Пери Брадли III

Колин Айърланд е никой, но решава да се превърне в личност, ставайки сериен убиец. Първата му жертва е  Питър Уокър, 45-годишен хореограф, бивш танцьор и любител на садо-мазо. Полицейското разследване, водено от инспектор Мартин Финеган, стига до привидно очевидното заключение, че смъртта е настъпила в резултат на зле протекла сексигра. Полицията искала да установи самоличността на сексуалния партньор на Уокър. Инспектор Финеган се появява по телевизията с молба въпросният мъж да се свърже с властите, но без успех. Властите се опитват да разговарят с гей обществото и незабавно се изправят срещу твърда стена. Полицията и хомосексуалните никога не са имали добри отношения, тъй като властите се славят с репутацията си, че не вземат престъпленията срещу обратни насериозно дори когато те са нападани жестоко. Самите полицейски служители се държат враждебно към мъжете с различна сексуалност.

Положението се влошава допълнително на 11 март, два дни след смъртта на Уокър, когато Камарата на лордовете решава, че нанасянето на телесна повреда на човешко същество по време на садо-мазо сексуален акт ще се смята за престъпление дори актът да е по взаимно съгласие. Това, заедно с миналия опит, гарантира абсолютното нежелание на гей общността да съдейства на властите. Без улики в апартамента на Уокър, без свидетели и без помощ от хомосексуалистите полицията нямала избор, освен да приключи случая като неразкрит.

Минават два месеца. Убиецът изчаква полицейското разследване да замре. Междувременно страховете в гей обществото утихват и те вече се чувстват в безопасност. Но в края на май неудържимото желание да отнеме живот се натрупва и Колин решава да го потуши по познатия вече начин. На 28 май убиецът се връща в „Коулхърн" в търсене на нова жертва.

Кристофър Дън е 37-годишен библиотекар, редовен клиент в „Коулхърн", и подобно на Питър Уокър - покорен партньор. Точно това, което убиецът търсел. Двамата се заговарят в клуба и Дън разкрива на мъжа, че обича да бъде доминиран. Двамата напускат заведението, отново през страничния вход, и отиват в дома на Дън, викторианска вила в Уилдстън, северен Лондон. Там хапват заедно и гледат садо-мазо филм. Когато порното свършва, мъжът казва на Дън да отиде да се приготви в спалнята.

Мъжът изчакал малко и го последвал. Дън бил чисто гол с изключение на масивен колан и кожен нагръдник. Мъжът му казал да легне на леглото по корем. Сетне го заключил с белезници и вързал краката му. Попитал го как се чувства и Дън му отговорил, че е изплашен, но възбуден. Неговата възбуда скоро изчезва, а страхът се засилва. Мъжът започва да го бие с юмруци и колан, настоявайки Дън да му даде банковата си карта и нейния ПИН код. Жестокостта е нетърпима и Дън му дава всичко, което иска. Но мъжът не вярва, че ПИН кодът е истински, тъй като три от четирите цифри са еднакви. Боят продължава. Накрая взема някаква кърпа и я натиква в устата на Дън, задушавайки го.

И този път убиецът почиства старателно местопрестъплението, прибирайки чашата и чинията, които бил използвал по-рано, в чантата си. Избърсва всичко, до което се е докосвал. Преоблича се и прибира старите дрехи и обувки в торбата, за да ги изхвърли от влака. Както и преди той остава в апартамента, докато прецени, че е безопасно да си тръгне. Оказва се, че убиването е доста скъпо хоби, тъй като се налага да подменя инструментите си и да си купува нови дрехи всеки път. Воден от тази мисъл, мъжът използва картата на Дън, за да изтегли 200 лири от сметката му.

Тялото на Дън е открито на 30 май, два дни след смъртта му, от негов приятел. Полицията първоначално смята, че става въпрос за зле протекла сексуална игра, знаейки, че Дън е хомосексуалист, търсещ партньори по клубовете. Но когато осъзнават, че от сметката му са теглени пари, теорията се променя на грабеж и убийство. По това време лондонската полиция е разделена на пет различни района, които обикновено не споделяли едни с други подробности от престъпленията, които разследват. Тъй като убийството на Дън се случва в друг район от този на Питър Уокър, двете убийства не са свързани. И този път няма нито веществени доказателства, нито свидетели, които да помогнат на разследването.

На 4 юни 1993 година Колин отново изпитва глад за убийство. Връща се в „Коулхърн пъб". Изминали са само шест дни от екзекуциуята на Кристофър Дън. Колин се дразни и от факта, че полицията не свързва престъпленията му и жаждата му за слава не може да бъде утолена.

Пери Брадли III е висок и красив блондин от Тексас. Той е международен директор по продажби в голяма компания. Починалият баща на Пери е конгресмен, а самият Пери - доста заможен човек. Брадли среща фаталния мъж в „Коулхърн" и двамата отиват в неговия апартамент в Кенсингтън. Трийсет и пет годишният Брадли свала дрехите си, а новият му приятел предлага да го върже като част от любовната игра. Но Пери не харесва садо-мазото и се дърпа. Колин му казал, че не може да прави нищо, без да е завързал партньора си. Така Брадли склонява и скоро се озовава по корем на леглото, с вързани ръце и крака. Колин поставя примка на шията му. В следващия момент вече иска банковата му карта и ПИН кода, казвайки му, че няма проблеми да го убие, ако не съдейства. Изплашен за живота си, Брадли му казва къде държи картата и ПИН-а. Предлага да отиде с него до банката и да изтегли парите. Мъжът отговаря, че това няма да е необходимо. Сетне заявява на Брадли, че го чака дълга нощ и го съветва да поспи. Колкото и да е невероятно, Брадли наистина се унася. Убиецът се колебае дали да го остави жив, но в крайна сметка решава, че ще е по-лесно да го убие. Докато Брадли спи, Колин затяга примката. Жертвата почти не се съпротивлява. Щом Брадли умира, душманинът му претърсва апартамента, взема 100-те лири, които намира. След това почиства старателно и прекарва остатъка от нощта в слушане на радио. Преди да си тръгне, поставя кукла върху тялото на мъртвия.

На път за дома убиецът тегли 200 лири от картата и изхвърля инструментите си от влака. Това трето убийство също не е свързано с останалите, понеже се било случило в различен район. Освен това в другите престъпления ставало въпрос за хомосексуалисти, а Пери Брадли не бил гей. Поне така смятали познатите му, с които полицията разговаря. Брадли пазил до последно в тайна сексуалните си предпочитания. Когато близките му в Тексас научават за неговата смърт и чуват предположението, че той е хомосексуалист, те просто го отричат. Негов приятел казва, че Брадли обичал красивите жени и предполага, че той се озовал на грешното място в грешното време.

Макар смъртта на сина на видна политическа фигура да е отразена в медиите, убиецът все още е ядосан, че пъклените му дела не са свързани и неговото желание да бъде разпознат като сериен убиец продължава да остава неосъществено.

Този път празнината между убийствата се скъсява още повече. На 7 юни, само три дни след като убива Пери Брадли, мъжът се връща в „Коулхърн" в търсене на поредната си жертва.

 

Следва...