ето ви сега напук ние прегръщаме исканията на Слави Трифонов. Бойко Борисов е като осми съпруг на лъгана жена. Една лъгана жена много често си затваря очите и не иска да види реалността. Той се прибира, тя го пита: „Къде беше, при съседката ли?“ „Как при съседката, аз съм скапан от работа, не стига, че купих гарнитура, оправих парното…“ Магистралите на ГЕРБ в случая играят ролята на парното и гарнитурата. И съпругът плаши: „Тогава си отивам!“ „Ами отивай си!“, казва лъганата и той не може да повярва, че куфарът му е стегнат и е вече пред вратата. И той казва: „Значи напразно купувах толкова неща, напразно поправях шкафовете, напразно купих гарнитура, всичко това не се оказа важно за теб!?“ Борисов търси новия език, с който да говори сега. Дали потъва, един Господ може да каже. Предполагам, че ГЕРБ ще си остане голяма партия, или Голямата партия. Колкото до мажоритарните избори, ако БСП ги спечели, тя ще получи абсолютно мнозинство – с реални 20-25% ще има цялата власт. Същото и с ГЕРБ – ако влиянието му е реално 25-30%, може да вземе абсолютно мнозинство в парламента. Преяждането с власт обаче не е полезно за никого.
Но всички партии извън ГЕРБ са противници на радикалната мажоритарна система, каквато бе подкрепена на референдума.
– Много се надявам да е така. Защото това радикално би променило България и дори знам какво ще стане накрая. Ще започнат тежки политически кризи, защото партия с 25% ще има мнозинство, а съседната й – с 23%, само един-двама депутати. Така е в Англия, където либералите станаха трети примерно с 28%, а получиха по-малко места в парламента, отколкото имаха, когато бяха с едва 4-5%. Такива номера прави тази система. И резултатът е привидно силна, но реално крехка власт. Накрая серия от политически конфликти и катастрофи ще доведе до президентска република. И България ще облече най-любимата си дреха – както има хора, на които анцугът им е любим и си ходят с него и вкъщи, и навън, така любимата дреха на България е диктатурата. От 140-годишната история на свободна България повечето време е минало в диктатури – Батенберг, Фердинанд, Борис Трети, Тодор Живков. Това е естественото състояние на страната.
Значи е опасно да се върви и към Велико народно събрание?
– Първо, сега то е невъзможно, може да го свика следващият парламент. Сегашният трябва да го свика утре – как ще се разберат? То се избира по тема, а нищо не е обсъдено. Но през февруари могат да се насрочат избори за обикновен парламент. Между двамата президенти се получи много добро разбирателство. Дори Конституционният съд да каже на президента, че не може да насрочи избори, без да разпуска парламента, ако служебното правителство е договорено така, че на Румен Радев да не му се налага да го заменя или променя, то тогава той, след като встъпи в длъжност на 22 януари, може същия ден дори да разпусне парламента и да даде много къс срок за избори – примерно 10 или 15 февруари. Защото, ако служебното правителство, назначено от Плевнелиев и консултирано с Радев, вече е свършило работа по подготовката им през декември и януари, изборите могат да станат по-скоро, не е задължително да отиваме чак в март или април. Конституцията не дава най-ранен, а само най-късен срок – изборите за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяването на пълномощията на предишното. Ако пък КС разреши на действащия президент да насрочи датата на изборите, без да разпуска парламента, тогава още по-лесно те може пак да се насрочат през февруари.
Ще има ли повече шансове ГЕРБ, ако Бойко Борисов се оттегли от лидерския пост в партията?
– В никакъв случай. Там ще настъпят няколко едновременни процеса на деградация. А и Борисов е формулата на контакт на тази партия с народа. За хората ГЕРБ по места краде, а Борисов е начело, за да не се краде.
Тежи ли му на Румен Радев и бързо ли ще успее да се освободи от клишето, че е проруският кандидат?
– Разбира се, че му тежи, но той бързо ще се освободи от него, защото фактически не е така. Той е натовски генерал, който има желязното намерение да държи и дори да развива държавата ни в НАТО. Освен това той няма повече проруски чувства от тези, които народът изпитва. Разумно е да имаме добри отношения с Русия, а не да губим огромни пари и исторически капитал. Това не е проруско, това е просто нормално. Росен Плевнелиев се правеше на ястреб, което за страна като България с братски чувства към руския народ е безумие. Руснаците чуват много по-лоши неща за себе си от другаде, отколкото от нас – и от Румъния, и от бившите съветски републики, но те не са свикнали да слушат подобно нещо от България. Защото според крилатия израз на един руски дипломат България е сестра, а Сърбия е любовница. На любовницата се носят повече цветя, повече й се обръща внимание, но сестрата е по-защитена и по-вечна. Сантиментите на Русия към България датират още от средата на XIX век и трябва да си идиот да не използваш това – тук няма нищо проруско.

 

Между двамата президенти има добър диалог

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG президентски избори 2016

Общ фронт срещу чист мажоритарен вот

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Корнелия Нинова проведе срещи с четири партии за изборното законодателство и след това обяви, че предсрочните избори ще се провеждат по старите правила

Иглика Горанова

Тотална промяна на избирателната система преди предсрочния вот най-вероятно няма да има. Парламентарните групи в отиващото си 43-то народно събрание ще тупат топката, бързайки за изборите. Главната задача на всяка партия е у нея да не остане горещият картоф на народното разочарование от възпрепятстването на чистия мажоритарен вот. Максимално възможното, което могат да си позволят партиите, е да засилят гласуването с преференции, което е мажоритарен елемент, а не чист мажоритарен вот. Това е резултатът от думите и действията на партийните лидери в първите дни след президентските избори.

Близо 13 хиляди гласа не достигнаха, за да бъдат решенията от референдума задължителни за парламента, обявиха от ЦИК. Но управляващата партия изненадващо ги прегърна като своя кауза още в нощта след балотажа. ГЕРБ внесе в понеделник следобед проекторешение за приемане на резултатите от референдума на Слави Трифонов – за мажоритарни избори в два тура и намаляване на партийните субсидии на 1 лев на спечелен глас. Проекторешението, подписано от трима депутати на ГЕРБ – шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Димитър Главчев и Десислава Атанасова, беше най-четеният документ в Народното събрание във вторник. Третият въпрос в референдума е дали да се въведе задължително гласуване, което вече е факт в Избирателния кодекс и по което Конституционният съд предстои да се произнесе.

В проекторешението на ГЕРБ е записано също, че до 15 декември правната комисия трябва да внесе доклад за второ гласуване на приетите законопроекти, които да гарантират осъществяването на тази промяна.

Ние пуснахме референдума, сега другите да обяснят за рисковете от него, заяви от парламентарната трибуна в сряда, докато премиерът Бойко Борисов подаваше оставката на кабинета. Политическите сили обаче, с изключение на Реформаторския блок, засега нямат сериозни намерения да внасят законопроекти за изменения на Изборния кодекс и на Закона за политическите партии, защото са убедени, че това Народно събрание не е легитимно да прави такива големи промени в политическата система в България. Това стана ясно след срещите на БСП с четири от парламентарно представените сили – обединените патриоти, БДЦ, АБВ и ДПС, проведени във вторник в парламента. „Предстоящите предсрочни избори ще се проведат по старите правила, защото няма техническо време да се направят нови промени в Избирателния кодекс“, заяви след срещите соцлидерът Корнелия Нинова. Изборни експерти обяснили в понеделник пред Оперативното бюро на БСП, че трябва поне една година време, за да се раздели страната на 240 едномандатни района и да се създадат условия за въвеждане на новите правила. Засега БСП е възложила на конституционалисти да се напише проект за промяна на изборните правила, съобразен с волята на референдума. Нинова обяви, че БСП е за въвеждане на мажоритарен елемент и би подкрепила намаляване на субсидиите.

„Проектозакона за изменение на Изборния кодекс да си го внася най-голямата партия, която е заявила и готовност за такива промени“, каза Валери Жаблянов, депутат от БСП и член на Изпълнителното бюро на партията. „Напълно е възможно тези избори да се проведат по старите правила. Достатъчно промени правихме в Изборния кодекс“, коментираха и от Патриотичния фронт. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е категоричен, че „мажоритарното гласуване е пълна глупост, защото при такава избирателна система купените цигански гласове ще са решаващи“.

ДПС принципно е против пълни мажоритарни избори в два тура. „Въвеждането на тази система, съчетано с драстичното намаляване на държавната субсидия, означава, че няколко олигарси ще си направят партии и българският избирател трябва да избира кой олигарх му е по-симпатичен, за да гласува задължително за него“, обясниха депутати от ДПС. „Това са първи разговори, предстоят други“, лаконичен бе пред медиите за намеренията на партията си лидерът й Мустафа Карадайъ.

От АБВ също са убедени, че няма достатъчно време този парламент да прави каквито и да било промени, и се обявиха за свикване на Велико народно събрание, което да реши всички въпроси, свързани с избирателната система. Иначе от АБВ са за мажоритарна избирателна система и за намаляване на субсидията. „Ако това правителство вече е нелегитимно, каква е легитимността на този парламент, за да направи такива промени в Изборния кодекс, с които да се обърне цялата ни политическа система? Най-големият вот всъщност е срещу парламента, който има рейтинг на нивото на онзи парламент от времето на Жан Виденов, за който някои сигурно си спомнят, че беше направен опит да бъде подпален. Не виждам морален и политически потенциал в този парламент да извърши тези промени“, обясни позицията на партията си лидерът й Георги Първанов.

От БДЦ изпратиха писмо до медиите, в което се казва, че се обявяват за разговори с инициаторите на референдума. Независимо от това писмо Росен Петров, депутат от БДЦ, заяви след срещата с БСП, че цялата парламентарна група е за мажоритарно гласуване в два тура. Никой от БДЦ не каза обаче дали ще пише законопроект в тази посока.

Единствените готови с решение засега, изглежда, са депутатите от Реформаторския блок (без ДСБ и гражданската квота). „Имаме готовност да предложим да отпадне прагът за преференциалния вот, което силно засилва мажоритарния елемент“, заяви Димитър Делчев от РБ. В момента прагът е 7%.

ДСБ, които не подписаха споразумението, са категорични, че няма техническо време, за да се направи такава голяма промяна. „Страната трябва тепърва да се дели на 240 едномандатни района. Те трябва да бъдат определени така, че в тях да има съотносим брой избиратели – около 30 хиляди. Изисква се ново обучение на избирателните комисии и много голяма подготовка“, коментира депутатът от ДСБ Вили Лилков. Той смята, че по-разумният вариант е да се свика ВНС, което трябва да реши освен въпроси, свързани с избирателната система, също и със съдебната. „Изборите не могат да се проведат по досегашната система“, заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев и се обяви за свикване на ВНС.

И ГЕРБ не разполага с готов законопроект, а отделно от това там мненията са за засилване на мажоритарния елемент, а не за изцяло нова система. „Ние смятаме, че трябва да се засили мажоритарният елемент“, каза по повод резултатите от референдума председателят на парламентарната група Цветан Цветанов. „Предстоят дискусии и обсъждания“, обеща шефът на парламентарната комисия Данаил Кирилов, който е и вносител на проекторешението, което разжужа парламента.

Справка в законотворчеството на ГЕРБ показва, че през 2014 г. те са предложили да се върне мажоритарният вот на изборите от 2009-а и 31 народни представители да се избират мажоритарно. Тогава БСП и ДПС отхвърлиха предложението с мотива, че то „не работи на нашите географски ширини“. Причината БСП да се противопостави е, че мажоритарният вот, въведен от тях през 2009 г., облагодетелства ГЕРБ и ДПС, а БСП не можа да вкара нито един депутат.

До внасянето на проекторешението на ГЕРБ се стигна, след като премиерът в оставка Бойко Борисов обяви след загубата на балотажа на президентските избори, че ще приемат всички точки от референдума, включително и тази, която КС отмени – за намаляване броя на депутатите на 120. „Вече свикването на ВНС е задължително, явно е, че политическата класа в този си вид и този начин на управление нещо не е добре, хората в голямата си част се чувстват неудовлетворени и въпреки много условности референдумът ясно показа, че над 3,5 млн. българи желаят промяна“, обясни премиерът. И увери, че неговите депутати ще гласуват въпросите от допитването да влязат в сила и да станат закон.

Лидерът на БСП не остана по-назад. Корнелия Нинова каза, че БСП също ще внесе предложения по трите въпроса за промени в Изборния кодекс. „Всички трябва да се вслушаме в това, което ни казаха 3,5 млн. българи“, обясни тя. Нинова напомни, че първата промяна на избирателната система с мажоритарен елемент бе направена преди време именно от БСП. „Не бива да мислим сега за партийния си интерес. Какъвто и да е рискът, в момента е важен вотът на хората. Те се произнесоха и ние трябва да ги чуем, или това е предпоследният сигнал към нас. Следващият ще е фатален“, предупреди в неделя Нинова. А в понеделник стана ясно, че технически тези обещания няма как да се случат сега.

Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е добре партиите да не получават държавни субсидии. Ако субсидията е дори само един лев, „това ще даде възможност на олигарсите с черни пари да участват в изборите, а с тези пари само да се отчитат някакви бели сметки – така както се оказа сега, че г-н Радев някакви безработни хора са го спонсорирали“, аргументира се в неделя Борисов. По думите му така ще се знае в коя партия кой олигарх какви пари е дал.

Реформаторският блок (без ДСБ и гражданската квота) не е готов да приеме предложението на Борисов, но е готов да извади проекта си от април тази година, който предлага нов модел за изчисляване на партийните субсидии, а именно въвеждане на регресивна скала за изчисление на парите, които партиите ще получават. Пред „Икономист“ Димитър Делчев поясни, че за първите 150 хил. спечелени гласа субсидията остава, както е в момента – 11 лева на глас. За всеки следващи 100 хил. ще се намалява с по 1 лев. Така най-големите партии няма да вземат огромни суми като сега. Реформаторите ще искат и забрана политически партии да купуват имоти с парите от държавната субсидия. Според Делчев, ако се приеме този модел, от издръжката на партиите ще се пестят 6,5 млн. лева годишно.

Корнелия Нинова обяви, че БСП също е готова да бъде намалена държавната субсидия. Но нейни съпартийци смятат, че ако се отиде на 5 или 6 лева за глас, това отново ще означава невъзможност да се обезпечат технически партийните структури и ще се разчита на бизнесмени. На „Позитано“ 20 помнят времената, когато червени бизнесмени идваха с куфарчета да им плащат сметките за ток и заплатите и са твърдо против субсидиите да се орязват драстично.

В ДПС нямат нищо против държавната субсидия да бъде намалена, но с малко. Засега не казват с колко. От АБВ пък обявиха, че са направили вътрешнопартийно проучване, което е показало, че техните симпатизанти искат намаляване на субсидията три пъти, което пак е доста над гласуваното на референдума. Обединените патриоти засега запазиха мълчание по въпроса, но отдавна принципната им позиция е против драстичното намаляване на държавната субсидия до 1 лев, защото това ще постави в зависимост партиите. „Нали с този мотив бяха вдигнати субсидиите на партиите“, припомни депутатът Емил Димитров-Ревизоро. През 2015 г. парламентът отхвърли предложението на Валери Симеонов субсидията на партиите да бъде намалена на 6 лева.

За първи път държавата започна да дава по 1 лев на глас на партиите по решение на парламента от 2001 г. Голямото увеличение на парите стана през 2007-а, когато партиите за всеки глас получаваха по 2% от минималната работна заплата, а през 2009 г. стигна до 5%. През 2011 г. парламентът оряза с 15% субсидиите и така партиите получаваха по 12 лева на глас. През 2013-а субсидията беше орязана с 1 лев и стана 11 лева за глас.

 

Мажоритарните избори са пълна глупост според г-н Каракачанов – при тях купените цигански гласове ще са решаващи

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Канада казва за визите за българи през есента

Канада обещава да изясни позицията си относно падането на визите за българи и румънци през есента. Това става ясно от...

Затвори