Тези дни се появи информацията, че банкерът Цветан Василев щял да се жалва в САЩ, че са му нарушени човешките права и да търси закрила по закона "Магнитски", който защитава хора, разкрили корупционни схеми във властта, независимо в коя държава. Я пак прочетете това изречение отново. Щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. Човекът, участвал заедно с Делян Пеевски, Ахмед Доган под зоркия поглед на Бойко Борисов и Сотир Цацаров, сега обвиняем по дело за източването на милиарди от КТБ, се жалва, че от всички в схемата е изтеглил късата клечка. Когато участваш в създаването на такава схема и получаваш милиарди, политическо влияние и управляваш задкулисно, винаги има опасност да попаднеш от другата страна на уравнението. Особено ако решиш, че си по-голям от схемата. Но пък затова и си компенсиран повече от щедро - рискът ти е заплатен. Да, в десетките хиляди страници обвинителен акт липсват имената на другите, за които в обществото отдавна се знае и говори, че са част от схемата.

Далавера, в която парите на държавни фирми и общини бяха вкарани в една банка, тя ги раздаваше като негарантирани заеми на избрани хора, а с тях се купуваха предприятия (като "Булгартабак", БТК) и медии (всичко на Пеевски и майка му). Медиите пък се използваха (и до ден днешен) като бухалки, които да наказват непослушните и да хвалят силните и удобните. И колкото по-голяма и силна ставаше тази империя, престъпно обединила държава, институции и частни интереси в едно, толкова повече безсилни ставаха защитните механизми на и без това крехката държавност в България. Нито мониторинговите доклади на ЕС, нито предупрежденията на Вашингтон или пък разкритията в опозиционните медии (макар и повечето породени от друг корпоративен интерес) имаха силата да спрат разрастването на тази престъпна схема.

Докато в един момент заверата рухна. Обръчът от фирми (по Доган) се пропука и довчерашните приятели и задкулисни съдружници се скараха и това застраши империята. Последва прегрупиране, защото няма вечни приятели, а вечни интереси. И един от тях остана зад борда и беше нарочен за изкупителна жертва. Цветан Василев беше посочен като виновен за фалита на КТБ, който струва милиарди на българския данъкоплатец и още милиони в изгорели спестявания на обикновените граждани в банката. Той еднолично бил виновен за рухването на банката и за изнасянето на милиардите в чували и под формата на заеми. Към него бяха пришити и няколко нискостоящи чиновници на БНБ, но никой от висшия ешелон на властта, под чието зорко око ставаше далаверата и с чиято благословия  империята стана толкова голяма.

Василев, разбира се, има правото на най-добрата защита, която може да си позволи. А с парите от КТБ може да наеме не просто най-добрите адвокати, а както виждаме - и скъпи лобисти във Вашингтон, да използва политическите си контакти по света за натиск в България и да се опита да остане на свобода и да си харчи парите на воля. Но да бъде изкарван за жертва на българското правосъдие и да се оплаква от нарушени човешки права е повече от нагло. Жертви са всички онези, които ще трябва да плащат милиардите за престъпните им схеми, с които забогатяха шеметно и безконтролно. Техните човешки права са нарушени. Но те не могат да си позволят да наемат вашингтонски лобисти и платени медийни клакьори, които да ги защитят.