Български археолози откриха столицата на древното Одриско царство. Новината бе разпространена от шефа на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров. След лодката еднодръвка на Ной, останките от разни древни светци и вампира от Созопол това е поредното лятно BG откритие, която професорът обявява на света. Останките са били разкрити от екип на доц. Иван Христов, който обаче скромно запази мълчание за предназначението им.
Археолозите от 100 години издирват центъра на най-мощното обединение на тракийски племена, властвало по българските земи от V век пр. н. е. до I след н. е. Изказват се различни хипотези за местонахождението й, като най-много точки набират Севтополис и Визе. Според последните проучвания обаче столицата на одрисите се е намирала в Средна гора. Тя е на връх Кози грамади край Хисаря и над гробницата при Старосел, където археолозите, ръководени от зам.-директора на НИМ доц. Иван Христов, разкриват столичен център. Това е било крепост, в сърцето на която е имало царска резиденция, чийто живот започва в края на V век пр. н. е.
„Доказателството, че именно Кози грамади е столицата на одрисите, е градежът на крепостта - обясни Божидар Димитров. - Бастионът е изграден от каменни квадри (големи камъни в почти квадратна форма), с каквито не е построен друг тракийски град. Подобни градежи са целели да покажат мощта на владетелите и да внушават респект сред населението. Докато не открием втори подобен град, с 99% увереност можем да твърдим, че това е столицата на одрисите."
Тази година в близост до Кози грамади - на съседния връх Сборови грамади, археолозите се натъкват на втора крепост - светилище на Зевс и Хера. То е разположено върху площ от 10 дка и също е изградено от еднотонни каменни блокове с правилна форма. Датирано е от времето на късната античност.
Според Божидар Димитров едната крепост е била светски, а другата духовен център. Като добавим към това, че наблизо се намира и гробницата при Старосел, която е служила за гробище на тракийските владетели, то може да заключим, че всичките обекти са представлявали царски комплекс, заключи шефът на НИМ.
Още месец екипът на доц. Христов ще продължи разкопките. За да бъдат завършени, са необходими още 300 000 лв. Към тях трябва да се добавят 700,000-800,000 лв. за консервация и реставрация. Необходимо е да се изгради и инфраструктура, тъй като хълмовете са трудно достъпни. Така общата сума за социализирането на Кози грамади и Сборови грамади става около 2 млн. лева.
Кози грамади се намира на 1,100 м надморска височина и отстои на около 20 километра от сегашното село Старосел, както и на 22 км от град Хисаря. Понастоящем с джип може да се достигне до хижа „Фенера", откъдето до обекта се достига пеша. Укреплението е истински образец на фортификация от елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали и кули, изградени от големи и тежки квадри. Стените следват релефа на терена и минават по най-непристъпните места, което улеснява отбраната. Основен и определящ акцент в тази крепост, оцеляла над 2400 години, е дворецът на тракийския владетел. Той има застроена площ от 104 кв.м и е изграден от прецизно напаснати дялани камъни. Съществен елемент от двореца е неговият вход, обърнат към долината. От него се разкрива уникална панорама, обхващаща хиляди квадратни километри видим "долен" свят, където и най-малката диря прах от конник или войска би била забележима навреме, за да се вземат адекватни мерки за отбрана на мястото.
Крепостта съществува до 341 г. пр.Хр., когато става "жертва" на македонската експанзия на Балканите. Множеството върхове за копия, стрели и оловни тежести за прашки, открити по време на разкопките в укреплението и по склоновете на хълма, говорят за ожесточено сражение.
В околността на връх Кози грамади има редица неизследвани обекти като малка раннохристиянска базилика или една крепостна линия, вероятен аванпост откъм северната страна на двореца, който отстои на около 500-800 метра в южна посока. Откритията на археолога доц. Иван Христов включват и над 20 светилища и скални слънчеви форми - Паралията, Слънцето, Космическата врата и др., доказателства за практикуването на култ към Слънцето.
Храмът на връх Кози грамади е използван и през римската епоха. За това говорят откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които са с изображение на бог Зевс.
|
Одриското царство е държавно обединение на тракийските племена, обединени от одрисите. Възникнало в Югоизточна Тракия, то постепенно обхваща обширна територия, населена с траки, и гръцки полиси, простиращи се от земите между Вардар и Струма на запад до Дунав на север, Черно море на изток и Бяло море и Мраморно море на юг. Първият могъщ владетел, известен в изворите, е Терес I. |
