Президентската надпревара в САЩ навлиза във финалната си права. Доналд Тръмп изглежда непобедим. Тази седмица той добави Мисисипи и Мичигън в кошницата си с победи, с което показа, че може да спечели разнообразни групи гласоподаватели - от силно религиозните жители на Юга до средната работническа класа в централните щати. Както и да го мислят стратезите на старата републиканска партия, математиката вече изглежда почти невъзможна за когото и да е от другите останали в надпреварата (Круз, Рубио, Кейсич) да събере нужния брой партийни делегати и да спре Тръмп.

Но милиардерът остава неприемлива кандидатура за Белия дом за мнозинството в партията. Лидерите й, както и много конгресмени, вече открито обявяват, че не биха гласували за него през ноември.

Те се възмущават от обидните квалификации, които Тръмп постоянно използва, и го сравняват с Хитлер - заради риториката и новия ритуал по заклеване на симпатизантите му във вярност. Вдигнатата ръка там буди асоциации с нацисткия поздрав. Но каквото и да казват старите политици от партията, колкото и милиони да се хвърлят срещу Тръмп за телевизионна реклама, той продължава да печели. Изглежда, избирателите вдясно са разочаровани от партията си и нейните лидери до такава степен, че са готови да подкрепят новоизлюпен политик, който няма ясна програма, а много от позициите му са далеч от типичните ценности за републиканците. Тръмп не прилича на типичния американски политик. Той е нещо като френския Льо Пен и английския Найджъл Фараж. И двамата крайни популисти с антиимигрантски послания, които обещават връщане към старата сила и блясък на държавите си. Точно като Тръмп, чийто девиз е: "Да направим Америка велика отново!"

Но и вляво избирателите изглеждат също толкова разочаровани и не са готови лесно да дадат номинацията на дългогодишен политик като Хилъри Клинтън. И макар математиката да продължава да е в нейна ползва, що се отнася до партийните делегати, то Бърни Сандърс продължава да бъде фактор. Сенаторът спечели, макар и минимална победа в Мичигън във вторник, където проучванията даваха 15-20% преднина на Клинтън. Той също не е типичният американски политик. Идеите на Сандърс са близки до европейските политици вляво - за по-социална държава, безплатно образование и повече намеса в здравното осигуряване, ограничаване на международните търговски споразумения. Силата на неговата кандидатура принуждава Клинтън също да мести позициите си по ключови въпроси още по-наляво. А и още нещо важно - Сандърс печели гласовете на младите хора в съотношение 2 към 1 спрямо Клинтън.

Въпросът сега е дали успехът на Тръмп и Сандърс и това, което подкрепата за тях показва в различните социални групи - по възраст, доходи, религия (която, изглежда, въобще не е фактор на тези избори), не ни казват и нещо друго. Че това не е просто временно явление на разочарования американски избирател след почти 8 години на бавно възстановяване от голямата рецесия, а тотална промяна в ДНК-то на американското общество, което вече желае по-голяма грижа на държавата за тях и превръщането й в социална система, по-близка до тази в Европа. Тези избори вероятно ще ни дадат този отговор.

 

Приятен уикенд,

Ясен