Открийте ни и в

ДПС

Операция ,,Ватикана”

публикувано

на

24 май 1977 г., папа Павел Шести приема Тодор Живков с държавни почести

Премиерът на България Пламен Орешарски трябва да е много благодарен на отминалите избори, защото събитията около тях избутаха на заден план темата за неговото посещение в Италия. Не толкова често се случва поканата към правителствен ръководител на уж съюзна и приятелска държава да бъде отменена с безумно обяснение. Италия отказа да приеме г-н Орешарски, понеже – видите ли, в столицата Рим щяло да има много предизборни митинги на политически партии!? Покрай проваленото посещение обаче на заден план остана и още едно събитие, което бе колкото важно, толкова и скандално. Става дума за тестванията в Рим на 24 май, които са ежегодни и познати на всички.

Накратко хронологията е такава: вицепремиерът Даниела Бобева заедно с делегация отива в Рим на 22 май, посещава гроба на Кирил, няколко църкви и паметника на Иван Вазов, после в посолството се провежда традиционният прием по случай празника. На самия 24 май правителствената пресслужба съобщи, че и делегация начело с другия вицепремиер и министър на правосъдието Зинаида Златанова се разходила до Рим и извършила абсолютно същите неща, каквито Бобева, само че този път Западноевропейският митрополит Антоний отслужил молебен на гроба на свети Кирил. Стара българска традиция, поставена впрочем по времената на комунизма, е папата да е във Ватикана на тази дата и официално да приеме българската делегация. Така католическата държава винаги е изразявала почитта и уважението си към българската азбука, нейните създатели и страната, която я е съхранила през вековете. Тази година обаче традицията за първи път бе нарушена – папата избута срещата си с Пламен Орешарски чак за 28 май, тъй като на 24-ти бе на посещение в Израел и Палестина. Последваха обяснения от страна на кого ли не –  като се започне от министъра на външните работи мине се през разни експерти и кореспонденти и се стигне до посланика в Рим Марин Райков. Той, заставайки на амбразурата, се опита да оправдае грандиозния провал с дипломатически словоред.

Във всички тези събития, новини и репортажи случайно да чухте името Кирил Топалов? Вероятно не сте. А такова лице съществува и добрува в качеството си на посланик на Република България при Ватикана. Организацията на всичко изброено дотук се полага именно на него, тъй като Ватикана строго държи да бъде независима държава и да няма нищо общо с Италия. Това е и причината всички страни, включително и България, да имат отделен посланик и посолство при папата. Споменатият човек обаче тотално отсъства от разговора около 24 май в Рим. Макар че спорът за посолството във Ватикана хич не беше отсъстващ – BG VOICE подробно разказа преди време колко сериозни усилия България (и в частност тогавашният премиер Бойко Борисов) положи, за да вреди там сина на рок музиканта Кирил Маричков. Очевидно в България някой възприема дипломатическия пост във Ватикана като синекурна длъжност, понеже Кирил Маричков-младши, подкрепян ударно и от баща си, със зъби и нокти се натискаше да е дипломат баш там, а българската държава даде всичко от себе си да му угоди. Обаче във Ватикана изразиха огромно недоверие към неговата дейност в Рим, където Маричков е адвокат и май упражнява професията, без да има право на това. В България се опитаха да оправдаят тихия отказ на Ватикана да му издаде агреман за посланик с уж някаква книга на гей тематика. Но причината според добре осведомените източници на BG VOICE, бе в десетките жалби на български имигранти в Италия срещу Маричков. Жалби, които във Ватикана бяха прочели доста добре. След като скандалът с фамилията Маричкови отшумя, тихомълком във Ватикана се настани въпросната персона Топалов. И съвсем синекурно дипломатства вече година.

Традиционното посещение по случай 24 май има своя, да я наречем, ,,механика“. Правят се последователни стъпки, които са както формални, така и неформални поради спецификата на папската държава. В първите дни на януари посолството при Ватикана изпраща вербална нота до Държавния секретариат (външното министерство) на Светия престол, с която заявява желанието на българските власти (президент, премиер или председател на НС) да бъдат приети от папата на 24 май по случай празника. Този акт е предшестван от консултации със София кой точно ще води делегацията. Това се прави настоятелно и в спешен порядък, така че властите в България да обърнат внимание и да ангажират съответната дата в календара. В този случай Топалов очевидно не е направил това и логично програмата на премиера Орешарски е била запълнена в тези дни с посещение другаде. Междувременно Република Македония извърши перфектен дипломатически ход, като организира посещението на президента си на 22 май във Ватикана, аудиенция при папата с всички почести на държавен глава, а на всичкото отгоре прави и изложба в самия Ватикан на ,,средновековни македонски ръкописи“.

Посолството на България при Светия престол не реагира, освен че провали срещата на премиера с папата на празничната дата. Последните данни са, че тази среща ще е в резиденцията ,,Санта Марта“, но на 28 май. Това всъщност е едно общежитие, което се намира до портата ,,Перуджино“ на Ватиканския град, където отсядат обикновени прелати и свещеници от целия свят, когато са по работа в Рим. Папата държи да живее там в две стаички, свързани помежду си, по негови си съображения. Както се разбира, това не е място за срещи, поради което най-вероятно Орешарски ще се ръкува с папата в някой коридор, понеже стаичките са за спане и е някак неуютно в тях, току до койките и завивките, да се срещат премиер и папа.

Такова унижение и такъв порвал за българската дипломация страната не помни от 1977 г., когато Тодор Живков поставя началото на посещенията във Ватикана и срещите със съответните глави на Римокатолическата църква (тогава това е папа Павел VІ). Всички тези срещи, независимо че са с държавен глава на атеистична държава, дори и по времето на папа Йоан Павел Втори, когото социалистическият лагер ненавиждаше заради полския му произход и антикомунистическите му нагласи, са били в Апостолическия дворец, където със съответния военен церемониал от страна на швейцарската гвардия се оказваше почест на другаря Живков. Почест, която г-н Орешарски няма да има честта да получи.

Всички славянски държави напоследък агресивно започват да претендират за кирилометодиевското дело, при това с научни според тях доказателства. Чехия, Словакия, Полша, Русия, а сега вече и Украйна, но особено Македония провеждат мащабни пропагандни акции на гърба на двамата братя. По странна случайност това става в момент, когато България тихомълком прави крачка назад и спира да се интересува от популяризиране на делото им и на собствените си заслуги за съхраняването му. Изглежда невероятно, че именно държавата, която грижливо пази кирилицата, се срамува да го демонстрира там, където това е най-редно да се прави – на гроба на Кирил. Случайно и невероятно обаче е само на пръв поглед. Защото точно днес България се управлява от хора, за които славянският език и кирилицата не струват нищо. Ако има още някой, който не е разбрал, че ДПС диктува дневния ред в тази страна, то случилото се тази година на най-българския празник трябва да му е като аларма. Ето защо е възможно във Ватикана да се появи и недоразумението Кирил Топалов.

Кой е Кирил Топалов?

3_300_19Българският дипломат във Ватикана е на 71 години и иначе е уважаван професор в СУ по възрожденска българска литература, също писател, киносценарист и драматург. Той получи агреман за посланик при странни обстоятелства. Разведен е и женен втори път, което за папската държава обикновено е сериозен аргумент да му откаже такъв. Само че този факт от биографията му е крит до последно. Българското правителство го премълчава при акта на искане на съгласие от Ватикана за неговото назначение. За сведение – второбрачните в Католическата църква нямат право да се причестяват, а  дори и да бъдат опети на погребението им. В биографията на Топалов пише, че говори френски и английски език, нещо, което служителите в посолството в момента твърдят, че не отговаря напълно на истината и е лесно проверимо. На практика разбирал малко френски, но само устно. Няма никакви контакти във Ватикана  и никой не го приема никъде вече почти година. Съответно за целия този период г-н Топалов не се е срещнал все още и с наблюдаващия България и региона дипломат в Държавния секретариат. Причината е прозаична – дипломатът, чех по народност, говори чешки, английски, италиански и латински, които езици Кирил Топалов не разбира. Не само той, но и останалите петима души, които работят като обслужващ персонал в това посолство – те говорят само на български. Единственият, който владее италиански в цялата българска амбасада, е… шофьорът на мисията. Той е български имигрант в Италия и музикант по образование… Официалните езици на Ватикана са френски и латински и цялата кореспонденция с посолството протича на френски език, на който никой там не може да пише. За сравнение останалият свят изпраща за посланици във Ватикана сред най-опитните си и авторитетни дипломати, за да постигат своите интереси и цели по оптимален начин. Посланик на Полша например бе доскоро бившата министър-председателка Хана Сухотска, а на Русия е Александър Авдеев – бивш дългогодишен посланик в София, заместник-министър на външните работи, посланик в Париж и министър на културата на Руската федерация.

24 май 2014 г. Зинаида Златанова (втората отляво) пали свещичка пред гроба на Кирил във Ватикана при едно почти частно посещение

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

ДПС

Доган е на върха на автобусното лоби в България

публикувано

на

от

Виж цялата статия

В деня, когато изтече скандалният запис, наместо с него, българските медии се занимаваха с височайшата среща на Доган с американския посланик Ерик Рубин

Докато ДПС подкрепя управлението, нови влакове за БДЖ няма да има, а пътниците ще се насочват към автобусните фирми, които се отчитат на партийната каса. Това се обяснява в скандален таен запис, на който говори Евгени Димитров, инспектор по вътрешна сигурност в БДЖ-Пътнически превози. Записът бе разпространен от „Офнюз“, но реакция на него няма. Нито от ДПС, нито от правителството на ГЕРБ и „патриотите“. Нито от прокуратурата и полицията.

Според записа уж опозиционното движение има решаващата роля да няма реформи в българския жп превозвач, тъй като има схема за финансирането на партията с карти за зареждане на гориво от бензиностанциите. Става ясно, че това е причината в компанията да се извършват фиктивни ремонти на подвижния състав. Записът със скритата камера е направен от друг участник в същия разговор – вече бившия служител Петър Бръснаров, експерт „Вътрешен контрол“. Пред „Офнюз“ той потвърждава, че всичко, което се чува, наистина е изречено.

„Честно казано, общо взето, няма полза от нашите влакчета. Щото като вкараме нови вагончета, автогарата ще се опразни“, казва инспекторът по вътрешна сигурност в БДЖ. След това словоохотливият Димитров обяснява схемата: „Нашите машинисти нямат такива карти (б. р. показва карта за зареждане с гориво). На тях пише Национален съюз на превозвачите. Отиват и бумкират (б. р. – зареждат) 500 литра в автобусите и 10 процента за ДПС. Точно така е. Сигурен съм. Това е председателят на комисията по транспорт, едно момченце младо от Стара Загора (б. р. – председател на парламентарната комисия по транспорт е депутатът от ДПС Халил Летифов, избран от 27-и многомандатен избирателен район Стара Загора). Ей това им е. Щото имат мандат до 2020 година. След това обещаха нови машинки, вагончета. А до 2020-а ще си караме с тия барачки. Фиктивни ремонти, нагоре-надолу, колкото може…“

На записа се чува въпрос от трети присъстващ в стаята: „А къде се дават фиктивните ремонти?“ „На Цветелин Колев що не му дават ремонтите? База разкошна има в Русе, раз-кош-на“, обяснява инспекторът по вътрешна сигурност на БДЖ. В случая той говори за жп завода „Експрес сервиз“, в който се ремонтират локомотивите на голяма част от частните товарни жп превозвачи от България и Румъния, но не и тези на БДЖ. Доскоро министърът в оставка Ивайло Московски и шефът на БДЖ Владимир Владимиров обясняваха, че няма такъв завод.

След това на записа инспекторът обяснява как два дни след ремонт на локомотив от серия 52 отново влиза за поправка заради некачествено свършена работа. Разказва и как по Нова година в депо „Надежда“ е изгорял локомотив, тъй като никой не е бил изчистил натрупаните масло и смазки по него. „Викам му на Бойко Стоилов (б. р. – това е жп началник, за който българските медии написаха, че е заплашвал служител, разкрил далавери в БДЖ, с думите: „Ти си мъртъв!“): Бойко, на тия колко пъти им казвам под двигателя, че има ей толкова масло и нафта, що не го изчистят? Той вика „има парцали и да чистят“, ама никой не чисти. Стари са машинките – текат, всичко е в масло и смазки. Ама да ги поддържат, да няма течове… Като се запали, да не гори целият локомотив“, казва Евгени Димитров.

След това повтаря, че скоро в железниците няма да има положителна промяна, явно визирайки отново ДПС: „До 2020 г. трябва да изкараме с тия бараки. 2020 г.! Те нямат приходи от това нещо. Ние само искаме. А „Ивкони“ им дават пари, „Етап адрес“ дават, „Биомет“ дават пари, „Метро“ (б. р. – не едноименният магазин, а автобусен превозвач със същото име) дават милиони на турчина. Това са пари, приходи. Всичко е „ЛУКойл“. Политически е така“, обяснява още инспекторът по сигурността.

 

Евгени Димитров в кадър от записа

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

ДПС

Доган смачка и Реформаторския блок

публикувано

на

Виж цялата статия

Сн. Архив на BG VOICE

25 години никой не е в състояние да надвие Ахмед Доган. Всяка нова партия, която се е изпъчвала със заявката, че е различна, че ще победи статуквото и ще изведе България от дъното, неизменно се е препъвала в комбинациите и интригите на човека от сараите. Почетният лидер на ДПС, който обаче управлява съвсем реално като бос на мафиотска групировка не само собствената си партия, а цяла България, надигра и ГЕРБ, и Реформаторския блок. Както се е случвало и преди с други партии и коалиции, и този път те не го разбраха, не осъзнаха, че са вплетени здраво в интригите на големия бос и продължават да играят по сценария му, който вече са изиграли много други – сами да се самоунищожават като политически организации.

Гласуването на т. нар. съдебна реформа в българския парламент през миналата седмица се проведе точно по начина, зададен откъм сараите. Резултатът е, че съдебната власт в България не просто остава под силния контрол, както бе досега, а вече изцяло се предлага на тепсия на главния прокурор. Независимо дали той ще се казва Сотир Цацаров или Цацар Сотиров, защото главната прокуратура в страната е по дефиниция под контрола на ДПС, но с назначени от Доган различни надзорни лица. Към днешна дата лицето се казва Делян Пеевски. От него ще зависят не само съдбите на редовите прокурори, както бе досега, но вече и на редовите съдии. Всеки съдебен състав, който има да решава дело, в което интереси има ДПС, ще се замисля сериозно дали може да си позволи да отсъжда по справедливост, което винаги би било срещу интересите на ДПС, понеже справедливост и ДПС не са синоними. Новите поправки, приети от депутатите, връчват на Доган необходимите лостове да смачка съдията или съдиите, позволили си да вземат неизгодно за ДПС решение.

И досега в България нямаше нито едно наказателно дело, по което от страната на прокуратурата да не стояха интересите на ДПС. Оттук нататък, след като и съдиите вече попадат под влиянието на главния прокурор, интересите на ДПС ще стоят и откъм страната на съда, който става силно зависим и управляем.

Реформаторският блок (РБ), влязъл във властта с обещанието да промени страната, всъщност бе намачкан като пластилин от Доган. След гласуването тази коалиция се раздира от вътрешни противоречия, които скоро ще я пръснат на парчета. От една страна, стои огромният ламтеж на повечето изграждащи я минипартии начело с организацията на Меглена Кунева да се държат здраво за управлението. Понеже извън правителството те са нищо – кухи кратуни без членска маса и влияние в обществото. От друга – здравият разум на малцината, обединени около Иван Костов и неговата ДСБ, че оставането в управляващото мнозинство е пагубно и за страната, и за политиците, които управляват под сянката на Доган. Но на Балканите изборът между власт и опозиция винаги е бил печелен от първата. Затова не е изненадващо решението на ДСБ да заеме ролята на лека жена с голям разкрач – хем ще останат в РБ, тоест в правителството, хем ще са опозиция на кабинета. Хем ще са против правителството, хем министърът, излъчен от тях – Петър Москов, няма да подава оставка от здравното министерство. Проституцията в България официално е забранена, но страната е пълна с проститутки, които упражняват древната професия необезпокоявано.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

ДПС

Как Христо Бисеров отърва затвора за един ден

публикувано

на

Виж цялата статия

Прокурор Боряна Бецова

Българските магистрати трябва да са много щастливи, че родното законодателство е толкова сложно. В противен случай всички щяха вече да са наясно, че голяма част от представителите на съдебната власт са не само участници в конспиративни схеми (както е видно от скандала „Яневагейт“), но и некомпетентни в професията си.

Случаят „Бисеров“ стартира преди 2 години, а от тогава до сега делото премина през какво ли не, за да може подсъдимият Христо Бисеров да бъде оправдан след процес, продължил един ден. Едно заседание бе нужно на съда да прецени казуса и да отсъди, че ексдепутатът невинен. Бисеров е бивш заместник-председател както на Народното събрание, така и на ДПС – партията, обвързана с модела #КОЙ, добил популярност през последните години като символ и двигател на корупцията и злоупотребата с влияние в страната. Но не партийните протекции или парите на Бисеров и #КОЙ са причината той сега да е на свобода. Или поне така изглежда от доводите на Софийския градски съд, постановил оправдателното решение. Проблемът е държавното обвинение. Прокуратурата пише обвинителен акт, на базата на който едва ли някой съд би осъдил дори и най-големия престъпник. Защото правото е сложна материя и там трябва да се внимава с всяка една думичка, с всяко едно твърдение и доказателство. Защото липсата на професионализъм е още една причина, която не вкарва престъпниците зад решетките. Освен ако тази липса не е причинена от нещо друго. И вероятно добре заплатена.

Съдебният състав се мотивира единствено с това, че делото не е водено по законовите изисквания, които повеляват тезата на прокуратурата да бъде ясно доказана. С по-прости думи това означава, че съдът не разбира защо Христо Бисеров е изправен на подсъдимата скамейка. Не го разбраха и хората, които очакваха най-после един осъден представител на властта. Те обаче не получиха, каквото искаха. И няма защо да винят политическите протекции, които дори и да ги е имало, не беше нужно да влизат в действие. Защо обаче това дело беше водено некомпетентно?

Първоначално през 2013 г. Бисеров беше обвинен за пране на пари. Прокуратурата вдигна шум до небесата, а политическите противници на ДПС не закъсняха с порицанията и категоризациите. Все пак в България правилото „невинен до доказване на противното“ не важи и разследваният е винаги виновен в очите на обществото. Постепенно обаче прокуратурата се разколеба и изостави прането на пари за сметка на цели 3 обвинения – за неплатени данъци, за недекларирани сделки с валута, както и за необявяване пред Сметната палата на крупни сметки в Швейцария – една с 314,529 щатски долара и друга с над 82,000 евро. През цялото внимание Бисеров запази гробно мълчание, сякаш този път няма какво да го спаси и абсолютно всяка дума, която каже, ще бъде и негова последна като свободен човек.

В този си вид делото беше внесено през април. Само седмица по-късно Софийският градски съд го прекрати и върна на прокуратурата с мотива, че не става достатъчно ясно за какво точно е обвинен Христо Бисеров. Държавното обвинение се коригира и през юли обвинителният акт беше допуснат от съда. Процесът беше няколкократно отлаган по стара родна правна традиция, докато на 30 ноември най-после тръгна. Само ден по-късно крайният резултат от прокурорските усилия е всичко друго, но не и задоволителен. Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения, прокуратурата не си е свършила работата, а народът се чувства предаден, защото плаща данъци за едно държавно обвинение, което не може да вкара поредната ключова политическа фигура в затвора. Или не иска. При това става дума за особа, вихрила се още през прехода от онези, за които по-аналитично насочените хора повтарят, че са виновни за сегашното положение на страната и е крайно време да си получат заслуженото. Да, ама не.

Прокурорът, водил делото, се казва Боряна Бецова. На няколко пъти през последната година тя беше категорично защитавана от главния прокурор Сотир Цацаров заради професионалните си решения. Сега навярно е споменавана с добро заради същите си решения и в дома на Христо Бисеров. Единствената утеха е, че присъдата е постановена едва на първа инстанция, което означава, че когато тя бъде обжалвана, делото ще бъде поето от апелативната прокуратура. Обвинителите там ще имат тежката задача да върнат доверието на хората в системата, отговорен за това всички, потъпкващи закона, да си получат заслуженото. Нещо, което в България определено не се случва.

Прокурорските провали

Бившият военен министър Николай Цонев се превърна в образец за това как прокуратурата не трябва да води едно дело – от повдигането на обвинения до окончателното оправдаване на подсъдимия. А срещу Цонев се водеха цели 4 дела, които приключиха на последна инстанция. На нито едно съдебно ниво и по нито едно дело Цонев не чу „виновен“. Най-колоритен бе арестът му през 2010 г. от тогавашния зам.-шеф на столичната прокуратура Роман Василев, който го нарече „абсолютен престъпник“ пред камерите на МВР, записващи акцията по залавянето като образец за работа. Заради тези действия на държавното обвинение Цонев осъди страната ни в Съда за правата на човека в Страсбуг и получи обезщетение от 15000 евро.

Последният прокурорски „подвиг“ дойде по делото срещу бившия шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев-Батко. През 2008 г. избухва скандал, след като прокуратурата установява, че Георгиев раздава обществени поръчки за 120 млн. лева на фирмите, ръководени от двамата му братя. Скандалът е огромен и се превръща в един от символите на управлението на тройната коалиция. 7 години по-късно делото приключи с оправдателна присъда през октомври, а съдът отново изтъкна дупките в обвинението като причина за оправдателната присъда.

Колаж с този билборд стана хит в социалните мрежи, след като стана ясно, че Бисеров отърва затвора

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
10 души арестувани при френска акция в България

Полицай във Филипините показва снимките на арестуваните българи 10 души са били арестувани в България по време на международна акция...

Затвори