сн. “Ъпрокс”

Има хора, които вярват, че националният химн на една страна е изключително благородна композиция, чрез която се възхваляват свободата, идентичността и равенството с останалите. Други пък са убедени, че химните са просто част от важни спортни събития. Оказва се, че спортните фенове са по-скоро прави, тъй като по-голямата част от сегашните химни са били композирани именно по време на бума на световния спорт в средата на ХІХ век. И все пак все още не е известен случай в някой химн да се пее за футболните качества на една страна. Дори и в бразилския химн не се споменава нищо по този въпрос. Предстои да ви запознаем с някои от най-сложните, най-безумните и най-интересните химни, за да разберете, че повечето разказват за войни, слава, кръв, гордост, страдание, кръв, селско стопанство, кръв и колко кофти е някоя друга държава.

Американският химн "The Star-Spangled Banner" е смятан за изключително труден за пеене. Такова е мнението на професионални изпълнители. Ако успеете да изпеете вярно всеки тон, ще забравите думите. Ако изпеете текста без грешка, ще сте фалшиви, обикновено на високите тонове, за да се усети от всички. Дори и да успеете да изпълните абсолютно всичко правилно, гърлото ви ще умре. И все пак не американският химн е най-труден за изпълнителите.

Истинският ад е националният химн на Мавритания. Той е адаптация на мавританска поема от ХVІІІ в., създадена от френски авангарден композитор през ХХ в. Днес химнът на Мавритания се изпълнява основно като инструментал заради изключителната си сложност и затова много хора смятат, че той просто няма текст. Ние ви го пускаме с текста, а превода оставяме на вас.

Освен един от първите официални, испанският "Marcha Real" е и един от двата без официален текст. Другият е "Državna himna Bosne i Hercegovine". И в двата случая липсата на текст е по етнически причини. Старият химн на Босна и Херцеговина е сметнат за дискриминационен спрямо сърбите и хърватите. Испанският химн още в началото е бил без текст, с времето са правени опити за написването му, но все неуспешни поради непрестанното съперничество между каталунци, баски и галисийци.

"Marcha Real" може и да е обявен за официален през 1770 г. Но химнът на Обединеното кралство обаче се изпълнява още от 1744 г. и се твърди, че 20 години по-рано също вече е звучал на територията на страната. Холандия от своя страна бие и Испания, и Обединеното кралство със своя "Wilhelmus van Nassouwe" от ХVІ в. (въпреки че става официален едва през 1932 г.). И все пак - абсолютният победител и най-стар химн е този на Япония - "Kimi ga Yo" - поема, за която се твърди, че е писана около 800 година.

Страните, в които все още има сериозни разногласия по въпроса с официалния език, култура и традиции, обикновено създават няколко официални версии на националния си химн. Например Канада има версия на френски език на "O, Canada" за франкофоните. Швейцарският химн също го има на френски и на немски език. По-редки са случаите с химни, които се пеят на няколко езика едновременно. Например в този на Нова Зеландия се редуват английски стихове и стихове на маорски, като това се налага през 1990 г. Рекордьорът в това отношение обаче е химнът на Южна Африка - той е хибрид между стария "Die Stem van Suid-Afrika" и по-новия "Nikosi Sikelel iAfrika". В себе си съдържа петте най-популярни от 11-те официални езика в страната.

Австралийците по принцип не си обичат много химна. Дори сенаторката на Ню Саут Уелс веднъж заявява, че националният химн е "толкова скучен, че хората могат да се приспиват, докато спят". През 1973 г. бил проведен конкурс за нов химн, в който се възпява кралицата. Победител станала композицията "Advance Australia Fair".

Както споменахме в началото, кръвта е на особена почит в химните по целия свят. Кървавият мотив присъства във френския химн, в италианския и др. Алжирският обаче е абсолютният победител в тази категория - едно на ръка, че в него се пее за оръжия и барут, но и в оригинал химнът е бил написан наистина с кръвта на автора, който бил в затвора.