Ник Димитров (вляво) и Джийн Танер са били врагове по време на войната, но сега са приятели

Специално за BG VOICE

Двама възрастни мъже, съвсем нетипични приятели, седят един до друг и си разказват истории от войната през един студен декемврийски следобед в Савана, Джорджия  - точно 70 години след атаката от Пърл Харбър. И двамата мъже са участвали във Втората световна война.

Джийн Танер  е бил пилот на B-1, в американска база във Фоджия, Италия.

13-годишният Николай Димитров е охранявал мостове в България. За нацистите. Сега за пръв път те разказват мъчителните си спомени. Историите им  завършват с изненадващ обрат. Когато България се присъединява към силите на Райха през 1941 г., бащата на Николай е бил притиснат да служи от германската армия. По-късно и самият Ник, едва тийнейджър. Германците провели няколкочасова обучителна тренировка с противовъздушни оръжия и го изпратили да охранява мостовете по германския снабдителен маршрут.

През 1942 г. Джийн Танер напуска своя колеж в Джорджия, за да се присъедини към армията. След като завършва обучението си за пилот през 1943 г., той участва в мисии над германските територии на Балканите, хвърляйки бомби над улици и мостове.

Хвърляйки бомби върху Николай.

„Около 6 или 7 часа всяка вечер сирените започваха да вият. Ние бягахме да се качим във фургоните и тогава се появява Джийн", казва Ник. И двамата мъже се засмиват.

Джийн обаче не се е смеел, когато свалят неговия B-17 след бомбардировка на 17 март 1944 г. Бойци от съпротивата спасяват него и екипажа му и ги превеждат през вражеска територия до Югославия. По-късно идва спасителен самолет за тях.

Същата година България пада под Съветския съюз. Сталин замества нацисткия ботуш с железния юмрук на комунизма. Когато родителите на Ник отказват да се присъединят към комунистическата армия, са изпратени на смърт в лагери. Ник и още 35 мъже избягват в планините между Гърция и България, за да се присъединят към партизаните. Девет оцеляват. След месеци борба с комунисти партизаните се оттеглят към Гърция и се предават. Ник е изпратен в затворнически лагер.

"Умирахме от глад и трябваше да ровим за храна в боклукчийските кошове, казва Ник. Аз се разболях от коремен тиф. Два пъти ме пращаха в моргата, мислейки, че съм мъртъв. Тежах едва 54 паунда. Когато не се предадох на болестта, те започваха да се грижат по-добре за мен." Когато войната в Европа приключва, Джийн лети обратно с В-17 от Фоджия до САЩ. След като Ник е пуснат на свобода, той е назначен да чисти летището във Фоджия.

"Трябваше да разчиствам след бъркотията на Джийн", казва Ник и отново се смеят.

След войната Джийн се жени за любимата си Катрин, дипломира се в медицинския колеж в Джорджия и започва да практикува в Савана.

Ник имигрира в Щатите през 1952. „Една година работих за „Форд Мотор", споделя Ник. След това работих в мините в Пенсилвания. Когато научих добре англииския език, ме приеха в Американските военно-въздушни сили". През 1954 ВВС го назначават във военната база Хънтър, край Савана. Със знанията си да общува на няколко различни езика Ник постига разрешително за получаване на строго секретна информация. Но военните научават, че

Ник има брат в комунистическа България.

Ник би могъл да бъде притиснат да предаде американски тайни в замяна на живота на брат си. Така той напуска военно-въздушните сили.

Ник намира работа в Савана и преподава танци. По-късно започва самостоятелно да предлага уроци по бални танци. През средата на 60-те години на миналия век Джийн и съпругата му Катрин влизат в студиото на Ник и се записват за уроците. Сами може да се досетите какво следва, когато двамата споделят историите си.

Но това не е краят. През 70-те съществува реална смъртна заплаха за Ник от комунистите, когато той решава да посети България. Цялото 75-дневно изпитание е съхранено в дневника на Джийн - написано с молив в малка тетрадка. Решителното завръщане на Ник в България го превръща в герой за хората там. Защо герой?

"Защото никога не сведох главата си", казва той.

Просто двама възрастни мъже, разказващи истории от войната през студен декемврийски следобед в Савана, 70 години след Пърл Харбър.