Нашият народ има една своеобразност, която може би е присъща на всички балкански нации, но ние сме я дооформили окончателно - обичаме да обобщаваме. Твърде често в компании на сънародници може да се чуят какви ли не определения за българите. Хората, които ги изразяват, настояват, че са хем верни, хем че се отнасят за целия ни етнос. Примерно: българите сме много прост народ; българите сме хитро племе; българите сме лицемери и така нататък. Обобщенията толкова са ни влезли в кръвта, че са неизменна характеристика за всички слоеве от обществото ни - от обикновените общи работници до политиците. Дори Бойко Борисов, който иначе всеки ден си мени становищата на 180 градуса, преди време обобщи в Чикаго, че в България е останал кофти човешки материал. Качественият се е изнесъл от страната.

А фактите говорят съвсем друго. Навсякъде българите сме различни и сме представени в еднакви пропорции. И добри, и лоши. И лицемери, и състрадателни. И егоисти, и щедри. И бедни, и богати. Има такива, които едва свързват двата края, но са готви да откъснат от малкия си залък за ближния, ако разберат, че гладува. И други, които не могат да си преброят парите, но не са построили и един мост, за да оставят нещо след себе си на обществото - предпочитат да похарчат милиони за скъпарско пътуване надалеч, че се и хвалят с това. Има българи, които са дошли в Америка да работят честно за надника си. И други, които виждат в Страната на неограничените възможности мегдан за неограничени далавери и кражби. В днешния брой ви представяме палитра от такива различни българи.

Групата на тарикатите се представя от един сънародник ( на стр. 4-5), за когото Америка е място за обогатяване на гърба на чужди спестявания, които с лекота е готов да открадне. За състрадателните българи ви разказваме на страница 19. Те не се поколебаха да откликнат на призива на една останала в беда родилка, далеч от Родината, и да й подадат ръка. Злобните българи този път могат да бъдат припознати в лицето на колеги журналисти, които побързаха да обругаят лекарите в един психичен дом (страница 28), без да го посетят на място и без да се поинтересуват кое е истина и кое - измислица. Лицемерните българи често са в политиката. Някои обичат да изиграват избирателите си, други се справят по-елегантно, като премятат своя собствен партиен лидер. Ако той се казва Бареков, случая дори можем да отметнем като положителен, а не толкова лицемерен (страница 38).

Сигурно има и други истории от последните дни, които демонстрират колко различни можем да бъдем ние - българите. Очакваме да ни ги разкажете на [email protected]. Приятно четене.

-----

* Табиет (от турски): обичай, характер, своеобразност, привичка.