"Democracy dies in darkness" - мотото, което от февруари вестник "Вашингтон пост" добави под името си. За първи път в 140-годишната история на изданието, свалило от власт президента Ричард Никсън след аферата "Уотъргейт". Всъщност това мото малко звучи като от реклама на филм за Батман - "Демокрацията умира в тъмнината". Но според легендарния журналист Боб Удроф - единия, работил по "Уотъргейт", фразата е спомената в някакво много старо решение на Върховния съд, свързано с първата поправка на конституцията - за правото на свободно изразяване на мнението и срещу ограничения срещу пресата.

Смятам, че това важи не само когато става въпрос за президенти, правителства или големи корпорации, попаднали под медийния прожектор заради нарушения, измами или лъжи. Важи на всяко едно ниво. Америка е страхотният пример за силна местна преса - от малкото предградие до големия градски вестник, следящи внимателно дейността на всяка общинска управа, шериф, бизнеси, църкви и училищен борд. Именно този модел сме се опитвали да следваме в BG VOICE от първия ни брой преди 6 години. Смятам, че в повечето случаи ни се получи и това обяснява лидерската ни позиция сред българската общност в Чикаго. И мисля, че през годините повечето хора и институции, които са обект на нашето внимание, са свикнали с това. Но се оказа, че грешах.

През изминалата седмица BG VOICE беше забранен на две места, където традиционно се разпространява - в Малко българско училище и в църквата "Св. Иван Рилски" в Чикаго. Явно се оказва, че двете институции не харесват свободата на словото.

От МБУ нямаха нищо против, когато на страниците на нашия вестник хвалехме техните успехи, начин на работа и постижението им да се превърнат в най-голямото родно школо зад граница. Но не им харесва, когато даваме трибуна на опасенията на много българи, че използват името на общността, за да набират средства за частния си бизнес, маскиран като културен дом. Вече повече от месец директорът на МБУ Живка Петрова или който и да е представител на МБУ бягат от нашите камери и микрофони, а пращат прессъобщения и разчитат на платени медийни изяви в BiT, където липсват остри въпроси или контрааргументи. И това от институция, която трябва да учи следващото поколение да цени това, което кара демокрацията да работи - усещането за свобода във всеки аспект на живота. Най-вече всеки да се чувства свободен да казва това, което мисли. Струва ми се, че това трябва да бъде възпитано именно в училището. В тази си мисия Малко българско училище в Чикаго се проваля с гръм и трясък.

А за църквата "Св. Иван Рилски" това е пореден инцидент, в който не им харесва как отразяваме дългогодишната им сага. И на новия свещеник ще кажа това, което и на стария - няма да спрем, свиквай.

Надявам се, че хората и в църквата, и в училището, макар на възраст, да осъзнават, че годината е 2017-а и че да не допуснеш стотина бройки от един вестник е не само жалко, но и безрезултатно. Първо, защото с огромния ни тираж имаме покритие в цяло Чикаго и предградията. И второ - интернет и социалните мрежи ни дават възможност да достигнем до още десетки хиляди читатели без опита ви за цензура. Но това не променя факта, че изглеждате смешни и несръчни в опита си да заглушите гласовете, които не ви харесват.