В салона към българската църква „Св. София" се вихреха народни хора и чалга. Имаше жив оркестър, който в този неделен следобед създаваше настроение на много интересно съсловие. Самото помещение се намираше в двора на църквата, на около 20 метра северно от самия храм, а помежду им се мъдреше паметник на Кирил и Методий. Кръчмарска обстановка и посетители със средна възраст около 65 години, миризма на кебапчета и наденички, всякакъв вид алкохол в изобилие, и то по време на пост - това беше повече от характерно явление в духовния живот на българите в Чикаго. Естествено много емигранти бойкотираха изцяло църквата, тъй като намираха всичко това за светотатство и поругаване на християнските ценности. От друга страна, църквата не беше на бюджетна издръжка като в България и се търсеха всякакви начини да се привличат повече хора и приходи. Освен това имаше още една българска църква - „Св. Иван Рилски". Там пък кръчмата бе в мазето на самия храм. Двамата попове от години взаимно се обвиняваха в нелегитимност, а поп Валентин, който бе начело на „Св. Иван Рилски", бе запопил своя зет Божидар и двамата заедно водеха службите. За да бъде разколът пълен обаче, неотдавна Божидар бе натирен от дядо си и естествено намери приют при кръвния враг поп Грую от „Св. София". Сега си пийваше уиски с лед на малкия бар в салона и наблюдаваше как баби и дядовци се веселят. Тези хора обикновено се събираха в неделя, тъй като жените работеха предимно като гледачки на стари хора и неделята им беше единственият ден, в който можеха да излязат. Мъжете бяха най-вече пенсионери, които се радваха на своите старини сред весели компании от връстници и връстнички. Много от тях се изживяваха като тийнейджъри. Имаше заигравания, любови и изневери, ревност и интрига.

Баба Мими се вихреше сама на дансинга. Повечето хора бяха насядали около масите да си починат след дългите хорà и ръченици, а оркестърът реши да разнообрази с малко кючеци. Това създаде идеална възможност за баба Мими да се превърне в център на внимание, а тя обожаваше това. Пот се стичаше по цялото й тяло, но тя с широка усмивка продължаваше да се кълчи енергично. Сусамката беше седнал на една маса малко встрани и я гледаше с отвращение. Беше най-младият посетител. По едно време се надигна, за да отиде до бара да си вземе уиски. Застана до поп Божидар. Бяха градски и се уважаваха.

- Попе, тук по-весело от дискотека в даунтаун - с крива усмивка каза Сусамката.

- Нека се веселят хората - отвърна Божидар.

Бай Ставри беше зад бара. Той беше от църковното настоятелство, но в неделите го раздаваше барман.

- Бай Ставри - провикна се Сусамката, - дай ми още едно уиски тука!

- Какво беше? „Блек Лейбъл" и лед отделно?

- Точно така. Дай тука, че като гледам шо става по дансинга, и ми се допива.

Точно в този момент поп Грую се появи отнякъде и се запъти към оркестъра. Махна им да спрат и се приближи до микрофона.

- Драги съотечественици, моля за малко внимание!

Всичко утихна. Баба Мими стоеше на дансинга и гледаше в недоумение.

- Искам да направя едно съобщение, така да се каже - продължи попът. - Нашият добър приятел и дългогодишен благодетел Дамян Кавалов, когото ние всички знаем като бай Даме, е издал имигрантски роман, който отразява мечтите и въжделенията на много от нас. Много се радвам, че имам възможността да обявя това събитие, което се явява нов светъл лъч в нашата млада емиграция. Книгата се продава за 10 долара на масата там отзад, а самият бай Даме ще ви напише лично посвещение и ще ви даде автограф. Едно малко уточнение: приходите от продажбите ще отидат изцяло за нуждите на църквата, за което от все сърце аз и настоятелството благодарим на бай Даме. Бай Даме, хора като теб крепят българския дух и култура. Бог да те благослови!

След кратки аплодисменти поп Грую пожела весело изкарване на всички и изчезна от салона. Оркестърът поде родопско, а Сусамката избоботи на Божидар:

- Вече и книги ми пишат. Романи. То и аз съм изписал сума ти му книги, докато карах камиона. Пътни листове, логбуци... Мойто си е цял пътепис, този тук тръгнал с някакво романче да ми иска 10 кинта. Ако аз почна да таксувам за всичко, де съм изписал, ше се пенсионирам.

- Стига бе, Тоше! - отвърна Божидар. - Това са хубави неща. Не може само работа, ядене и пиене. Седнал човекът и се захванал да напише нещо. Дори и да е боклук книгата, заслужава си уважение усилието.

- Бай Даме вече взел-дал. Щом книги прописа.

- Не я купувай бе, Тоше. Никой никого насила не кара каквото и да било. Човекът сам си е платил за дизайна и отпечатването и каквото продаде, ще го дари на църквата.

- Аз, като си платим за две уискита, ще даря повече на църквата, ама не казвате, че допринасям за културата. Всичко живо откачи в тази Америка.

- То има и поетически клуб в Чикаго, знаеш ли? - подхвана подигравателно бай Ставри. - Чети им душевните диарии във всеки брой на вестника. Тези вече наистина не са с всичкия си. Изживяват се като ботевци и яворовци. Имат и сдружение на поетите и писателите в чужбина. Какво знаеш ти, Тоше? А си тръгнал тука да се ядеш с бай Даме. Човекът си описал личната история. Лошо нема.

- От'де намират време тези за всичко това? Поезии, клубове...

- Придават си важност - настърви се Ставри. - Правят всички тези сдружения, за да се тикат при местните политици, че да намажат нещо. Не видите ли как всички се умилкват на онази гъркинята, дето е нек'ъв си политик? Папас ли се казваше? Снимат се заедно, лижат й гъза, организират форуми и ги канят разни такива. Държавата отпуска много средства за разните му измислени сдружения, а на нас църквите само гледат как да ни отрежат главите с такси и данъци. Едва оцеляваме.

- Вземат от нас, мама им мръсна, за да дават на тези сдружения - възмути се силно Сусамката. - Знаеш ли колко данъци плащам аз всеки месец? Тези евреи така са го направили тук, за да ни вземат всичко.

- Те контролират всичко - съгласи се бай Ставри. - Те казват кой ще е президент, къде ще има война. Мамата са си е*али!

Баба Мими най-после седна на дългата маса, около която се бяха настанили 15 души. Озова се до Митко, когото много баби ухажваха, защото беше стар емигрант, имаше хубава пенсия, къща и никакви наследници. На всичкото отгоре беше доста запазен за 73-те си години и ходеше винаги с костюм и вратовръзка, което му придаваше още по-привлекателен вид. Баба Мими грабна салфетката, на която бяха поставени неговите прибори, все още неизползвани, разгъна я и старателно избърса потта от челото си, също лицето, врата и цепката между циците, след което я върна обратно на същото място, само че този път върху приборите.

- Мите, защо не танцуваш днес, душа? - заговори го най-после тя.

- Аз не танцувам много, Мими. Не ми се отдава.

- Ами ще те научим, бре. Как така няма да танцуваш?

В този момент разговорът им приключи, тъй като Мими погледна назад и зяпна в благоговение. Видя един прегърбен дядка с бастунче, който бавно се примъкваше към голямата маса.

- Мурому! - изкрещя Мими и скочи да прегръща и целува дядото. - Ела тук да седнеш!

Дядото беше грък на 83 години, а баба Мими му беше любовница. Казваше се Йорго. Вдовец от една година. Жена му почина от рак, а Мими беше наета да се грижи за нея в последната година от живота й. Така стана и заварката. Една вечер Мими буквално изнасили дядо Йорго. Оттогава се преструваше на много влюбена, а той й се отблагодаряваше с малките подаръци, които му позволяваше скромната пенсийка. Синът му и дъщеря му бяха много успешни ресторантьори и доста заможни, но откакто разбраха за връзката му с Мими, тотално го оте*аха и дори не проверяваха дали е добре. Единствено един от внуците му се обаждаше на два месеца. Беше наркоман и низвергнат от фамилията, а дядо Йорго го съжаляваше и му даваше по някой долар, който естествено мигновено биваше похарчван за кока.

- Какво искаш да ядеш, мурому? - Мими загрижено го гледаше.

- Добре съм. Нищо не искам. Една бутилка вода само.

Другите баби гледаха с нескрита завист към Мими, а тя точно това искаше да предизвиква. Беше горда, че е завъртяла главата на гърка, докато другите се чудеха на кой нещастен български дядо да направят впечатление. От ъгъла на бара Сусамката не пропусна да изкоментира пред аверите си:

- Виждате ли я тази дърта к***а? На 72 е, а казва на всички, че е на 64. Е*е дядото грък и си мисли, че ше го умори и наследи. Онези неговите нищо няма да й дадат. А той най-малко ше се ожени за нея.

 

Из „До Чикаго и отЗАД"

Автор: Николай Стефанов

Откъсът е публикуван със съгласието на автора. Книгата може да закупите от линка тук  ».