Почти напълно окастреният референдум, който бе замислен да преобърне из основи политическата система в България, все пак роди своя скандал. Което е нещо на фона на вялата и скучна предизборна кампания в Родината тези дни. Премахвайки от допитването точките за въвеждане на мажоритарна изборна система и за задължително гласуване, политическата върхушка в страната си гарантира безпрепятствено живуркане и през следващите десетилетия. След като депутатите ще продължат да се избират не като личности, а като безлични партийни списъци, то партиите необезпокоявани ще се сменят и в бъдеще само за да си разпределят доволството от властта, договаряйки се задкулисно в свой интерес, но в ущърб на избирателите. Филм, който българите гледат вече 25 години. Единствената точка, която парламентът в София от кумова срама реши да остави в референдума - за въвеждане на електронно гласуване, не би трябвало да разклати установената им система. И въпреки това дори тя стана повод за скандали. От една страна, като горещи застъпници за електронното гласуване са медиите и политиците от т. нар. либерален сектор. Тяхната теза е ясна и в BG VOICE неведнъж сме я отразявали - електронното гласуване е прогрес и ще улесни много хора, особено в чужбина, които нямат нито време, нито възможност да пътуват на големи разстояния, за да пуснат бюлетина. Противниците от т. нар. Патриотичен блок обаче имат своите аргументи „против". Най-ярък техен изразител е депутатът Велизар Енчев. Във вторник той нарече електронното гласуване „творение на дявола". Защо? „Защото в САЩ няма електронно гласуване, а в Германия то не бе позволено от конституционния съд", отговаря г-н Енчев. Той се мотивира и с факта, че щом електронната поща на директора на ЦРУ е била хакната от ученик, то в страна като България би било фасулска работа изборите да се фалшифицират с ресурсите на електронния вот.
Впрочем никой няма съмнение, че в неделя мнозинството българи ще дадат своето „да" на референдума. Но пък мнозина изразяват съмнение дали това ще бъде зачетено. За да бъде един референдум признат за успешен, трябва в него да са гласували 3.5 милиона българи - цифра, която изглежда трудно постижима. Скучната предизборна кампания, досадните, клиширани, често дори карикатурни лозунги и програми, които се отправят в нея, само отблъскват допълнително желаещите да се разходят до урните. А и при силно редуцирания брой на секции в Турция, където хора, които дори не знаят български, решаваха съдбата на България, но пък и увеличаваха процента гласували, е напълно възможно и след неделя изборите в страната да си останат аналогови. При това за много дълъг период напред, тъй като референдуми и без това се правят трудно, а в България - още повече.
