Над половината от българите считат, че Източна Европа се нуждае от "силна Русия, която да противостои на Запада", сочи проучване на "Пю рисърч център" (Pew Research Center) за религиозните и политическите нагласи в региона, цитирано от "Дневник".

Освен въпроси, свързани с вярата, изследването обхваща и отношението към демокрацията, миналото и разпадналия се Съветски съюз и сътрудничеството със Запада.

Над четвърт век след края на комунистическите режими в страните от Източна Европа проруските настроения са силни дори в страните, които не са били част от Варшавския договор, но в които православието има сериозна роля на православието, сочи изследването, обхванало 25 хиляди души в 18 държави, сред тях бивши членки на Източния блок, бивши югославски републики и Гърция.

Православието остава важен геополитически фактор в региона, отбелязва "Пю рисърч". "Политическата и религиозната карта на Източна Европа се е прекроявала много пъти, но Русия, независимо дали като империя или като СССР, винаги е играла важна роля в определянето на политическите и културните граници," се казва в доклада.

"Нуждата от силна Русия"

Православните в редица държави се отнасят предимно положително към идеята за Русия, която може да противостои на Запада. Това се отнася и за граждани на страни членки на ЕС като България и Румъния (по 52%) и Гърция (70 на сто). Идеята за нуждата от "силна Русия" се отхвърля най-видимо в Украйна, където само 22% са отговорили утвърдително.

Сред самите руснаци близо 85% са заявили, че страната им предлага достойна алтернатива на Запада. В католическите страни между 30 и 50 на сто са отговорили утвърдително.

С изключение на Украйна във всички държави мнозинството респонденти са заявили, че смятат за историческа мисия и дори задължение на Русия да защитава събратята си по вяра. В България този отговор са дали 56% от запитаните, в Сърбия - 74%, а в Армения - 78%. С подобна роля за родината си са съгласни 72% от руснаците, но едва 54 на сто чувстват "лична отговорност" да помагат да единоверците в чужбина.

Сътрудничеството със Запада

България е единствената държава, в която по-малко от половината респонденти смятат, че "тясното сътрудничество със САЩ и другите западни партньори" е в интерес на страната им. Това схващане се споделя повече от запитаните в държави с католическо мнозинство (Хърватия, Унгария, Полша и Латвия), отколкото в православните. В Русия делът на изповядващите схващането, че сътрудничеството със САЩ и Запада е в интерес на страната им, е 55%. По-голям, отколкото в България, е и в съседи като Сърбия (61%) и Румъния (82%).

Демокрация срещу недемокрация

Българите се оказват силно разделени относно ценността на демокрацията като "предпочитана пред другите форми на управление" - 38 на сто смятат, че е такава, но други 34% биха предпочели "недемократично" управление. Толкова близки резултати между подкрепящите "демократичното" и "недемократичното" управление има само в Беларус, Украйна и Латвия, където разликата между двете групи респонденти е в порядъка на 4 до 7%.

Същевременно една трета от българите смятат, че Йосиф Сталин е изиграл "много или предимно положителна" роля в историята. Процент по-малко - 32 на сто - смятат същото за последния съветски лидер Михаил Горбачов. На Сталин се гледа по-положително само в Грузия, Русия, Армения и Молдова.