Младеж в черно яке, объркан, ожесточен, станал „патриотичен" убиец сред дима на отшумяващата Втора световна война и самият той застрелян от патрул, се гърчи и умира на сметище. А отнейде се носи полонезата „Сбогуване с родината" от Михал Клеофас Огински. Такъв е последният кадър на полската кинокласика на Анджей Вайда „Пепел и диамант" с легендарния Збигнев Цибулски в главната роля. Малко преди да умре, героят на Цибулски - Мачек, рецитира заедно със случайна любима сред порутена църква стихотворение от поета Циприан Норвид. То започва с „Какво ще стане с теб, когато изгориш..." и завършва с „...а ако внезапно диамант проблесне в пепелта, проблесне с чист карат от дъното дълбоко". Филмът е трагичен, но оставя светлинката от възможния, макар и несъстоял се диамантен обрат в съдбата на Мачек и на следвоенна Полша.

Никаква светлинка, а още по-малко диамант не се виждат в делата на онези черноризи и качулести младежки орди, които по политически и исторически генезиз би трябвало да се смятат за днешните наследници и продължители на филмовия Мачек. Те произвеждат единствено опустошение и пепел. В буквалния смисъл.

На 11 ноември  се навършиха 95 г. от обявяването на суверенитета на Втората полска република през 1918 г. след 123-годишното разпокъсване на страната между Русия, Австрия и Прусия. Юбилеят бе отбелязан с

внушителен Марш на независимостта из Варшава

От няколко години вече това е любима изява на крайните полски националисти, които стават все по-настъпателни. Ако през 2010-а в шествието се включиха няколко хиляди души, през миналата година то събра 20 000, а сега бройката според най-скромните изчисления беше 50 000. В редиците крачеха много активисти на крайнодесни и ултраконсервативни организации, като например Радикално-националистически бивак (основан още през 1934 г. и известен с абревиатурата ONR) или Всеполска младеж (MW), създадена през 1989 г. и клоняща към фундаменталистко-католическата Лига на полските семейства. В колоните на демонстрантите бяха и симпатизиращи им футболни агитки. Идеен кумир и пътеводен орентир на феновете на тази линия е националистът и антисемит Роман Дмовски (1864-1939 г.). Неговите пренесени към съвремието ни завети се материализират не само в производната от полските исторически турбуленции остра русофобия, но и в днешната омраза към гейове, поборници за легализиране на абортите, левеещи неформали, гастарбайтери и т.н.

Още през миналата година вибриращият от агресия Марш на независимостта предизвика безредици, в които пострадаха двама полицаи. Имаше искания тази година шествието да бъде забранено, но кметството на Варшава не посмя да прибегне към такава мярка, защото организаторите се бяха заканили, че няма да се подчинят. И резултатът не закъсня. Тазгодишната националистическа масовка, поела със скандирания „Бог, чест, родина" през ключови артерии на полската столица и традиционно оборудвана с факли, пиратки, бутилки със запалителна смес, камъни и т.н., налетя да превзема сграда, окупирана преди време от антиподна ултралява групировка. В завързалата се саморазправа бяха обърнати и подпалени няколко коли, както и една художествена инсталация - издигнатата на един от варшавските площади арка от изкуствени цветя, изобразяваща дъга. Творбата на художничката Юлита Войчик стана жертва на нахъсените младежи в качулки, защото бе възприета като символ на гей движението. Хаосът бързо се разпростря и засегна посолството на Русия. При безпрецедентната

атака по дипломатическата мисия

през оградата на територията й паднаха запалени предмети, които предизвикаха пламването на контейнер в двора. Изгорена бе и будката на охраната пред входа на посолството. Подпалени бяха национални знамена на Русия. Част от атакуващите се опитаха дори да проникнат вътре в легацията, но бяха отблъснати от полицейския кордон, който обаче бе рехав и недостатъчно действен. По-късно, когато Русия остро протестира срещу драстичното нарушение на Виенските конвенции за дипломатическата неприкосновеност и когато самите полски власти разкритикуваха вандалщината и се извиниха пред Москва, бяха отправени и обвинения към вътрешния министър Бартоломей Сенкевич за слабото гарантиране на сигурността. „Никой не можеше да предвиди подобна диващина", оправда се той. А на искащата оставката му опозиция отговори, че оставя съдбата си в ръцете на премиера Доналд Туск.

В сблъсъците, при които полицията употреби водомети, палки и гумени куршуми, пострадаха 12 пазители на реда и бяха арестувани 72-ма демонстранти. В следващите дни бяха задържани и осъдени по бързата процедура (на глоби и дори на 6-месечен затвор) още няколко участници в безредиците, атакували посолството на Русия.

„Абсолютен скандал, който с нищо не може да бъде оправдан" - така нарече нападението на дипломатическата мисия полският президент Бронислав Коморовски. Той поиска въвеждане на по-строги санкции за подобни прояви. Дълбоко съжаление за случилото се изрази и премиерът Доналд Туск. Руското посолство във Варшава пък съобщи в своя акаунт в туитър, че на сутринта след ексцесиите пред входа на сградата бил сложен букет с розови рози и с бележка: „Извинете ни заради бандитите. От жителите на Варшава."

Докато вървяха полските извинения, руски националисти се опитаха да спретнат акция за

отмъщение срещу полското посолство в Москва

но бяха светкавично задържани от руската полиция. Полското външно министерство благодари на Москва за „бързите и ефикасни действия". След което Варшава се съсредоточи върху вътрешния разбор как така се стигна до подобно „помрачаване на образа на Полша пред света" (по думите на президента Коморовски) и откъде избуява опасната крайнодясна агресия. „Те горят от желание да напердашат целия свят. Това не им е по силите и затова бият всеки, когото смятат за чужд" - това е обяснението, което дава пред сп. „Форин полиси" социологът Яцек Чапински. Изданието добавя, че набъбването на тези маргинални групи е свързано и с настъпилите промени в полското общество. Доскоро Полша се смяташе за щастливото европейско изключение от общата криза, но вече не е съвсем така. Ако през 2011-а икономическият ръст в страната бе 4,5%, то само година по-късно той падна до 1,8%. Безработицата пък достигна 13%. Тоест хранителната среда за радикализиране в условията на криза е налице - досущ като в останалите страни от ЕС, където националистическите партии и движения също са във възход.

В Полша е налице и още един фактор, влияещ върху политическата среда - консервативната партия „Право и справедливост", която до 2007 г. бе управляваща и наложи в страната крайни католически и националистически канони. Тя и досега се оглавява от бившия премиер Ярослав Качински, чийто брат близнак - Лех Качински, бе президент, но загина в страховитата самолетна катастрофа край руския град Смоленск през 2010 г. Оттогава Ярослав Качински не спира да нагнетява още и още черни емоции към Русия, която смята за виновна за аварията. „Партията „Право и справедливост" носи отговорност за създаването на

атмосфера на антируска истерия в Полша

- това заяви представителят на полското правителство Павел Грас, цитиран от Интерфакс. Впрочем Ярослав Качински, чиято формация според сондажите се подкрепя от една трета от избирателите, гледа да се дистанцира от радикалните националисти и дори си организира отделно честване на Деня на независимостта - с един ден по-рано от скандалния марш. Според анализ на „Франкфуртер рундшау" обаче той просто не е искал да проличи, че десните екстремисти са в състояние да изведат на улицата много повече хора от него...

Сегашните събития в Полша се набиха на очи заради своята масовост и защото удариха по руското посолство. По-страшното е, че те са симптом за крайнодясната офанзива в цяла Европа. Анкети във Франция вече сочат Националния фронт на Марин льо Пен за водеща сила там. А самата Льо Пен и холандският й съидейник Герт Вилдерс от Партията на свободата станаха инициатори за сглобяване на континентален националистически блок за изборите за Европарламент догодина. Щом традиционните европейски партии не слизат при обикновените хора и при техните социални проблеми, породени от неадекватни решения по финансовата криза и по имигрантските въпроси, там се настаняват екстремистите. И скоро цяла Европа може да потъне в пепел. Без никакъв диамантен проблясък.

Къдринка Къдринова