Стачници на улицата

„Ето виж, затова съм тук", казва ми 58-годишният Джон Хътън. Бърка в джинсите си и вади оттам, обърнат наопаки, празния си джоб. „Няма нищо, само вятър!", добавя с тъжна усмивка той. Вдига самоделен плакат, на който пише  „Спри корпоративната алчност", и тръгва да се присъедини към събиращото се гневно множество от хора, окупирало ъгъла между Чикагската стокова борса и банката на Федералния резерв в центъра на града.

Джон Хътън е един от хилядите жители на Чикаго и околностите, които в продължение на повече от месец, подобно на гражданите на Ню Йорк, участват в протестните действия, насочени срещу банковите и корпоративните спекулации, довели до настъпването на настоящата световна икономическа криза. В Ню Йорк протестите започнаха под лозунга „Окупирай Уолстрийт". Днес те се провеждат в над 1000 места по целия свят. Във Ветровития град пък са известни като „Окупирай Чикаго".

Огънят на протестите

През седмицата „огънят" на протеста в Чикаго се поддържа от около стотина души, но през уикендите броят на гневните от случващото се в родината им и по света чикагци нараства до няколко хиляди. И тогава градът наистина заприличва на окупиран. Целта на протеста в топлия съботен следобед на 22 октомври, на който присъствам, е да се извоюва място в централния парк на Чикаго „Грант Парк", което да е като базов лагер на стачниците, подобно на този в нюйоркския „Зукоти Парк". (Или нещо като издигнатия в  началото на 90-те години в центъра на София Град на истината.)

Маршът към парка е обявен за 7 часа вечерта, но още от обед хора от всякакви възрасти, веещи знамена и протестни плакати, започват да прииждат на групи, застават на тротоара пред Чикагската стокова борса и започват да скандират лозунга, който се е превърнал в нещо като мантра, като магическа дума на протестите във Ветровития град.

„Хората са над печалбата"

вика глас от мегафона. „Окупирайте Чикаго!" отговарят му като един стотиците гърла. "Ние сме тези 99%, които не получават нищо в сравнение с алчния 1%, който получава всичко и в чиито ръце са съсредоточени над 40% от богатството на страната", отговаря ми, без да се замисля, Джон Хътън на въпроса кои са всъщност протестиращите.

Или най-общо казано, това са хората на съвременна Америка. Тези, които са изправени пред дилемата дали да си купят храна, или да си платят наема. Тези, които са принудени да прекъснат обучението си заради невъзможността да си го плащат. Тези, на които им е отказана медицинска помощ, защото нямат пари за застраховки. Тези, които работят дълги часове срещу минимално заплащане и без никакви права, ако изобщо имат някаква работа. Те са хората на другата Америка. На невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на останалото без нищо, затънало в дългове милионно мнозинство, чийто гняв с всеки изминал ден расте и става все по-голям и по-свиреп.

Усетил веднъж духа на протеста, разбираш, че той се състои от най-различни групи хора. Тук има учители, професори, ветерани от войните, работници, медицински работници, синдикалисти, пънкари, хипита, анархисти. Тези хора за разлика от спонсорираното от републиканците и корпорациите „Чаено парти" не са обединени зад нито една партия или политическо движение. Когато ги попитате кои са им лидерите, те вдигат рамене и казват, че са дошли по собствена воля. Зад тях не стои никой освен желанието им да променят пътя, по който страната им върви от „ерата" на Рейгън, та до днес.

„Опитват се да ни изкарат хипита, леви анархисти, радикали, но ние не се сме. Ние сме истинските патриоти и затова сме тук", казва пък 40-годишният Марк Доу. Той носи плакат, на който пише „Средна класа преди 30 години - днес работещи бедни". „Навремето, преди Рейгън да дойде на власт, милиардерите в САЩ плащаха такива данъци, каквито плащат днес богатите във Франция, Швеция, Германия. Затова вижте къде са те и къде - ние", добавя той. „А в Германия пък милиардерите казват вдигнете ни данъците, защото не искаме да сме богаташи сред беден народ", прекъсва разговора ни чернокож мъж на средна възраст, когато разбира, че съм от Европа.

„Хората в Америка са гневни за това, че корпоративните пари чрез своите лобисти купуват и управляват днешните ни политици. Това не е демокрация, а демокрация на доларите", се опитва да ми разясни вдъхновено гнева на хората Рон Нюмън от Уондър Лейк, Илинойс. Освен от своеволията на „бенкстърите", както на барикадата в Чикаго наричат корумпираните банкери (игра на думи от „гангстери" - бел. авт.), хората са недоволни и от излезлия от контрол капитализъм.

Капитализъм извън контрол

„Един от най-големите антикомунисти в света, папа Йоан Павел Втори, ни учеше, че неконтролируемият капитализъм е срещу учението на християнската църква", обяснява пък висок мъж на около шестдесет години причината да излезе на улицата в Чикаго. Другото голямо нещо, което подхранва раздразнението на народа в САЩ и което е малко познато у нас, е закрилата, която корпорациите в страната получават от закона под формата на т.нар. корпоративна личност. Тук те се третират като „човешки същества", чието право на глас се изразява в „пари". Много пари. Затова и народът насочва гнева си срещу тази форма на „корпоративен комунизъм" (както го наричат), който е причината средната класа да изчезне и САЩ да се превърнат в страна от третия свят - с малко много богати и милиони бедни. Не на последно място стачниците са отвратени от неотдавнашното решение на Върховния съд, което разреши на чуждестранни компании и местни корпорации да излеят в политическите партии неограничено количество пари. Резултатът от това решение е изпадналият в колапс политически живот в страната.

„Няма бъдеще за младите хора в Америка днес" споделя 28-годишният Джоуи. Той е ветеран от войната в Ирак. Сражавал се е в Багдад. Днес е без работа, затрупан с планина от неплатени сметки. В костта над хълбока му е заседнал куршум. От военната болница му казали, че нямали пари сега да му го извадят. Кога ще имат и той не знае. Джоуи е на протеста, защото е несъгласен със сложната система на избори в САЩ, която позволява избраният от народа кандидат да не бъде издигнат на своя пост, като например случая с избори 2000 г., когато Буш бе назначен въпреки избрания от народа Ал Гор.

„Искаме парите вън от политиката, анулиране на данъчния рай за милионерите, наложен от правителството на Буш, премахването на „корпоративната личност", обобщава накратко най-важните от общо дванадесетте искания на хората от протеста 23-годишният Патрик. Той е студент последна година в Чикагския университет и носи в ръката си огромен плакат, на който са изложени данните, взети от GINI индекс и ЦРУ за страните с най-неравно разпределение на богатството в света. На него ясно се вижда, че сред 135 държави в света САЩ заемат незавидното 98-о място. Фактите от плаката на студента обаче могат да накарат да настръхнат косите и на нас, българите, като ги видим, защото под САЩ, на 99-о място в тази тревожна класация, е сложена... България. Което показва, че неравенството у нас е по голямо дори и от 350-милионна Америка.

„Извинявайте, нямам нищо против България, просто съм извадил данните от статистиката", бърза да се извини Патрик, когато разбира, че съм от България. „Не знам дали нашият протест ще успее, но не искам след двадесет години да погледна назад и да разбера, че съм изпуснал момента да променя страната си към по добро. Затова съм тук. За този момент!"

Пробуждането от американската мечта

Приключвам разговора си с Патрик и виждам как към мен се приближава един от най-атрактивните участници в протеста. Представя се като Казанова Ел. Той е близо два метра огромен чернокож мъж с черна чалма на главата. Бил режисьор на филми. Не казва какви, а и не настоявам да знам. „Виждаш ли това наоколо", сочи той към морето от хора, събрало се вече пред нас. „Това е нещо голямо. Това е пробуждането от американската мечта", отговаря той. Виждайки, че се обърквам и не мога да схвана думите му добре, Казанова Ел пояснява. „Ти кога мечтаеш? Когато спиш", отговаря философски той. "Това тук е пробуждането от съня за американската мечта. И няма връщане назад. Не, не!", клати заканително глава двуметровият мъж.

Неусетно е настъпил мигът за похода към градския парк. Около 3000 души са се събрали в уговорения час. Заобиколени от сърдито гледащи полицаи, които са блокирали нощните улици на Чикаго, хората се хващат ръка за ръка и бавно потеглят. За да събудят страната си от ненужните мечти.