Не може да отречем - Доналд Тръмп си спазва предизборните обещания, колкото и безсмислени да изглеждат за мнозина и колкото поддръжниците му да ни убеждаваха по време на кампанията - не приемайте думите му буквално.
Притиснат от все повече нови разкрития за разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер и срещу неговия личен адвокат и фиксър Майкъл Коен, Тръмп умело създава криза след криза, която да отвлича вниманието. Но дори и без да има нужда от това, Тръмп е майстор на хаоса.
Последният пример е ядреното споразумение с Иран - той изпълни своето предизборно обещание да изтегли страната от сделката, която той определя като "ужасна". Но няма идея какво да прави след това. Тръмп даде 6 месеца гратисен период на компаниите, които правят бизнес с Иран, да престанат, преди да започнат санкциите. Но мога да се обзаложа, че в рамките на тези 6 месеца той ще намери начин как да няма реалните последици от това му решение. Както стана с Парижкото климатично споразумение - реално изтегляне на САЩ би могло да се случи малко преди края на 2020-а, когато би могло да има нов президент. А сегашният вече е поискал от екипа си да види как страната отново опитва да се върне в споразумението. Подобна е ситуацията и с митата за алуминий и желязо - половината свят засега са изключени - за ЕС, Канада, Мексико и други съюзници. Повечето укази и меморандуми на Тръмп, церемониално подписани пред тв камери, са само хвърчащи листове хартия с намерения и пожелания, но без реални последствия. Някои от тях създават само допълнителен хаос, бюрократични усложнения и безсмислени драми във Вашингтон. Но това, изглежда, е целта на Тръмп. Той е майстор на хаоса. Президентството за него е риалити шоу, в което всички ние сме герои. Неслучайно много от неговите съветници и назначения са именно на хора от телевизионния екран, но със спорен опит.
Играта с Иран и Северна Корея обаче не е риалити шоу. С решението си Тръмп показа, че думата на Съединените щати не тежи. Защото по думите на Тръмп и хора от неговата администрация Иран не е нарушил своята част на споразумението и го спазва. А че то не е перфектното и президентът е прав, че не адресира други важни проблеми като балистичната им програма или подкрепата им за терористи, е ясно. Но Тръмп няма План Б, няма друга опция за справяне с проблема.
Възможните решения са две - преговори и споразумение или военен конфликт. Няколко предишни администрации са стигали вече до извода, че със сила проблемът няма да се реши - Иран може да подпали целия регион и да се стигне до намесата на Русия и евентуално Китай. Остават преговорите и споразумение - точно това предложиха и френският президент Еманюел Макрон при посещението си през миналия месец, и Ангела Меркел, и други представители на ЕС. Но за Тръмп това няма значение. Той има нужда от хаос, от криза след криза, за да отвлича вниманието от поредните неприятни разкрития, които всеки ден капят по медиите от многобройните разследвания срещу него.
А и най-приближените му съветници от години поддържат тезата, че режимът в Иран трябва да се смени. Това са националният съветник по сигурността Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпео. Техният облог е, че санкциите ще притиснат режима в Техеран и той ще се срути. Това евентуално ще повлече един позитивен ефект на доминото за региона и най-накрая там ще започне да процъфтява демокрацията. Видяхме как това проработи в Ирак. И в Либия. Хаос, който не е просто телевизионно риалити с луд президент. А с реални жертви - и там, и тук. Силните владеят хаоса, бях прочел някъде из Facebook. Явно лудите го създават.
